2011/10/04

Кучемразци и кучелюбци - вечният спор


Не съм кучемразка. И съчувствам на пострадалите от кучи зъби.

В някои от аргументите тук има доза истина. Нека я видим, изключвам подвеждащите части в тях. Кучетата не са изнасилвачи, та не виждам логика в релациите на Лонганлон с подобен род човешки престъпления. А, че природозащитниците стигат до абсурди, е отделна тема.

  1. Кучетата са на улицата, защото биват изхвърлени от стопаните си. Или са избягали и съответно ненамерени. Мда, няма откъде другаде да се вземат на улицата, където въобще не им е мястото.
  2. Инстинктите на кучетата са такива – да пазят територията си, защитавайки я с агресия. Животинския инстинкт за опазване на територия е същото, каквото за човека е опазването на дома му. Предполагаемо, но звучи логично.
  3. Кучетата усещат страха. Съществува теорията, че никое животно в природата не е агресивно в смисъла, в който хората го тълкуват. Развита е от изследовател, плувал с бели акули. Днес все повече хора имат такова необичайно хоби – плуването с акули развенчава холивудските митове дотолкова, доколкото доказва теорията за животинската агресия. Предполага се, че тази агресия е от страха на самото животно, когато се почувства застрашено на своя територия. Дори да не е естествената му.


Искам нещо да е ясно - много държа на обективния поглед. Разберете, че не става дума за нечия вина, още по-малко дали тя е на безпризорните кучета или на жертвите на ухапвания. Не е на нито една от страните. Става дума за системна безотговорност, при това наистина човешка, но в институционалния контекст. Защо смятам така?

  1. Липса на зоополиция у нас. Няма кой да следи за изоставени животни, които са потенциална заплаха за населението. Оправданието с други (по-важни) проблеми не е аргумент. Но някой да е поискал да се създаде зоополиция? Не ми се вярва – знайно е отношението към полицията въобще, за да искат данъкоплатците „да хрантутят” и такъв отдел. Е, няма безплатна услуга, но както никой не иска безпризорни кучета, така и смята, че справянето с проблема не е негова работа. Интересно чия е тогава?
  2. Няма отговорни институции в случай на помощ. Към кого се обръщаш, ако имаш проблем с любимеца си, ако не желаеш или вече нямаш възможност да го гледаш в дома си?
  3. По липса на зоополиция, няма и закон срещу жестокостта. Да, отскоро действа такъв, който наказва изперкали агресори, които смятат, че да отрежеш и четирите лапи на куче е голямо геройство. Но няма такъв, който да санкционира безотговорни собственици. Няма и кой да следи дали се спазва норматива.
  4. Няма създадена институция, която да прибира безпризорните кучета. С превантивна цел. Били те улични или избягали домашни любимци. Хората сами си ги търсят (по липса на зоополиция), а уличните превъзходни никой не би осиновил. Стигна се дотам да се създава доброволческа организация в Елин Пелин, където хората са взели нещата в свои ръце, но не с цел да бъдат съвременни д-р Менгелевци.
  5. Няма и етолози. В държавите, където не съществува такъв проблем, всяко куче, което е агресивно, бива преценявано и диагностицирано от такъв специалист по поведение на кучета. Агресивните се приспиват, независимо от порода или елитност, както и тези, които никой не осиновява, за да не са в тежест на бюджета. И никой не смята това за нехуманно.

Всички обаче са съгласни, че мястото на кучетата не е на улицата. Е, защо са там, е обяснимо. Защо не е решен проблемът, още си чака обяснението. Поискайте го от отговорните лица, както и отговор на горните 5 въпроса. Защото ако всеки започне да се справя с проблема индивидуално, току виж същите отговорни лица, които уж радеят за европейски ценности, могат да се позоват внезапно на Закона за жестокост над животните, и саморазправящият се ще го отнесе, макар да има правото да се защити.

Вие имате право на защита, а властта – задължението да ви я осигури. Изискахте ли от нея по някакъв начин да си изпълни задълженията? Сигурна съм, че не. В тази държава всеки търси кого да обвини и с кого да се саморазправи. И колкото емоциите замъгляват разума му, толкова в по-грешна посока си ги излива. Необективно. Без никакъв диалог. Без отправени искания. Далеч по-лесно е разделянето на лагери и джафкането онлайн. Егати комуникацията – явно е за предпочитане да грабнеш една сопа и да тръгнеш да се разправяш с улични кучета, вместо да формулираш искания и да накараш властта да си поеме задължението да те защити. Колко нецивилизовано и първобитно.

В отговор на това сигурно ще ви покажат снимки на нахапаните. Ами, изпратете ги на отговорните лица. Изисквайте от тях да мислят и действат по проблема – това им е работата. Докато кучемразците и кучелюбците спорят, познайте кой се наслаждава на шоуто.

Ако варварщината е решението на всеки проблем у нас, жална ù майка на цивилизацията.

снимка: личен архив /безпризорни кучета в Западен парк, 2010)

8 коментара to “Кучемразци и кучелюбци - вечният спор”

  • 4 октомври 2011 г., 14:33
    Svetla says:

    Планирани са общински приюти за бездомни кучета, но срокът се отложи за 2015-та. А до тогава? Пак ли и двете страни ще имат своите основания за защита, и хапаните, и хапещите? (само "сеир патаклама" и чесане на езици)
    В нашият град само двама стопани са регистрирали кучетата си?!? Бездомните са ужасно много, но нищо не може да им се направи.
    Мисля, че глобите са идеално решение на проблема, а хора, които да ги събират, има (толкова много безработни ще се съгласят). Като приходи от некоректни стопани и разходи по щат за този проблем, балансът за месец ще е постигнат. Печалбата, усвоена от общината, да се инвестира в приют, с отговорни за дейността му хора. Това може да се случи за отрицателно време, но не и преди кметски избори. А след изборите, кметовете обикновено забравят за недоходоносните обекти.

    delete
  • 4 октомври 2011 г., 15:30
    Хриси says:

    Да, бъркането в джоба е болезнено, и според мен би дало ефект, но за кратко. Нещата са въпрос на култура - има кучета, но никому не правят впечатление, докато не пострада някой. Тогава се надигат вопли и краткотраен медиен шум. Резултатът - кучетата продължават да си мерят улиците, а нахапаните да се оправят както могат. Ами, Общината да поеме разходите по лечението и емоционалните травми на нахапаните, след като не е взела мерки да предпази населението.
    Гражданските инициативи са решение, но то трябва да е временно. Малко се получава като с благотворителните кампании - докато има състрадателни хора, те ще решават проблема, вместо институциите със съответната власт, възможности и правомощия. Вярно е, че държавата - това са гражданите й, но проблемите на вътрешната политика са проблеми на съответното ведомство, и не би следвало да се делят на "дребни" и "едри".

    Затова продължавам да настоявам, че вместо да се запретват ръкави на самосиндикален принцип, да се настоява с конкретни искания към тези, чиято работа е да разрешават проблема. Гражданско общество очевидно има, но липсата на доверие към изпълнителната власт прави всякаква комуникация повече от трудна.

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 15:49
    Rado says:

    Само да вметна.
    А къде са приютите за бездомните ХОРА, че да правят такива за кучета с предимство?
    Не ми харесва идеята едно куче да има чувство за собственост, когато минавам през "неговата" територия! Видя се, че не са толкова безобидни, на няколко пъти почти разскъсваха до смърт хора! Все пак не живеем в горите тилилейски, да се пазим на всяка крачка от озверели животни.
    В белите държави кучетата в приюти ги държат няколко седмици, ако никой не ги потърси, ги спасяват от мъките.

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 15:55
    Хриси says:

    Приютите за хора в неравностойно положение вече ще са под опеката на църкви и манастири, което си е на практика поемане на християнските им задължения. И за това трябва да благодарим на отец Иван от Нови Хан, който изтърпя много, за да подслони и изправи на крака социално слаби и сираци.
    Кучетата нямат вина, че са на улицата - отговорността е на тези, заради които продължават да са там.

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 17:47
    satanas says:

    Аз виждам нещата по следния начин - който иска да гледа куче, да си го прибере в къщи и да му бере грижата.

    delete
  • 6 октомври 2011 г., 20:57
    Хриси says:

    Уличните никой не ги иска, а и мястото им не е там. Ясно е какво е логично, приемливо и хуманно да се направи, за да няма потърпевши и самите кучета да не озверяват в подобни условия.
    Въпросът е, че защитниците на животните в известен смисъл са техни врагове, защото реално не правят нищо, за да решат въпроса, освен да наливат масло в опосредствани спорове, размахвайки права и свободи. С което буквално инкриминират саморазправата на граждани с хапещите четирикраки, и в същото време кучетата за тях са също толкова от значение, колкото и пострадалите от ухапвания.
    А къде и за кого остават задълженията,е трудно да се определи, след като е постигната целта да се насочи спорът в два лагера. Това въобще не е конструктивно.
    Затова ако властите си свършат работата, разните вряскащи организации биха замлъкнали, а проблемът - разрешен в полза на всички.

    delete
  • 7 октомври 2011 г., 11:00
    Хриси says:

    На 6.10.2011 в 20:48 е бил оставен коментар от потребител/ка с ник "Левски". Не знам защо коментарът не е бил отчетен от Blogger, няма и индикации за премахване от автора. За щастие в електронната ми поща е отчетено публикуването му, и тъй като не го виждам тук, ще го копирам:

    "Няма да чета поста, но ще изразя пак мнението си само по заглавието:
    На куче вяра не може да се има!
    Домашно или улично.
    Да! Съгласна съм, че има кучета водачи, че кучета са спасявали живот!
    Но има и домашни кучета убили деца!
    Каквото и да се изпише за вина, възпитание за мен няма значение! Не можеш да оставиш бебето си с домашното си куче!
    Имах приятелка с доберман, който и смъкна кожата на лицето и след хиляди операции та пак си го гледаше, защото:
    Ма той е много добър!

    Хайде, холан! Никой не може да ме нарече кучемразец или кучелюбец!

    Просто на животно вяра нямам! Следва после въпроса дали имам вяра и на хората? Много повече от колкото на животните!
    Убийте ме с камъни!"

    delete
  • 7 октомври 2011 г., 11:07
    Хриси says:

    @ Левски, с коментар само по заглавието на темата рискувате неподходящо изказване. В случая не става дума дали кучетата са лоши, добри, имат или нямат вина, и чия страна сте заели.
    Ако бяхте прочели целия пост или някои коментари, щяхте да забележите, че намирам този спор за безсмислен, а енергията е по-добре да се насочи към конструктивни предложения за решаване на проблема с уличните глутници.
    Решението за домашен любимец и изборът на куче от приеманите за агресивни породи - ротвайлери, питбули, бултериери, е избор на самия стопанин. И няма отношение към темата.
    Може би съм ви подвела със заглавието, за което съжалявам, но моят съвет е да четете и постовете под него. Поздрави! :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger