2011/08/29

Детишарски размислици

Като погледнеш ситнеж под 2 години, очите ти виждат сладкобузесто, миловидничко същественце, което изчовърква и последната ти нежност, засилвайки неистово желанието ти да го опазваш от всичко и всеки. Но докато очите ти виждат това, дали умът забравя, че това срещу теб е отделна личност, именно личност, и след като е още безсловесна, не означава непременно и, че е идиот.

Изпитвам вопиющо неудобство край възрастни с такова отношение към малки човеци.

Всичкото това маймунчене срещу детското личице с някаква нелепа мимикрия и кривене с нереализирания потенциал на цирков клоун. И всичко това озвучено от всички възможни анималистични звукове, какъвто саунд вероятно е бил прилаган и спрямо тях на същата възраст. Е, далеч не искам да кажа, че вместо неестествения говор „по бебешки” трябва да му говорят серизоно за кризата с петрола или фискалната политика. Но поне театрото да беше осмислено с прочетена приказка или изиграна историйка. Нищо, че малкият човек все още е твърде малък, за да осмисля.

Не знам дали, ако съм на мястото на малчуганчето, няма да си помисля, че възрастните се видиотяват по направо невъзможен начин. Аз така и не разбрах дали всъщност с цялото това нечленоразделно маймунчене забавляват малкия човек, или се опитват да му изтръгнат някоя усмивка като възнаграждение. А може би просто се опитват да прикрият колко са неподготвени за вербална комуникация? И дори когато децата пораснат, вече не е нужно да се правят на шутове, но комуникацията често отива по дзверовете... или там някъде. И отива, може би защото липсва усилието тя да се поддържа извън задължението, особено от страна на бащите. Ако не са знаели как да общуват, е извинимо, но не е извинимо, че не са пожелали да се научат, защото „те, майките, се оправят по-добре с това”.

Старото поколение бащи се лиготеха с лицеви аномалии а ла мистър Бийн, и тикаха чашата си с бира/ вино/ ракия и прочие ликвор под любопитно протегнатите пръсти на потомъка, за „да си топне”. Сигурно намираха за адски забавно да превръщат малчовците в мини креатура на самите себе си. И когато малчовците порасваха, бащите даже не са забелязвали. Затова изпитвам безкрайно неудобство от лигавата гордост на баби и дядовци, повтарящи подобни практики. Изпитвам отчайваща възмута към непригодността за родителство на съвременни майки и бащи. Особено към майки, димящи с цигарата над детската количка, току над самата главица на любопиткото в нея. И към хора без вътрешна необходимост да се съобразяват с каквото и да е, за които децата са просто някакви неща, които са създали, просто защото светът така си се движи, защото и другите имат, или защото са се оказали семейство по неволя. Малко нагорно ми идват гледките на закачени череши по детски ушета, тикнати между мъничките пръсти цигарени фасове и чаши с алкохол, увековечени на снимки за Фейсбук.

Това е едната страна на нещата. От другата хората се учат на пълноценно общуване, обменят опит чрез блогове, форуми, списания и литература.

Някъде на границата между старото и новото, в опит да се обедини най-доброто от двете, изниква един ключов въпрос – кога си готов да бъдеш родител? Когато го поискаш (защото времето минавало; за да оставиш планово моделирани копия след себе си; защото бабите искали внуци; за да имаш болногледачи на стари години?), или когато имаш възможността да подсигуриш материалните условия и среда? Или когато загърбиш всички страхове?

В крайна сметка, децата не бива да са артикул по поръчка, не бива да са точка от изпълнението на някакъв план. Не бива да са нещо, което вмъкваш между другото или с чийто живот можеш да си позволиш да се разпореждаш без оглед на ситуацията и възможностите си...

8 коментара to “Детишарски размислици”

  • 29 август 2011 г., 12:33
    Ondine says:

    Kога си готов да бъдеш родител? -За мен отговора е никога:))))Винаги можеш да си намираш разни причини ,за да отлагаш.:)А колкото до по-горните ти разсъждения...никога,ама никога след като стане родител човека не остава съшия:)Променя се!Затова ще ми е интересно да прочета твой пост по темата след като станеш и ти родител:P:D:D;)

    delete
  • 29 август 2011 г., 12:44
    Хриси says:

    Онди, промяната се подразбира. Имах предвид отношението към самите деца като отделни личности, не като някакви вещи, с които се разпореждаш, защото носят гриф "мое". :)

    delete
  • 29 август 2011 г., 13:28
    Omnia says:

    Наскоро колежка доведе детенце, още непроходило, да го видим и да се разходят. Нема да описвам каква лиготия падна:)) Останах просто смаяна, когато възстрогата ми и никога миловидно настроена шефка, се вдетини до неузнаваемост. Според мен това поведение се продиктува по две причини- 1. Децата умиляват. Жестоко и безотказно, особено предразположени към закрила родители. 2. Прекрасно е да видиш как детскта усмивка се разлива по малкото личице и оченцата грейват, придружени от неизменно гукане. Тогава забравяш за всички простотии в живота, защото пред теб е най- искрената и чиста усмивка, която е за теб. Детсткото мозъче се развеселява от ненормални физиономии, обича ласкавият глас и единствената вербална комуникация във възрастта преди да проговори, е гукането и нечленоразделните звуци. За мен е нормално, макар и понякога малко стряскащо да правиш муцунки, да се правиш на шут, за да разсмееш малкото вързопче. Да не говорим, че това е чудесна антистрес терапия, но трябва да имаш и усет към децата. Не е нормално обаче, когато са по- големи дечица, да се продължава с този тип общуване.

    delete
  • 29 август 2011 г., 15:31
    Хриси says:

    Дааа. Напоследък някои наблюдения върху житейски ситуации и филмови сюжети ме замислиха върху темата :)
    Аз самата имам доста страхове, по които работя, и в този смисъл не съм готова да бъда на свой ред учител и да се уча. В компания на приятелки с деца не съм в състояние да обсъждам теми от физиологично естество, а и по-скоро ме вълнуват други аспекти.
    Аз съм подчертан интроверт, което може би обяснява задълбаването в подобна тематика, иначе отговорите – ясно е – ще изпитам собственолично, когато се озова в подобна роля. :)))
    акцентирах не толкова върху постижимите материалности, а върху онова, което се предава нататък, уменията за комуникация... Искаше ми се да видя и други гледни точки, макар че явно съм поставила противоречиви и малко неясни въпроси. :)

    delete
  • 29 август 2011 г., 15:50
    Nadinka says:

    Ех не знам, лично аз сигурно никога няма да съм готова, особено като се има предвид, че повечето мъже са деца и ставаш майка преди да си родила... :D

    delete
  • 29 август 2011 г., 16:10
    Хриси says:

    Даaaa, има го и този момент :D
    Замислям се, че не винаги нещата се случват според наши планове, взети решения... очевидно в такъв случай готовността се определя от степента на израстване - ако притежаваш нужния инструментариум да решаваш проблемите си, ще съумееш да не съсипеш и любовта, когато се окаже при теб ;)

    Оф, взех да звуча като Букай, някой да ме хлопне по многознайния чутур! :D

    delete
  • 29 август 2011 г., 17:37
    ivo_isa says:

    "Старото поколение бащи" не сме били и не сме такива...няма и да бъдем... като дядовци.
    Малкото дете не е личност. В началото то е само чувства и непълни възприятия. Така, че промяната в звуковия фон, във визуалния фон е нещото, което привлича вниманието. В процеса на израстването му начините за привличане на внимание и възпитание се променят.
    Ще бъде грешка, ако с тригодишното се отнасят така както с тримесечното.
    Но вместо да ти пълня главата, по-добре практикувай ;-)

    delete
  • 29 август 2011 г., 17:54
    Хриси says:

    Сигурно не е личност според общоприетата дефиниция, но аз по-скоро предпочитам да го разглеждам като духовна същност, която възприема много повече, отколкото може да изрази. И не знам за другите, но при първото й запознаване с околния свят, малко ми е неприемливо да се представиш с маймунчене, за да покажеш колко не го смяташ достойно за личност, а просто за индивид с ограничени функции. :)

    Уви, за мнозина с такова отношение няма особена разлика между тригодишно или тримесечно, особено когато минава под общия знаменател "малък" :) За описаните бащи и дядовци и на 30 години си оставаш дете :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger