Каква е необходимата цена?

Представете си, че сте семейна двойка от [поне] двадесет години. [Да, наясно съм, че ще е трудно – скоковете в бъдещето са малко по-проблематични, отколкото връщането в миналото, но все пак, опитайте]. Представете си също, че водите спокоен на пръв поглед живот, в който всичо изглежда идилично и непоклатимо – съпругът работи, вие – по неволя или по собствен избор – не. Рутината така здраво е плъзнала по стените на ежедневието ви, че сякаш спите и сънувате. И един ден се събуждате, установявайки, че почти сте забравили какво е това целувка сутрин и кафе в леглото. [Другото ще оставя на въображението ви]. Не стига това, но осъзнавате, че сте започнали да спите в отделни стаи, децата ви вече си слагат подплънки в сутиена, а човекът до вас е просто неузнаваем с тези килограми и непривлекателна физика, която не ви изкушава даже да го прегърнете. Кога се е случило всичко това? На единият му е скучно и пазарува, защото няма какво друго да прави – шопингът наистина е терапия, но не запълва определени празноти. Другият работи нещо, което не харесва, но се чувства като уличен банкомат. Трябва да се сближите отново, но не знаете как. А ако слушате чужди съвети, най-много да отпочнете война а ла семейство Роуз.

Особено ако съветът е: „Щом няма секс, няма да има и пари!”.

Нещо такова се случва в семейство Мèнар.

Жан-Пиèр (Кристиан Клавиè) е мастит шеф на фирма, като не е ясно какво точно купува или продава, но пък парите са достaтъчно, за да живее със съпругата си Одил (Натали Бай) и 16-годишната им дъщеря нашироко и в лукс. Съпругата се поддържа естетически всекидневно, носи маркови дрехи и мъкне шофьора по шопинг нон-стоп, като опразва кредитните карти със скоростта, с която някои пият питиета на екс.

Шофьорът Ришàр (Жерар Ланвèн) има визия на един от ония типчета, които пребиват други типчета в забутани улички по късни доби: много мускули и слаба мозъчна активност. Бивш шампион по джудо, той има много агресия за избиване, обаче е принуден да се опакова в строги, но тесни и неудобни костюми, и да сервилничи пред съпружеското прахосничество и шефската глупост. Приятелката му Каролина (Жералдин Пелà), с която живеят в теснотията на 50кв.м, е безработна бивша юристка с две деца, и е решила сериозно да нагази в литературните дебри.

От денонощното висене пред лаптопа на бъдещата писателка и целодневното шофиране интимния им живот е взел завоя незнайно закъде. Икономското покорство обаче нещо не се удава на Ришàр, и след един разговор по мъжки шефът и шофьора му решават да приложат горния съвет. Идеята, разбира се, може да се роди единствено в глава с два пръста челце. Но познайте какво ще се получи, когато иначе изискан глава на семейство внезапно се превърне в първичен неандерталец, а инструментите за справяне с интимния проблем са инат и взаимни удари под пояса.

Същинско семейство Роуз, френска версия.

Жанр като комедията предполага, че филмът акцентира върху това как не се решават подобен род проблеми с интимността, и всеки кадър ви предупреждава сериозно, макар и с леко намигване: „Не опитвайте това вкъщи!”. Малко е трудно да се предположи, че изисканите французи, издигнали на пиедестал европейските ценности, могат да се държат по толкова отричащ ги начин. Шовинизъм, мачизъм и простащина, които мнозина смятат за екзотичната канава на типично балканския манталитет, тук са развихрени с пълна мяра. Трагикомично е. Краят е объркващ и логичен, колкото рязък завой в насрещното. Смехът не е толкова много, нито ще ви накара да пляскате с длани по седалките на фотьойла [или където там седите, докато гледате].

„Необходимата цена” (Le Prix à Payer, 2007) обаче е много замислящ филм, а и французите винаги са знаели как да поднесат интересен сценарий.

ПП. Добрите филми не се нуждаят от представяне, посредствените не си заслужават дори критиката, затова ми е навик да ви разказвам за странните. Имат си особен чар.

N` est ce pas? :)

снимка: оттук