2011/11/04

Сянката на досието


Допускам, че мнозина от вас вече са чели тази публикация. Типично в духа на конспиративните теории и с леко соц-привкус.


Мен ме учудват обаче крайностите в потребителското поведение.

Фейсбук е социална мрежа, и с всеки добавен контакт потребителят сам предоставя доброволен достъп до информацията в профила си. Ключовата дума е „доброволен”.

Затова намирам за прекалено истерична тази необходимост да изискваш „досие” за себе си, което всъщност е ненужна справка за всякакъв вид активност - стари постове, харесвания, коментари. Наивно е даже да се вярва, че някой има интерес да превръща толкова незначителна информация в някаква дълбоко компрометираща тайна. Която на всяка цена трябва да си върнете обратно, и то чрез предоставяне на лични данни (?!) на неизвестно кого. Сянката на страховито досие тегне над вас, да му се не види!

Друг е въпросът, че мнозина нямат мяра в споделянето на информация, част от която е конфиденциална – лични данни, документи. Контролът ù в публичното пространство е почти невъзможен, въпреки опциите за ограничения. Даже приятелите, които сте добавили, чрез share-ването или tag-ването (ласкателно, нали?) могат неволно да злоупотребят с ваши снимки или текстове, без да ви питат. И да осигурят достъп до профила ви на напълно непознати хора. Но пък нали сте там, за да станат приятелите на вашите приятели и ваши приятели? Нищо, че някои от тях може и да са гадни типчета с гадни помисли и още по-гадни действия, които само дебнат за какво да се заядат.

От друга страна, всяка държавна институция има правото да администрира лични данни, позовавайки се на ЗЗЛД. Няма гаранции въпреки този закон, че няма да има злоупотреби, но къде ще му излезе краят, ако всички се разтресем от параноя?

Аз например смятам, че в CV-тата, които се изпращат за работа, рождената дата и адрес са напълно излишни данни, както и бащиното ви име. Все пак акцентът е в това какво умеете, нали? Другото са подробности, които могат впоследствие да се уточнят само ако стигнете до интервю. Е, да – искат ви гаранции, че сте сериозен човек, но пък на вас какво ви гарантира, че някой няма да ви тормози по телефона, защото го е халосал хормонът, докато е гледал снимката ви в биографията или тази от профила ви във Фейсбук? Примерно. И гаранциите за конфиденциалност съвсем оклюмват – като измръзнали китки по Димитровден. Така, де.

Но да се върнем на социално-мрежовата истерия. Не виждам особен смисъл в това да правиш опити да се криеш на място, където всички влизат, за да бъдат забелязани, каквото е Фейсбук.

Така че много зависи от потребителската култура, от това какво се споделя и колко. Няма лошо да сте откровени и най-важното – себе си, ако искате да намерите и да ви намерят. Обаче, в случай че нямате какво да криете, нито се срамувате от това, което сте казвали / харесвали, защо да ви пука, ако някой си колекционира и последната запетайка от умотворчествата ви, които сте натраквали?

7 коментара to “Сянката на досието”

  • 4 ноември 2011 г., 14:05
    Valkocompany says:

    И Фейсбук, и останалите брандове си имат своята истинска стойност . А тя е ...
    http://www.etoday.ru/2011/09/istinnoe-lico-brendov.php

    delete
  • 4 ноември 2011 г., 16:53
    Хриси says:

    Находчиво! :))))

    delete
  • 8 ноември 2011 г., 17:37
    ivo_isa says:

    В случая не си много права. Защото действително има случаи на злоупотреба с такава информация. Аз самият исках да премахна профила си си във фейса. Опитах и се оказа, че не мога. Единственото до което стигнах беше замразяване(деактивиране) на профила. След това понеже някой беше качил снимки и аз с едно щракване си възстанових членството. Оттогава не съм правил опити за премахване, защото прекалено много мои приятели вече са вътре. Но не се възползвам от всяка покана за "приятелство", дори и да познавам хората. Но в действителност всяка една институция на която си предоставила данните си, може и обикновено злоупотребява с доверието.

    delete
  • 8 ноември 2011 г., 19:05
    Хриси says:

    Иве, не си уточнил за кое от всичко изброено смяташ, че не съм права? :)
    Аз самата се оказах във Фейсбук поради факта, че сайтът, където си комуникирахме с приятели, впоследствие бе закрит, и мнозина от тях се преориентираха не към скайп или мейл, а точно към социална мрежа.
    В тях шансът за злоупотреби е по-малък, макар че гаранции никъде няма.
    Освен това, не виждам какво точно се дефинира като "злоупотреба", особено в случаи, когато в даден профил почти няма информация, с която да се злоупотреби. При това тъй наречените злоупотреби са точно толкова чести, колкото и тези, които обикновено се случват извън интернет.
    Значи въпросът не опира до самия принцип на злоупотреба или потенциалните такива, а до потребителско поведение - до границите, които всеки позволява до себе си.
    Не виждам защо като превантивна мярка срещу злоупотреби е нужно да се закриват /деактивират профили, вместо да се коригира потребителското поведение? :)

    delete
  • 9 ноември 2011 г., 19:28
    ivo_isa says:

    Не си права, че това е параноя. Дейността на всеки в социалната мрежа е подобна на тази в действителността. С една малка разлика: Тук е по-трудно "да се забрави" станалото. И по-лесно за припомняне :-) Всеки прави глупости. По-голямата част се покриват от булото на времето - спомените се изкривяват и замъгляват. Но когато са документирани, всеки с повече хъс би могъл да се разрови и да ги измъкне като изрезки от стари вестници. Именно такива хора с влечение към коша с мръсното пране, са облагодетелствани от вечно свежата памет на фейсбука в частност, и мрежата като цяло. Те обичат да сортират и избирателно да представят пикантните подробности.
    А освен това, всички малко или повече усещаме как наши предпочитания в мрежата се използват целенасочено за контрол върху желанията и действията ни. Най-вече с цел печалба :-)
    Аз самият имах случай с банка ДСК, която се опита да ми пробута да подпиша договор в който се съгласявам да ползват личните ми данни за "свои и други цели". Но аз прочетох внимателно и отказах. Тогава служителката ми каза, че в бъдеще "няма да мога да ползвам услугите им". Отговорих, че за мен не е проблем да преместя влога си в друга банка и тя приключи с настоятелността. Повече не съм получавал никакви "предложения" в тази посока. Но бях впечатлен от агресивността на предложението. При други сигурно минава.

    delete
  • 10 ноември 2011 г., 9:38
    Хриси says:

    Параноята извира от линкнатата статия, която бе причина и за тази ми публикация.
    Внушението е, че всеки трябва да изиска "досието" си, за да провери какво точно притежават тези, които са си направили труда да съберат толкова ненужна информация. И съответно да започне процедури на практика срещу фантом с неясен адрес, като за целите на иска трябва да си сканира личните данни и да ги изпрати на същия - забележи, че тук към злоупотреба съзнателно са подтиквани хора, у които е в достатъчна степен подкладена и параноята какви ли неща съдържа "досието".

    Спокойно можеха да предложат статия, посветена на коректното потребителско поведение, което ще ограничи до минимум мераците на колекционерите на мръсотийки и съответно злоупотребите.
    Но не, трябва да е ефектно, трябва да е скандално и манипулативно - това е като приказката за онзи, на когото всички са му виновни и всички му пречат, а той никога в нищо не греши.
    Хората имат глави на раменете си и се предполага, че в случаи като този си ги ползват, за да не минават номерата на петимните за злоупотреби и далаверки.

    delete
  • 10 ноември 2011 г., 10:02
    ivo_isa says:

    Аз например не съм усетил такова внушение. Просто разбрах, че някой се е задълбал и заинатил да разбере докъде стига безцеремонността на хората стоящи зад социалната мрежа.
    Самият факт, че има толкова "последователи", показва, че много хора не използват главите си по предназначение.Там е работата, че някои ги ползват само за мерят шапки:-) Иначе мошениците щяха да отмрат.

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger