2011/11/30

Пренареждане

Време е за пренареждане. И презареждане...

Кой знае какви неща ще изскочат от гардероба, чекмеджетата и лавиците, които толкова време подминавам с мантрата „може и по-късно”. Само че не може.

Някаква бясна аларма се опитва да ми напомни, че важните неща се обгрижват всекидневно, а не се хербаризират накуп, защото някой-ден-може-да-потрябват.

Знам това, как да не го знам... но вече не върви да си правя оглушки. Сънят излетя демонстративно, а нямах желание да броя овце. Навън нощта примигва в оранжево – чудесно време за инвентаризация на крезовски препълнени пространства.

Оххх. И от радостта може да позаболи. Особено когато е извънмерна и натикана зад толкова ненадеждни ключалки... Трябва да привикна към умерена консумация.

Тази гордост дали ми трябва? Като че ли е станала по-тежка. А си я бях взела за укрепване на самочувствието... Кога ли успя да натежи и да се търкулне отвъд границата на достатъчната си полезност? Мога и без нея... Дали пък да не си отрежа поне парченце? Май по-добре не. Не съм хирург, а санитар по неволя.

Измъквам от долните лавици нещо, което прилича на нежност. Сигурно е пропаднала под тежестта на толкова (не)нужности. Горката, има доста скъсано по нея... как ли изглежда закърпена нежност? Но си ми трябва... само дето съм забравила какво да правя с нея – в грубиянския свят такива одежди са демоде... Е, какво пък, аз обичам ретрото. Само да намеря игла и конец...

А това какво е? Някаква раница по средата... интересно откъде се е взела. Но да, моята си е – толкова е остаряла, че само помръдването в нея ме отказва да надникна... не ми се събуждат приспани страхове. Вярно, поотъняла е... ще ù трябва химическо чистене. Любовта, казват, ликвидира страхове всякакви. Къде ли я сложих? Трябваше да е на най-горната полица, а там, сред някакви позавехнали обичания, се оказа кутията с амбиции и започнати, но недовършени проекти.

Крезовски препълнени пространства ли? По-скоро, клошарски лабиринти. Брррр.

Основното почистване е занимание изморително, особено когато ти е студено.

Ще се стопля, само да пренаредя лавиците...

6 коментара to “Пренареждане”

  • 30 ноември 2011 г., 17:30

    Дано успееш. Аз колкото и пъти да опитвам, след ден нещата са на същото място:)

    delete
  • 30 ноември 2011 г., 21:33
    Хриси says:

    Е... предполагам, че редът се променя според необходимото за момента - стига да има осъзнаване за границите, в които то е полезно... :)

    delete
  • 1 декември 2011 г., 11:01
    Omnia says:

    Ооооо, Хриси- в какъв градивен и приятен период си само!Обожавам тези моменти в своят живот, защото тогава разхвърлям със замах, изчиствам с безкомпромистността на " Сбогом, не ми трябваш вече, здравей ново!" :)Пожелавам същото и на тебе и те поздравявам за дипломирането- давай смело и ( без )отговорно напред, сбогувай се без сълзи, посрещай с лъчезарни усмивки и бъди, гради, осъществявай ... себе си!
    Успех и с обич- с тебе сме :))

    П.С. И аз се уча да преглъщам по- спокойно, намествам и пропускам през себе си своята емоционалност, но имам сериозни съмнения по въпроса дали някога ще постигна това :)

    delete
  • 1 декември 2011 г., 19:22
    Хриси says:

    Периодът наистина е интензивен откъм мероприятия и инициативи, Силве :)
    Има много неща, които съм неглижирала и е дошъл моментът да се заема, и други, които се нуждаят от точка. Но като се знам колко съм податлива към чара на многоточията... :))

    Да кажем, че промените са нужни, а какво ще донесат... ще видим!
    Прегръщам те! :)

    delete
  • 14 декември 2011 г., 17:33
    Beijaflor says:

    Хубаво!

    delete
  • 26 декември 2011 г., 23:30
    Хриси says:

    Благодаря!

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger