2011/04/30

Истории от миналото

Всеки обича добрите истории. А добрите истории са добри заради тези, които ги разказват. Когато обаче самите разказвачи са участници в историите, нещата винаги са по-интересни. Дори да са се случили отдавна, а самите истории да са част от едно минало, което едни си спомнят с умиление, а други не желаят да си спомнят. Какво си представяте, когато чуете „Империя” – величие, слава, влияние? Ришард Капушчински си е представял съвсем други неща, когато е поел на път в една Империя, тресяща се от властови амбиции, жестокост, репресии и граждански войни. Бившият СССР, където идеите на комунизма са тотално изродени и прилагани по начин, който променя или заличава завинаги съдби.

Пътеписите на Капушчински са разтърсващи страници от дневник, писан почти в движение, понякога с премръзнали пръсти. Ще ви разкаже за деца, които вместо картинки от дъвки събират и си разменят значки с ликовете на комунистически вождове и не разбират защо екстрадират учителите им. Ще ви опише по неподражаем начин, с кратък и стегнат изказ величието на „Храма на Христа Спасителя” в Москва, граден в продължение на 45 години от трима царе, за прослава на руската империя. Този великолепен храм ще бъде разрушен в името на същата тази империя от болните амбиции на Йосиф Висарионович Сталин, който с нескрито удоволствие ще се изплюе не само върху духовните ценности, но върху усилията на съграждалите храма.

Докато пътува през безконечния леден Сибир, лети в самолета за Нагорни Карабах, или се подрусва в жегавите, неудобни каросерии на раздрънкани соцвозила, Ришард Капушчински щрихира и най-дребните детайли от всяка ситуация, вплитайки в редовете на думите страха, отчаянието, апатията, умората или безразличието – цялата палитра от емоции и осезания, които обикновено са най-трудни за възпроизвеждане. Той не съди и не осъжда. Предоставя психологически образи, и възможността сам да си ги доизградиш. Води те из пясъците на пустинята, памуковите полета на Узбекистан, докато ти разказва за нелекия живот на рибари, оказали се без море заради амбицията на Брежнев да си има памукови поля, по примера на Хрушчовите разорани целини в Казахстан. Ще те срещне с колоритни образи на арменци и азербайджанци, воюващи в името на взаимнната нетърпимост. Или с бедна жена, продаваща насред улицата в Украйна кравешки копита за супа.

Екзотичните места, емоционално оцветените ситуации, опасностите, на които Капушчински се излага почти непрекъснато, са само част от опита му да предаде всички впечатления, докато щедро оплзотворява време и възможности, изминавайки хиляди километри в опит да опознае всяка част от разпадналата се Империя. Да разбере механизмите на параноидната партийна машина, превръщаща млади хора в безсъвестни копои на Народния комисариат на вътрешните работи [НКВД], слухтящи и подозиращи всичко и всеки. В тази необятна terra incognita любознателността и интереса не са нищо друго освен шпионаж.

„Империята” няма претенциите – по думите на автора си – да бъде история на Русия, разпад на бившите соцстрани или съкратено научно изложение за възхода и падението на комунизма. Но книгата е много повече от всичко това – живи и увлекателни истории за измеренията на комунистическия дебилизъм, за репресивните мерки, мегаломански амбиции, жестокост и всепозволености. Истории, видяни през очите на обикновения човечец, жертвата, чийто манталитет бива моделиран като глина според властовите амбиции на имперските лидери. Разказаното наистина обогатява, при все солено-горчивия му емоционален привкус.

Ришард Капушчински е бил винаги там, където е драмата, действието, екшънът.

„Империята” е издание на ИК „Фльорир” от 1994г., с чудесен превод от полски на Благовеста Лингорска.

Струва си да се прочете.

снимка: оттук

2 коментара to “Истории от миналото”

  • 28 септември 2011 г., 13:47

    Страхотно ревю, забивам го на стената на Книгогвоздей: http://www.facebook.com/knigogvozdei

    delete
  • 28 септември 2011 г., 21:29
    Хриси says:

    Благодаря, Иц :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger