2011/06/09

За кяра на пиара и други неща


Има хора, които дотолкова са потънали в примитивизма на съществуване, което мразят, че нито могат, нито знаят как да излязат оттам. И трябва да се появи някой П[Р]игмалион, който да отупа прахта от наслоеното им самосъжаление, и да ги убеди, че имат качества, които трябва да развият. Но съвременните имиджмейкъри далеч не са вперили взор в такива незначителни личности. Те не откриват таланти, тъй като е твърде изморително да воюват с принципни хора. Съвременният имиджмейкинг е легализирано лицемерие. Излишен шум около нечии качества, които или липсват, или са преувеличени. Простотията изглежда като приятна ексцентричност, а новоизгрелите звезди се сдобиват със самочувствието на шлифовани диаманти, на които единственото предимство е, че са усвоявали правилно шлифовката.

В по-дълбок смисъл преекспонацията по Пигмалион би трябвало да води до окултуряване и облагородяване на вече съществуващото. Катарзис, в който метаморфозата се случва по силата на вътрешната необходимост и осъзнаване прерогативите на положителната промяна. Разбира се, чрез любовта на ментора – онази любов, заради която боговете се смиляват над Пигмалион, вдъхвайки живот на творението му. Разбира се, да превърнеш неудачника в еманация на успеха след няколко урока по поведение и дикция изисква не само желание за себедоказване, че можеш да бъдеш Създател. В съвременния свят съзиданието обаче се прави с много пари. И с никаква любов. Затова промяна в дълбочина не се случва. Това, което се случва, е не трансформация, полезна за индивида [и оттам на обществеността] на базата на осъзнати минали грешки, а натрупан запас от етични правила на поведение и изказване, които се ползват според случая и по необходимост. И се сещам за Оруел – Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки. Но поуки няма. Май само вярата в себенепогрешимостта е налице. Твърде жалко. Това е достатъчно основание да се определя като аполитична.

Затова и обществеността има пълното право да гледа с насмешка образите на политическата, бизнес и културна сцена, у които притворството и научените уроци не успяват да прикрият липсата на дълбочина и мисъл. Спорно е тогава каква е ползата от тези съвременни лустроградители, и на кого точно помагат. Обществените взаимоотношения не търпят натиска от изкуствено натрапваната нечия имиджова значимост. Легализираното лицемерие въобще не се връзва с доверието, на чиято база се гради комуникацията между институции и общество. Твърде стилизираните специалисти, които са овладели до съвършенство умението да жонглират с философии и морални категории, могат и да те убедят, че ценностите им са истински, макар да ти дрънчат на кухо. Пигмалион се трансформира от творец в ласкател. И резултатите от работата му са пред очите на всички – в публичното пространство се разхождат квазиавторитети и квазиелит, като живо доказателство за подменени ценности. И имат поле за изява, за да прокламират квазикултура.

Обществеността го вижда, журналистическите пера го изобличават. Но никой не знае как и с какво да го прекрати.

А рекламата? Тя все така си прилича на дрънчане на пръчка в кофа за помия.

По Оруел.

12 коментара to “За кяра на пиара и други неща”

  • 9 юни 2011 г., 15:42

    Браво!

    delete
  • 9 юни 2011 г., 16:44
    Хриси says:

    Благодаря!
    Радвам се, че се завърна.
    :)

    delete
  • 10 юни 2011 г., 11:57
    ivo_isa says:

    Извинявай, но за мен е малко сложно :-( Ако искаш някои от нас да те разберем по-лесно, не бъди толкова абстрактна в изказа.
    Предполагам, че и ти си отвратена от двуличието, алчността и безотговорността, които се разхождат по горните етажи на обществото и пишеш за това. За публичните личности, които използват общественото си положение изключително за своя изгода и не се срамуват, защото считат това за напълно нормално поведение. За тези, които в стремежа си да задоволят своите прищявки, не се спират пред лъжата и измамата във всичките им разновидности. Приемат това за свое право, а всички онези, които не могат или не искат използват тези прийоми, смятат за глупаци.
    Разбрал ли съм те?
    Нарочно не използвам думичката "лицемерие", защото аз съм я реабилитирал отдавна за себе си. Лицемерието като понятие е начин за съвместно съществуване и стремеж да не накърниш ненужно чуждото его. Смятам, че всеки културен човек трябва да бъде лицемер. Затова ползвам "двуличие", което показва промяна в поведението, наложена от външните обстоятелства, единствено в полза на собствените желания и за лична изгода.

    delete
  • 10 юни 2011 г., 16:40
    Хриси says:

    Негодуванието ми бе насочено конкретно към занимаващите се с ПР - посредници между институции и обшественост, като заблуждават едните и лъжат другите, изживявайки се като високоморални медиатори, които разбират психологизмите на дипломатичната комуникация. Всъщност правят пари, за да продават лъжеобрази. Но като цяло, въпреки абстрактността ми, разбрал си ме :)
    Не мога обаче да реабилитирам лицемерието, тъй като с двуличието, изключвайки етимологията и семантиката им, за мен са израз на едно и също. Ничие Его не си струва лицемерието, особено онова, което притежава достатъчно самокритичност и правилна себеоценка.
    Вероятно за бизнеса подобни качества са успешни търговски прийоми, но са ми достатъчно противни, за да ги осъдя като непочтени :)

    delete
  • 10 юни 2011 г., 19:05
    ivo_isa says:

    Искаш да кажеш, че винаги държиш на истината, независимо, че изказването ѝ наранява безпричинно?

    delete
  • 10 юни 2011 г., 19:33
    Хриси says:

    Няма такова нещо като безпричинно нараняване. Мен лично красивите лъжи ме нараняват много повече. Мълчанието е за предпочитане пред изричането на такива.
    Ако човек е достатъчно честен пред себе си, не би го заболяло от истината, ако я чуе и от друг :)

    delete
  • 10 юни 2011 г., 22:15
    ivo_isa says:

    Не можеш да изискваш от другите да имат психика като твоята. Много често се случва да нараниш някого без дори да си разбрал, ако не се съобразяваш с различията.

    delete
  • 11 юни 2011 г., 11:31
    Хриси says:

    Разбира се, че не изисквам :)
    Само се питам за какво са ни ценности, ако не са действащи...

    delete
  • 11 юни 2011 г., 14:05
    ivo_isa says:

    Защо да не са действащи?
    Някои се ръководим от тях в живота си, а други използват нашите ценности за да задоволят личните си потребности. Значи действат. :-)
    Виж сама!

    delete
  • 11 юни 2011 г., 15:47
    Хриси says:

    Горко на тези, на които лицемерието и лъжата ръководят живота :)

    delete
  • 11 юни 2011 г., 17:01
    ivo_isa says:

    В какъв смисъл?
    Библейски?

    delete
  • 11 юни 2011 г., 17:14
    Хриси says:

    Във всякакъв. Лъжат единствено себе си...

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger