2011/09/04

Кукли и парцалки

Изпитвам известна непоносимост към рокли. Всякакви.

Съжалих, че отворих такъв сайт, в който подложих очите си на насилие заради потресната безвкусица oт прозведения на родния шивашкия варваризъм. Дизайнерите им явно са страдали от синдрома на неизживяното детство - остър инфантилизъм. Почти всички рокли бяха в розово-бяло-черно-червената гама, с дантелки и воланчета, с панделки, плисенца и лек клош. Усетих началните симптоми на кожно обриване от всичките тези захаросано-буфанени изгъзици, в които всяка жена би изглеждала по ученически нелепо. Разбирам, че има някакво очарование в съчетанието дете-жена, обаче бива ли всички рокли да са като уголемени модели от гардероба на Алиса?

Цъквам на следващата страница, и с всеки клик обивът става по-осезаем поради очевидната маргиналност – след инфантилните джуфки идеха магистралните тоалети. Впити в телесата парчета плат, които повече подхождаха за поп-фолк сцена, нежели за коктейл с чуждестранни бизнес-партньори. От скрито-порочните изражения на моделски Лолити в инфантилни тоалетчета, страниците забълваха откровено порнографски рокли, прилични повече на колани, върху фотомоделки с пръсти в уста. И нямаше червена точка. Чак да ти се догади от толкова изкривени представи за официално облекло.

Излиза, че жената може да бъде или сладка кукла с [не]порочни мисли, или проститутка. Дама с нежен силует и класна рокля до коляното изобщо не влиза в представите на дизайнерите за жена. Всички ли имат толкова мръсно подсъзнание, или просто представата им за модерност е да превърнат жените във вулгарни креатури? При дългите вечерни рокли пък имаше неумел опит за принцесешки имидж в някакви претруфени тоалети, които една Грейс Кели без съмнение би се срамувала да облече. А може би аз съм просто непоносим гадлозъбел, който нищо не разбира от мода, и комуто е невъзможно да се угоди.

Сигурно изобщо нямаше да шаря из такива страници, но ето на. Очаква ме прием, за който съм отчайващо неподготвена. И докато критично оглеждам гардероба си със спортно-елегантни одеждици, отнякъде долита идиотското рефренче „когато бях овчаааарче, и овците пасяяяях”. Калитка на бала. Хъъъ, хъ. Госпожице редактор, положението е отчайващо, и въобще не е смешно. За шев и кройки няма никакво време, а идеята за нещо под наем окончателно визуализира кожния обрив, тъй като мисълта за микроби по нещо обличано със съмнителна чистота е направо отказваща.

Е, докато ремонтираш осакатени думи и се държиш на положение в конферентни разговори, изобщо не ти се налага да мислиш за дрехи и етикеция. Няма значение дали усмивката ти блести достатъчно колгейтно, и дали косата ти от сутринта не е заела протестна позиция спрямо гребени и четки. Нито дали държиш чашата с шампанско за столчето или дъното. И дали си спомняш любезни фрази на отдавна неупражняван италиански. Мамма миа, каква геджура!

Така. Следва план Б, в който се насилваш да потискаш неудобството си, понеже ти се налага да пробваш у приятелка малка черна рокля. В която най-вероятно няма да се побереш, заради системното пренебрегване на фитнес-зали и още по-системното ти разширяване до размер М. Е, има и план В, който съдържа две решения: изпращаш извинителен мейл, че те е хванал внезапно екзотичен вирус с невъзможно за произнасяне име, или отиваш по дънки и джапанки.

В крайна сметка, ако по ума изпращат, може и никой да не забележи с какво са те посрещнали.

И все пак...

9 коментара to “Кукли и парцалки”

  • 4 септември 2011 г., 13:02

    Понякога се радвам,че при мъжете няма такъв избор. Или пък може би има, но стоя далеч от него, защото ценя повече удобството на една дреха.Не ти завиждам за приема, защото ми настръхма косата от такива неща. Не само заради дрехите, а заради атмосферата на префърцуненост. Аз бих заложил на план Б :)

    delete
  • 4 септември 2011 г., 13:12
    Хриси says:

    Владо, и аз не си завиждам.
    Суета сует и всяческая суета...
    Нали :))

    delete
  • 4 септември 2011 г., 13:57
    Svetla says:

    Първо се успокой (забрави за тенденциите в модата), после избери дреха, която е подходяща за случая и е отражение на твоя вътрешен свят (дрехата говори). Накрая вземи себе си, изправи брадичка и тръгни - ти си най-добрия етикет, който можеш да покажеш. Успех, скъпа и не забравяй: не можеш да се харесаш на всички, не е и нужно!

    delete
  • 4 септември 2011 г., 14:13
    Хриси says:

    Свет, нямам такива намерения :)))
    Много съм далече от моди и тенденции, а и представата ми за стил се разминава с кича, на който се нагледах :))
    Горния пост е опит да иронизирам колкото ситуацията, толкова и нелепите си притеснения относно моята непринадлежност към корпоративен дрескод :))

    delete
  • 4 септември 2011 г., 18:24
    Valkocompany says:

    Добре е за жена да има рокли в гардероба си :) Лично аз съм фен на 60 - ски модели. Примерно тези които е носила Жана Моро.
    Булката носеше черно (1968)
    http://www.listal.com/viewimage/351720

    delete
  • 4 септември 2011 г., 18:39
    Хриси says:

    Вал, имам поне 5 :)
    Работата е там, че рядко ги нося, а те до една са неподходящи за коктейлни мероприятия :)))
    Иначе аз си представях нещо в стил Одри Хепбърн, но с дължина до коляното.
    Някакви такива неща:

    http://2.bp.blogspot.com/-Z3c5b-3YxP4/TcKPsvbLq-I/AAAAAAAAAQE/nQPsU4PfMEE/s1600/black-dress_011.jpg

    http://bostonianfashion.files.wordpress.com/2011/02/black-dress_17.jpg

    :)

    delete
  • 4 септември 2011 г., 20:10
    Valkocompany says:

    Наистина са доста стилни :)

    delete
  • 4 септември 2011 г., 22:17
    Svetla says:

    Госпожице редактор, недопустимо е да бягаш от коктейли, на които си поканена. Добре дошла в света на снобите и суетата. В света на маските и лицемерието. А Вал е прав (хубаво, че мъж ти го каза), че всяка, уважаваща себе си жена, трябва да носи рокли (толкова са секси, дори и класическите черни). Обичам лятото точно за това, че мога да нося рокли на воля. Имах един преподавател по диференциална психология, който казваше "Черно трябва да носят само интелигентните хора, които искат да покажат другите си качества зад незабележимия цвят. На простака черното му покрива цялата личност". Коварен цвят е черното, ако го сложиш и си стоиш в ъгъла. Изборът на цвят зависи от сериозността и целта на мероприятието (защото то не е само коктейл, а размяна на качества, в неформална среда).

    delete
  • 4 септември 2011 г., 22:51
    Хриси says:

    :)))) Аз всъщност не бягам от тях, а търся адекватно решение в неочаквана ситуация с много малко възможности за подготовка :))))

    Не съм се замисляла за психологията на цветовете, харесвам сивия цвят иначе, който вероятно би обяснил моята амбивалентност :) В ежедневието си нося доста цветни дрехи, с превес на оранжевото, бялото и зеленото.

    Не смятам, че дрехата прави човека, но има дрехи, в които рядко се чувствам комфортно, а роклите и особено полите определено са от тях. Ако една дреха ти чуждее като усещане, рискуваш да не покажеш най-добрите си качества :)))
    Иначе, светът на суетата и снобите ми е познат не от вчера ;))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger