2011/10/27

[След] изборни идеализми


Аз съм аполитична. Факт.

Е, чета новини на политическа тематика – поне онова, което минава за новина и служи за политиканско предъвкване. Обикновено си го спестявам, защото логиката на реалноста е очевидна за всеки. И въпреки това го има онзи синдром на здравословния наивизъм, който заведе мнозина до избирателните урни миналия уикенд.

Именно наивизъм, и именно здравословен.

Тъкмо заради него в момента мнозина усещат почти физическа болка от емоционални фрустрации, че техния избор не се покрива с изборните резултати. Но дори не са и толкова изненадани, че от кутията е изскочило нещо различно от желаното. То бе очаквано, бе дори подразбиращо се. Просто наивизмът им отнесе някой и друг шамар. Мнозина се бяха надявали, че в крайна сметка това няма да се окажат избори проформа, че гласуването е не само проява на изпълнен граждански дълг, но и посявка за бъдещи светли промени. Блажени са вярващите!



Но иде реч за здравословния наивизъм. Мисля, че всички страдат от него, без изключение.

Гласуващия електорат, защото му писна от еднообразие и поиска поредната смяна на кмет и президент със стаената надежда, че следващите ако не по-малко властово покварени, ще са поне по-комуникативни и нахъсани да градят и друго покрай магистралите. Всички партии обаче искат едно и също, погледнато опростенчески и най-общо, но нито една не може да го постигне сама, независимо колко кресливо убеждава в самсоновските възможности на кандидатите си. А гласуващият електорат много иска да им вярва. Отново и въпреки че "честни избори" си е абсолютен оксиморон, а демократичният елемент в тях въобще е неосезаем, освен като електорално физическо присъствие.

Негласуващите са тотално омерзени от зрелища и илюмионации. Но уви, докато властовата формула е „съперничество” вместо „сътрудничество”, до откат ще им се разиграва едно и също политическо шоу с подчертано вулгарен привкус. И те го знаят, но продължават да стоят далеч от терминал 1 и 2, вкопчени в здравословния си наивизъм, че нещата все пак не са толкова зле. Нали, можело е и пò.

За партийните функционери здравословният наивиизъм е в тоталната убеденост, че винаги ще успяват да катализират изборната активност на електората, като манипулират лостовете за емоционално и финансово въздействие. Въпреки, че тези лостове са достатъчно амортизирани от двадесет годишна употреба, все още вършат работа. Особено спрямо малцинствените електорални единици, които са лесно осигуряеми с онова, което нямат. А го нямат, защото и у тях се подклажда наивизмът, че всички властимащи са загрижени за правата и [божем] интеграцията им.

Близко е до ума, че когато се разбират причините и механизмите, може да се намери разумно решение и правилен подход към проблемите на вътрешната политика. Въпреки всички анализи и дълбокомъдри обяснения, план липсва, политическа воля - също. И след като е отишла незнайно къде способноста за емпатия, май единственото, което остава, е здравословният наивизъм и маркиране с гриф „Идеалист”.

А колкото идеалисти, толкова и идеологии.

Какво следва?

рисунка: Mark A. Hicks

0 коментара to “[След] изборни идеализми”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger