2012/02/14

Преображения на любовта

Шумът от истерията на предстоящия 14-ти се плиска като прокиснало шампанско, забравено от минал празник. За пореден път любовта трябва да се предефинира, да се прочистят душевните авгиеви обори, докато чистачите се лутат в съсипващи дилеми дали да изрекат истината или да овържат душата си с пристегнатия колан на гордостта. Любовта си остана неразбрана докарай, пълнеж в плюшените сърца на отчаяни демонстранти, опиянени от душераздирателен патос. Твърде далеч съм от този шум.

По-вълнуваща ми е онази другата, преобразена или дегизирана любов, която е толкова неузнаваема, че в очите на патетичните демонстранти би минала за несъществуваща. Онази, която надниква уморено от сборника с разкази „Читателска група 31” на Елена Алексиева, и риторично ме пита „Познаваш ли ме?”. Затворих страниците с неясното усещане за изплъзващо се откритие. Къде отива тази любов, толкова амортизирана от дефиниране, отдавна престанала да бъде празник, обречена на забрава, боляща от невъзможности, изнасилена от криворазбраност?


Видях я в отегчените очи на леко безличната приятелка в „Леон”. Обезличила себе си, за да оличности нескончаемата логорейност на ерудит, който разказва филмови и романови преживелици, сякаш са част от собственото му, лишено от вълнения битие. Образът му смътно напомня Дориан Грей. Какво друго освен любов е дълготърпението към шизофренната самоличност на мъж без име? Дали е била от любов зародилата се мисъл за убийство в главата на нискочелия любовник от „Love-Stained Machine”, който между две поредни дръпки на цигарата след уталожена похот, се промъква в нощта, за да обезглави бащата на отдалата му се наивница? Любовта, порядъчно насинена и обругана от вулгарност, тихо отлита със среднощните писъци на дъщерята.

В „Играта” тя е просмукана с мирис на изгоряло и дим, излетяла като призрак след обгорените коси на повяхнала съпруга, чийто мъж в зенита на службата си като градски огняр решава да погребе в пещта остатъците от романтичния спомен за безвъзвратно отминала страст. Ех, любов... В „Хотел Аметист” наднича иззад дебелите лупи на застаряващ турист, смутено-глуповата от опитите му да флиртува със симпатична, но роботизирана регистраторка. И трепери в тялото на сенилна туристка с нелепо японско ветрило в „Докле смъртта ни раздели”, която прекосява два континента, за да избяга от болящите рани по несъществуващ неверен съпруг.

Никоя любов не е късна, твърдеше Вежинов, и колкото по-късно идва, толкова по-силна е. И по-тъжна, бих казала. Достатъчен е един поглед към гротескната визия на г-жа Грети в „Наемателят”, чиито високо очертани с молив вежди и старовремски костюмчета са последен, неизкрещян вопъл за любов, разжалвана до елементарно внимание. Колко логична може да бъде любовта, пътуваща по телефонния кабел в продължение на двадесет години, потрепваща в мълчанието на телефонните импулси? Но да, класическата фабула „съпругата и другата” в едноименния разказ „Читателска група 31” придава на любовта отсянка на невинност. Почти като в повест на Тургенев, където бурния пламък на новото и непознатото отстъпва пред съчувствието към състоянието на старото и познатото. И любовта облича наметката на странно приятелство, родено от навика на телефонния ритуал.

В последния разказ, „Записки на флагеланта”, любовта трябва да бъде пожертвана. Един екзистенциален разрез, за да бъде показана като единство между трубадурския романтизъм и удоволствието на плътта. Самобичуващ се фанатик, който жестоко обезобразява тялото си чрез кожен ремък - поредния образ, в измъченото, самоналожено страдание на когото едва различавам някаква неопределена любов с религиозен привкус.

Не ми стигат лицата на преобразената любов. Сякаш съм очаквала да има само едно, ангелско и непорочно, с което целува челата на считащите се за недостойни. Но пропускам малкото обстоятелство, че за да ги ощастливи, тя трябва да влезе в душите им...

...за да се превърне в дар за другия чрез тях.

Снимка: личен архив

0 коментара to “Преображения на любовта”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger