2011/10/06

Вдъхновение

Скоро намерих в една папка забутани рисунки.

Навяха ми хубави спомени и ме върнаха към мечти за творчески тандем, за бягство от подражателски клишета и детски книжки. Днес Том и Джери, Мики Маус, Спайдърмен и костенурките нинджа биха били далеч по-предпочитани от деца, които отрано се учат да консумират популярното. Семейството вещерчета, което по първоначален замисъл трябваше да бъде тролско, просто не би имало шанс. :)

От малка все си драскам някакви неща, макар че беше спорно дали от мен ще излезе четкодържец или книгописец. Явно съм клоняла към първото, защото още звучи в ушите ми почти отчаяния глас на г-ца Кючукова, която прекъсва урока, за да измъкне от драскащите ми ръце моливите и листа: „Хриско, не бъркай часа по български и литература с час по рисуване!”. А на мен ми беше скучно все да ме дава за пример на петокласниците и да ми драска тетрадките с червени бележки: „Отлично. Без правописни грешки!”. И правех опити за шедьоври току под носа ù, на първия чин. Какво мискинче, а?

Затова пък Абрашева гравитираше около мен с особено старание в часовете по рисуване. Безподобните ми драсканици честичко биваха закарфичвани на таблото, а на мен ми беше тооолкова неудобно от цялото внимание. Кой знае какво пък са виждали в това, което ми се струваше посредствено. Но помня колко горда беше учителката на завършването, когато се сбогувахме с преподавателите. Другите подаваха ръка и ни благославяха със стандартните пожелания за добър път към гимназиалните двери. Но Абрашева ме сграби в мощните си обятия и ме закле: „И да рисуваш!”. Имаше сълзи в очите ù, но това – убедена съм – беше просто от вълнение. Ревливостта беше симптом на превантивната носталгия.

Гимназиалните двери обаче водеха към всякакви паралелки. Ако исках да съм четкодържец или книгописец, трябваше да избирам между художествената и литературната. Не бях сигурна обаче какво точно искам – проблемация! На всичкото отгоре ме изкушаваше и мисълта за бяла престилка и болнични коридори. Спасяването на животи някак надделяваше над творческата суета, и се опитах с един опит да уцеля два избора. Явих се на приемен изпит по биология... и по изобразително изкуство. Дължах го на Абрашева, на онази влага в очите ù.

И ето ме на изпит. С препотени длани и усещане за провал в стомаха. След графитните натюрморти ни предоставиха възможността да си изберем и пресъздадем откъс от приказка. Ами сега? И като текна в главата ми един поток от приказки, едни карети, Пепеляшки, пантофи, принцове, джуджета... ужасон! Реших, че трябва да е нещо като кралски обяд в градина, сиреч - кралят и кралицата изпитват кандидат-принцовете. Да, ама как сега се рисуват принцове и принцеси, при това с акварелни бои? И взех, че направих комбинация от приказки - накрая в цялата цапаница не можеше да се разбере от коя приказка е откъсът, ако изобщо беше откъс.

Ако оценяващите бяха психолози, може би щяха да прозрат, че бях унифицирала баналното и еднотипното. Обаче техническото изпълнение беше... като на Бийн с Майката на Уистлър. Излишно е да казвам, че отнесох някаква тройка и резултатът не беше задоволителен даже да седя в класа по рисуване, камо ли да го завърша. Оттогава намразих акварели и се сбогувах с илюзиите, че от мен може да излезе някой следващ Брьогел. Опитах, г-жо Абрашева.

Не влязох през гимназиалните двери и с биология. Нито с литература. Нахълтах по документи в общия кюп, докато реша какво всъщност искам. Това винаги е трудно, особено когато искаш всичко. :) Но никога повече не хванах молива. До 2006-та. Юни, десети. Беше странно и необичайно. Внезапно ми се дорисуваха тролове. Просто придърпах един лист за принтер и проекциите в главата ми оживяваха на листа. Един лист, втори... И така няколко дни. Получи се серия без особена връзка, без тема, без контекст. Просто забавни човеченца, които отказваха да ми се получат с грозновати фасони, както подобава за тролове. Но бяха плод на вдъхновение, каквото никога повече не ме споходи след последната рисунка.



Сега се питам какво да ги правя. Не ме бива в детските приказки, пък и всяка втора започва с принцове и принцеси. Уви, погребах ги преди много време под солидни пластове разтекъл се акварел. Отскоро на бюрото ми се мъдрят цветни моливи. Много са изкушаващи, но вдъхновението липсва. А тъкмо то е, което прави една рисунка добра.

Другото е просто прекопиране.

снимка: колаж от личния архив

12 коментара to “Вдъхновение”

  • 6 октомври 2011 г., 15:28 ч.
    Svetla says:

    Хриси, изненада ме приятно - ама на теб всичко ли ти се отдава с лекота?! Чудесни рисунки, а защо не и приказки към тях (в рисунката вече си проектирала идеята, опиши я, "тролски приказки").

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 15:43 ч.
    Хриси says:

    Свет, благодаря :)
    Леко ли изглежда? :))) Не ми се удават обаче приказките за ситнодребовци. Иначе в този живот съм опитвала какво ли не - скулптиране, рисуване, книгоразделители... Май ще си остана при писането. Засега. :))

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 17:48 ч.
    satanas says:

    Много си добра! Чудя се колко ли таланти имаш ? :)

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 17:50 ч.

    Хриси, добри са. Аз също съм драскал и пазя някои от старите. Не е важно да ги използваш за нещо. Просто ги запази, като част от теб.

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 17:52 ч.
    Хриси says:

    Благодаря! :)
    Ами, да видим... май само музикален ми липсва, но съм сигурна, че бих спечелила конкурс за най-фалшиво пеене. Всъщност, музикалните ми изпълнения са опасни за душевното здраве на околните. Мисля, толкова ъмм, таланти, стигат. :)

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 17:55 ч.
    Хриси says:

    Владо, употребяеми са.
    За гостуващи торнадцета. Но обикновено искат по-динамични неща, рисуването иска взаимно търпение :)))

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 19:44 ч.
    ivo_isa says:

    Мисля, че трябва да поставиш моливите на по-достъпно място. Има смисъл ;-)

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 20:38 ч.
    Хриси says:

    Ще видим :))) Благодаря.

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 22:07 ч.
    Omnia says:

    Ихаааа! Хриси бе! Я рисувай по- често- докато не стигнах до картинката ти, не очаквах такъв скрит талант. Завиждам ти благородно за него- аз рисувам твърде графично и отсечено, а толкова разтоварващо ми идва, макар и никога да не съм доволна от крайният резултат / и има защо де :)))/
    Но ти.... ти имаш ръка!

    delete
  • 7 октомври 2011 г., 10:44 ч.
    Хриси says:

    :) Малко са статичнички, Сис, няма движение в тях, и все ги рисувам гледащи в една посока :))
    Благодаря, наистина се радвам, че ти харесаха.

    delete
  • 7 октомври 2011 г., 13:21 ч.
    Omnia says:

    Аз не съм спец по рисуването и не мога да коментирам адекватно дали са статични и накъде гледат / ти се вглеждаш много в себе си, мацко- според мен си гледат отлично/... ъъъ, как така няма движение?
    Все пак- надявам се да не спреш да рисуваш- с това, дори и онези недостатъци / които аз не виждам определено/ ще изчезнат, а пък аз ще очаквам, когато имаш муза това да си проличи и тука и да се радвам и усмихвам мило на още илюстрации от тебе :) / или скици му се вика/ :))

    delete
  • 7 октомври 2011 г., 16:40 ч.
    Хриси says:

    Хихи. Ами, няма движение в смисъл, че примерно не изразяват някакви бурни емоции - не се превиват от смях, не реват с цяло гърло, не се почесват къде' не ги сърби, не са тръгнали нанякъде, нямат мимикрия, такива неща (може би защото от цялата серия тук съм подбрала само 4, няма как да си проличи) :)))
    Пък вглеждането в себе си го имам за плюс, макар че погледнато отстрани, вероятно седи перфекционистично и дразнещо :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger