2011/04/29

Трол-билдинг

Двуметровото грамадище държеше всички да вярват, че носи ранима, чувствителна душа. Колко романтично! Само дето душата му отдавна беше взела да се покрива с меркантилен слой от подлост и непукизъм. Които сто процента бяха правопропорционални на телосложението му. Така и му викаха – Трола. И, за да бъдат нещата още по-взаимноизключващи се, той беше графичен дизайнер. В списание за лайфстайл. Където не подреждаше, а „набутваше едвам” снимките. И случайно забравяше да нанесе поправките, оставени от редактора. На оперативни срещи си даваше вид на приятно разсеян, но пълен с идеи. За пред шефа. Всъщност, никога не даваше идеи, но затова пък си умираше да прави на пух и прах нечии други. Нищо, че бяха аргументирани. Когато на срещите редакторът задаваше въпроси и правеше уточнения, беше съвсем очевидно, че нищо от казаното не влиза между ушите му. Умението да слуша му бе толкова понятно, колкото и японски йероглифи. Служебните му мейли обаче бяха наръчник по мениджмънт, та направо да се почувстваш като невзрачен колхозник, по погрешка озовал се в офиса, вместо в селсъвета.

Намрази я в момента, в който му каза прямо, че дизайнът куца. Още преди да знае, че е негово дело. Свикнал беше да разполага текст и снимки почти по един и същи начин във всеки брой. Дразнещо. Но не приемаше никакви идеи, дори да бяха добри. Особено нейните. Нищо, че тя беше редакторът и последната дума бе нейна. И в духа на професионалната злопаметност, си го връщаше на текстовете ù. Правеше дръзки забележки в общия мейлинг. Скучно било, да се преработи. Звучало като приказка, списанието не било за деца. Искал блогов стил, обръщения тип MTV. Капризите му стигнаха апогея си, след като в екипа влезе новия стилист – пинта и двайсет, с мигли като на момиче и твърде вещ в модата. Като за мъж. Двамцата в комбина си умираха да критикуват текстовете пред шефското тяло в общия мейлинг. Екипна работа. Тийм билдинг. Очевидно, за тях работата в екип се свеждаше до това да си налягаш парцалите, и да правиш, каквото ти кажат. Важеше за всички, освен за тях.

Почти ù бяха сменили фамилията на Запетайкова. Издребнявала за най-малки подробности по текста, запетайки и пропуснати тирета. Екипните съветници щедро я черпеха с оферти да следи само за груби неточности в заглавията, да не придиря за малоумщините в рекламите, да си седи на хубавия "профил" и да си прибира търпеливо хонорара. Така и така кой днес четял, то било достатъчно, че има картинки. И търпението ù преля като разсърден Везувий. Вярно, че имаше трески за дялане и си беше малко ъгловата, но не разбираше работата в екип като колективна гавра и повсеместно подценяване умствения капацитет на таргета. Всички митове рухват след критична проверка. Сговорна дружина планини повдигала. В случая повдигна единствено завесата на самоподдържания мит за величето дизайнерско. Не беше свикнала да си затваря устата, особено при своеволия. Нито търпеше да ù вменяват измислени вини. И дипломатичността ù взе завоя за Тилилейските, след поредното омерзение от селските изпълнения на екип, в който всеки си позволяваше да чете на другите лекции по екипност, като рогатия Евангелието.

Може би затова не се изненада особено, когато неволно разбра от трето лице, че зимният брой е започнал с нов редактор. Само омерзението дълго плискаше бреговете на стъпканата справедливост. Като самопроизведен едноличен шеф на екипното трио, Тролът пускаше договорите и следоватено – той определяше правилата. Не даваше пет пари за списанието, в което седеше от груб меркантилизъм, и приказките му за лоялност към шефа и качество на продукта явно минаваха пред прехласнати следовници на Питър Дракър. Сигурно му бе омръзнало да му повтарят, че дизайнът му не струва, че списанието копира другите, че има нужда от нова концепция, че грамотността е от значение. Е, щом го казва и жената на биг шефа, някак си ще се преглътне. Но редакторът... Трябваше им някой по-непретенциозен и по възможност без скрупули. Хората се назначват не заради качествата им, а в зависимост от удобството им спрямо шефския авторитаризъм. Избираш – или принципите, или парите! Нещо ще да му е подсказало, че тя няма да избере второто. И нейде в потайните кътчета на тролската му душа ще да се е зародила скверната мисъл за отстраняване тихомълком. Оттам до скверното изпълнение крачката е била само една.

В прагматична душа място за коректност трудно се овакантява. Е, надявала се бе в Трола наистина да е останало нещо прикачено от имиджа на специалист човешки ресурси. Обективност, способност за преценки. Някакво късче етика, задължаващо го да предизвести потърпевшия за решението. В последните дни, когато броят получаваше добри отзиви, бе почнал да се държи почти човешки. Почти приятелски. Нищо не бе останало.

Tрол-билдинг. В медийния бранш неудобните ги изритват без предизвестие.

Същата вечер бе сънувала буболечки. Малки, черни, противни. Живи. Изскачаха иззад всеки шкаф. Облазваха съдовете. Под матрака имаше цяла колония. Пъплещата отврат беше навсякъде. Опитваше се да избяга.

И крещеше насън.

8 коментара to “Трол-билдинг”

  • 29 април 2011 г., 14:42
    Valkocompany says:

    Добро !

    delete
  • 29 април 2011 г., 16:44
    Хриси says:

    Благодаря. Реалност... уви!

    delete
  • 29 април 2011 г., 19:22

    За съжаление наистина е реалност. Ако се абстрахираме от външния вид, подобни хора има навсякъде. Умеят да се вмъкват под кожата на шефовете и имат изключителен инстинкт за оцеляване. Една от фирмите, в които работех дори фалира, но Тролът оцеля до последно, въпреки че имаше основна заслуга.

    delete
  • 29 април 2011 г., 19:52
    Хриси says:

    Владо, някак си бих могла да се примиря със съществуването на подобни характери. Ще преживея и уменията им за подкожно намъкване. Цялата ми същност се бунтува срещу манипулативните техники на подобна личност, която ти демонстрира привидно приятелско отношение, и в същото време ти приписва собствените си недъзи. Сигурно такава е теорията на прецаквацията :))
    В такъв случай единственото ти оръжие е безсилието.

    delete
  • 30 април 2011 г., 2:01
    PetyaL. says:

    Хриси, за съжаление троловете винаги са били мнозинство и на всичкото отгоре на водещи позиции. Важното е да им покажем, че не се страхуваме от тях.

    delete
  • 30 април 2011 г., 10:18
    Хриси says:

    Страх? Не. По-скоро отвращение. Но всъщност е жалко, защото целта на всяка комуникация е взаимното обогатяване. За себе си взех онзи опит, който ми бе нужен, но не съм сигурна те дали научиха нещо. Докато следват принципа на претупване и копиране, ще си останат със самочувствие без покритие. Уви.

    delete
  • 30 април 2011 г., 13:09
    Omnia says:

    Чета тук и поглеждам през прозореца. Виждам навън малките хора да вървят, всеки залутан в мислите си и повечето тънещи в простотията си. Мисля си, възвишено същество като тебе, морално, искащо да еволюира по възможно най- добрият начин, как ще е след 10 години тук, дали хора като теб заслужават държава като тази, по- точно народ като този. Дали си струва да живееш прецакан живот, в който оръжие да е безсилието. Не, че в нещо те убеждавам или ти намеквам. Тъжно ми е, че човек като тебе трябва да се сблъсква с такива неща, но пък... и в това се израства.

    delete
  • 30 април 2011 г., 14:04
    Хриси says:

    Хей, Силве, ти направо ми сложи нимбата и крилцата :))
    Всъщност, всички сме на мястото, на което трябва да бъдем. Не е въпрос на заслуженост, а на избор. Всеки прави собствения си, и си носи последствията от това. В конкретния случай мисля дори, че ми направиха услуга :) Всъщност, животът е прекрасен, и се надявам след 10 години все още да мисля така :))
    Поздрави и ведър ден! :*

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger