2011/09/17

По-добре Enter, отколкото Еxit


Предполагам, че мнозина от вас са прочели този анализ.

Сякаш всичко, от което се нуждае това поколение, е внимание. И знае как да си го осигури в социалните мрежи. Но въпросът е как да привлечеш и задържиш вниманието на този таргет към други аспекти в реалния живот, освен към виртуалните му себеизяви? Дали е дошло времето за нови жанрови форми и начин на изразяване, за да се получи комуникация? Сигурно.

Формулата е: максимум съдържание в минимум обем.



Ако е вярно, че потреблението определя съзнанието на поколението Е, и формира субкултури, възниква въпросът къде е мястото на културата? Литературата и изкуствата – очевидно е – за да запазят комуникативната връзка с това ново поколение, ще трябва да развият или нова скорост, или да изнамерят нов начин да привличат и задържат вниманието към себе си. В противен случай са обречени да се окажат в прашния килер на забвението. И колкото повече влагат усилия за обвинения в консуматрорство, вместо да влязат в адекватни на промените роли, толкова по-скоро ще се окажат в килера.

На този фон жанрове като романа и разказа в очите на новото поколение са архаични форми, които изискват твърде много време за прочит и перцепция. Логично отвсякъде започват да извират страхове за бъдещето на писаното слово, за функциите на разказването, за съдбата на затворените между кориците жанрове. Промените и повсеместния безинтерес на поколението Е очевидно стресира културата, по чието лице прозира обидата от пренебрежението и бръчките от осъзнато безсилие да въздейства по познатите начини. Разказът, разбиран в най-широк повествователен смисъл, е обяснявал световното развитие, обговарял е ежедневието, а в немалко случаи е заимствал и възпитателни фукнции. Съвременните разказвачи обаче са активни и популяризират такива жанрове, които подсилват чувството на групова принадлежност – а това е от голямо значение за поколението Е, за което говори социологът Иван Кръстев.

Забелязвам например повече активност около хайку-поезията, фото-прозата (Владислав Христов), набралият популярност „възкъс разказ” или short-short story (Брус Холанд Роджърс), както и компилирането на литературни жанрове с визуални ефекти (фестивалът София: Поетики). Самият Роджърс има интересно виждане за късия разказ и ефекта му: „Читателят може да бъде поканен на обиколка из стаите и да претърси килерите. Това е роман. Може да бъде поканен да застане отвън до прозореца и да погледне в една единствена стая. Това е къс разказ. Или може да се наложи читателят да коленичи пред ключалката и да погледне вътре, за да види само толкова, колкото да разбере какво се случва само в една част от стаята. Това е short-short story”, най-сбитото повествование и това, което изисква най-много от читателите.”

Представяте ли си разкази от 3-4 изречения? Те повече приличат на статус във Фейсбук или Туитър, но пък размазват границата между читател и разказвач. Идеята е наличието на двустранна приятност и максимален обмен на информация. Смс-поезията беше началото – помня едно обаждане от организаторите в НДК, в момент, когато тъкмо се бях върнала от столицата след вълнуваща среща. Канеха ме да присъствам на премиерата на книжка с смс-поезия, в която имаше и мои неща. Беше мило и някак трогателно, но не успях да присъствам. Пък и не си падам особено по подобен род публични изяви :)

Фестът "София: поетики" пък разчита на друга стратегия – да скъси комуникационната дистанция между разказвач и слушател в приятна атмосфера и малко шоу. Георги Господинов представи на тазгодишния фестивал на изкуствата Аполония в Созопол новия си роман „Физика на тъгата” - в суров вид, на почти хвърчащи листа. И смята, че би трябвало да може и така - да не се публикува, а да се чете – авторът да чете ръкописа си на различни места, пред различни хора. Може, разбира се. Макар че аз лично бих предпочела литературата и писаното слово без специални ефекти и с възможност лично да надникна между кориците, без посредничеството на автора. Но поколението Е, което „не се бунтува, а просто не забелязва”, има нужда от светлини и ефекти, за да насочи взора си към изкуството.

Малко е обезпокоителен този интелектуален аутизъм, който трябва да бъде лечим по подобни начини, за да продължи да го има потреблението на култура.

По-добре Enter, вместо Exit.

снимка: оттук

13 коментара to “По-добре Enter, отколкото Еxit”

  • 17 септември 2011 г., 18:17

    Хриси, за поколението Е, мисля че се преувеличават нещата. Донякъде , заради факта, че младите винаги са различни, а и имат повече възможности от предишното и могат да избират. Има някаква тенденция, но според мен младите са прекалено различни, за да се слагат под общ знаменател. Ако погледнеш в социалните мрежи, има и много хора над 40-50 години, които се държат по същия начин.
    А за искуството, не съм специалист, но мисля, че то ще си намери своите пътища, както го е правило винаги. Може би , малко бавно свиква с новите начини на комуникация, но ще се справи. Ти даваш примери за различни по вид лутания, но например книгите получиха нов живот с електронните книги. Ще ги има и занапред.

    delete
  • 17 септември 2011 г., 18:32
    Хриси says:

    Владо, аз мисля, че проблемът е по-скоро поведенчески, не толкова поколенчески. Както написах и в друг свой коментар по темата, обобщенията са социологически прийом, но в случая е направен опит да ги избегнат колкото е възможно, макар да си личи трудния излаз от рамките на представителните извадки.
    Въпросът е комуникацията да не се измества към твърде опосредствани канали, и зависи от желанието за комуникране.
    Моите разсъждения бяха насочени най-вече върху обстоятелството, че кратките форми задоволяват потребителския манталитет за еднократност и бързина, което предполага малко повече внимание върху проблема за самата комуникация и формите й :))

    delete
  • 17 септември 2011 г., 18:38
    Хриси says:

    Аз предпочитам книги в хартиен вариант, но тъй като имам малко възможности да си закупувам новоизлезли заглавия, се ориентирам към Е-четене, но с единствената цел да запълня пропуските си с четива, които по един или друг начин не съм имала време или желание да започнвам :) Правя си нещо като "златен фонд" от неща, които бих искала да притежавам в библиотеката си, и за който много спомага информирането за тях в електронен вариант, но не мисля, че бих искала да чета книги по този начин - изморително и непривично ми е :))
    Но тук говорим за потребителски манталитет, така че потреблението и комуникациите тепърва ще се синхронизират :)))

    delete
  • 17 септември 2011 г., 19:29

    За мен също е трудно да чета в електронен вариант. За сайтовете е различно, но с книгите просто не мога. Свалил съм няколко книги , но само ги започвам. Въпрос на навици, както и самото четене.

    delete
  • 17 септември 2011 г., 19:51
    ivo_isa says:

    Научих нови неща:
    „short-short story” - "да погледнеш през ключалката"... че това си е воайорство :-)
    ПП Малък ми е набора, явно;-)

    delete
  • 17 септември 2011 г., 20:09
    Хриси says:

    Владо, да, разбира се.
    Аз говоря за литературната комуникация, но и за комуникацията като цяло. Логично е погледът се обръща по-скоро към младите, защото при тях тепърва и по-лесно ще се изградят комуникационните навици.
    За отделна тема е, но ми прави неприятно впечатление една такава тенденция, свързана с разглежданата от Кръстев тема - родители да избутват децата си в някаква специалност, като молят някой да напише курсова или дипломна работа срещу заплащане. Това в никакъв случай не е помощ, тъй като буквално си е мислене под наем. Понякога ми се иска да изхлопам такива родители с нещо тежко, понеже такава молба издава собствената им вина, че не са могли да възпитат у детето си някаква любов към литературата, четенето и мисленето изобщо.
    Висенето в нета не подпомага комуникацията в стария й вид, а създава нова, но тя от своя страна пренебрегва чисто човешкия елемент и интимност, каквито може да предложи разказът лице в лице или литературното общение. Това е твърде тъжно, не мислиш ли?
    Така проблемът от поведенчески става и поколенчески, а когато стане тенденциозно, е притеснително.
    И понеже не можем да отстраним негативите на опосредстваното, трябва самото изкуство да намери други пътища, както забеляза... Е, няма да стигне до всички, но идеята е да въобще да търси пътища, вместо да обвинява.
    Харесвам анализа на Кръстев именно защото анализира спокойно, без да обвинява.

    delete
  • 17 септември 2011 г., 20:11
    Хриси says:

    Иве, малко или много всяко надничане между кориците на автобиография или любовна поезия не е ли вид публично воайорство? ;))

    delete
  • 17 септември 2011 г., 21:00
    gost says:

    "Както казваше моят добър приятел Франк Лойт Райт..." функцията определя формата. Формата на търсения жанр по мое подозрение ще стане ясна, когато литературата открие какви проблеми вълнуват съответното поколение и намери отговорите, които то търси. Преди това, струва ми се, всичко би било просто нов бардак.
    ПП: Изявлението е изцяло от гледната точка на потребител и не претендира за компетентност. :)

    delete
  • 17 септември 2011 г., 22:53
    Хриси says:

    gost, по моему отговорът не е в конкретен жанр, а в компилиране на вече съществуващите - това би било своего рода новост, доколкото ще се яви ново по смисъла на стилова или жанрова разновидност :)
    прочее не от вчера съществува опит да се обвземат проблемите на кое да е поколение и да се анализират - доказателството са романи от факти, които се четат като белетристика, но са документални (нефикционни).
    Проблемът е, че няма универсален отговор на какъвто и да било проблем, колкото и да е прав Франк Лойд Райт. Прочее, може би е по-важно да има комуникация под каквато и да е форма, вместо толкова да се набляга на самата форма, не мислиш ли? :)
    радвам се, че наминаваш.

    delete
  • 17 септември 2011 г., 23:21
    ivo_isa says:

    Няма как да си воайор на ексхибиционист...;-)

    delete
  • 17 септември 2011 г., 23:49
    Хриси says:

    Мда... съвършено вярно! И все пак, книгите не те преследват с такива наклонности :))

    delete
  • 18 септември 2011 г., 8:00
    gost says:

    Дори построен в най-добрата комбинация между Рококо и Викториански стил, тоалетната си остава тоалетна. Може в по-късен етап да й се монтират ракетни двигатели и илюминатор за наблюдение на океанското дъно, но човек ще се върне там заради възможността да се освободи от вътрешното напрежение, което го измъчва. Колкото по-гладко мине всичко, толкова по-склонен ще бъде човекът да се върне на същото място или на някое като него.
    Архитектът може да направи прозорци с великолепни изгледи от тях, може да сложи портрет на английската кралица, ако ще, но трябва и да се съобрази с това що за хора се очаква да влизат и какви ще са техните конкретни нужди. Може да не ги познава до един, но общата представа е меко казано задължителна.

    delete
  • 18 септември 2011 г., 11:20
    Хриси says:

    Тук не става дума за естеството на жанра, а за минимизацията му. В духа на натуралистичната метафора, няма значение колко луксозен ще направиш rest room-а, защото намерението на потребителите не е да се заседяват там, а да приключат колкото може, по-бързо.
    Ще си позволя да забележа обаче, е литературата не е палиатив за нерешени проблеми и освобождаване на напрежение, а изкуството не съществува с цел да бъде панацея, макар и в немалко случаи да се оказва балсам за наранена чувствителност. :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger