2011/03/17

Ползата от файдата или къде ми е позицията

Напоследък започвам да се убеждавам, че единствено катаклизмите са онова силно сръчкващо средство, чийто ъперкът мощно изважда от летаргията колективния дух за взаимопомощ у племето българско. То внезапно се присеща, че у него дреме неподозирана сила и морал, закътан обикновено в задния джоб. Като протрито по ръбовете свидетелство, че не само сме давали нещо на света, но и още можем. Дори да не ни го искат. Важното е да го покажем.

Това с показването е национален спорт.

Не коментираш ли актуалните в момента новини, не си ли скубеш косите и не се ли вайкаш за горките японци, си игаси жалкото нищожество. Не дебнеш ли за драматични развои около ядрените реактори, не се ли включваш в мрежови каузи за спасяването на японските деца, ти си еманацията на най-безчувствения тип, който заслужава цялото презрение на света. И следователно, нямаш гражданска позиция.

Искате позиция? Ще ви я дам.

Мисля, че глупостта става все по-често явление.

Да забелязвате, че японците демонстрират философия в действие – същата тази, която за нас е някаква екзотична, хартиена мъдрост. И точно затова, въпреки всички катаклизми и удари, те винаги ще бъдат по-силните, по-мъдрите. И безспорно биха ни посъветвали да се научим да помагаме първо на себе си, преди да се юрнем да спасяваме другите.

Очебийното бездействие ражда патосни напъни и хуманитарни възторзи у втренчени в мониторите образи, които реално не горят от желание да спасяват каквото и да било. Лично аз не се чувствам нито жалка, нито безчувствена. Чувствам единствено срам от глупостта на целокупното журналистическо войнство, което вместо да просвещава, търсеше сензации, разпространяваше слухове и дебнеше да улови най-покъртителните кадри от цунамния ужас. У нас понеже не се случва нищо, та драмата в страната на изгряващото слънце се яви като разнообразие от вечните закачки с Бойко, министъра на културата и културата на министъра. Taка, де.

Чувствам и срам от всички, които публично се вайкаха, без да видят очевидното: японската нация показа, че не се нуждае нито от съчувствие, нито от подкрепа – показа мъдрост, като се изправи полека и с достойнство след удара. Без да хленчи и да се тръшка пред световния взор, макар че изгуби много. Е, драмата я привнесоха тези, дето в подобна ситуация вероятно панически ще се щурат. Защото при все многопластовата мъдрост, от която имат възможност да черпят, не попиват нищо. Тъжен извод.

Същите вие, които се убивате от съпортване във Фейсбук, оползотворете хъса си в това да помагате на тези, които са на една ръка разстояние от вас, вместо през девет планини. Започвам да се питам дали трябва да настане природен катаклизъм, за да се събуди колективната съвест, която иначе е заета да опазва своето и да съди чуждото?

Приканвате ме да помогна на японските деца. Аз приканвам ли ви да помогнете на онази почернена бабичка в подлеза, за да не се налага да протяга ръката си под погнусения ви взор? Приканвате ме да съпортна японците във Фейсбук. Аз приканвам ли ви да попитате възрастния си съсед под вас дали не иска да изведете инвалидната му количка навън, да подиша свеж въздух? Призовавате ме да помогна и да съчувствам. Аз да ви призовавам да съчувствате на самотната жена, заметнала полите на избелялата си черна пола, за да не се виждат жалките подобия на обувки, с които е?

Не ви призовавам. И знаете ли защо не го правя? Защото ако у вас няма и грам желание да помогнете на някого, никакви призиви не биха ви накарали комсомолски да преизпълнявате всекидневната си норма хуманност.

Извън патосните напъни и кресливи призиви, единствената истински полезна кауза за японците ще е, ако просто се помолите за тях.

От сърце.

Християнско е.

13 коментара to “Ползата от файдата или къде ми е позицията”

  • 17 март 2011 г., 20:17
    Svetla says:

    Абсолютно споделям, Хриси.

    delete
  • 17 март 2011 г., 20:18
    Elena says:

    Питам се колко хора си помислиха да направят нещо, за да помогнат наистина. Цял ден търся нещо свързано с добробоволци, нещо което може да ми даде насока, аз какво реално мога да направя. Да бъда там, и да мога да помогна. А, не да се включвам в разните му каузи във ФБ и където и да е.
    И изобщо не се шегувам.
    И се моля!

    delete
  • 17 март 2011 г., 20:21
    Руми66 says:

    То и за моленето не трябва много, едно сърце.

    delete
  • 17 март 2011 г., 20:23
    Elena says:

    И мисля, че светът повече се интересува от ядрената заплаха, а не от драмата, която изживяват тези хора.

    delete
  • 17 март 2011 г., 20:28

    Не зная дали и природен катаклизъм може да ни промени, но дано не се случва, защото и без него вече не зная на къде вървим. За съжаление не мога да се моля. Мога само да се опитвам да помогна с колкото мога, на хората около мен, но това не е достатъчно.

    delete
  • 17 март 2011 г., 20:57
    Хриси says:

    Да обичаш ближния си като себе си винаги е достатъчно. Нужно е сърце, за да почувства, и ум, за да разсъди.

    delete
  • 18 март 2011 г., 7:57
    morrt says:

    Продължаваш да завземаш все по-големи територии в моето сърце.
    Мислила ли си за брак с непознат, семеен, с две деца, куче, лодка, "НИВА" и каравана?
    Е, вече не прилича на Джими Хендрикс в прическата, по-скоро на Фил Колинс, но все още изяжда половин вол на вечеря. Ако е добре препечен.
    Обаче e пич, та дрънка, макар да няма "ГоУф".
    Побързай, да ма не изтървеш!

    :)

    delete
  • 18 март 2011 г., 8:52
    Elena says:

    http://www.bnews.bg/article-24715

    delete
  • 18 март 2011 г., 9:31
    tashunko says:

    Браво Хриси :)
    Докато някои само си ми слият тези неща, ти си ги казваш :)
    А да, и да побързаш да не изпуснеш другата половина от Вола, че ще избега с караваната :П

    delete
  • 18 март 2011 г., 10:11
    LaMartinia says:

    Абсолютно съм съгласна, много ни бива да подкрепяме далечни, общи и неизискващи действия каузи. По кликането и мрънкането сме много добри.
    Наскоро мои приятелки организираха благотворителни фотосесии за лечението на болно дете и разпратих на контактите ми във ФБ линка. Едва 30% натиснаха "ще присъствам". Защото е близо и реално. А ставаше въпрос просто за подкрепа, или за 30 лв и снимки за спомен. Жалко... понякога се отчайвам колко сме долу...
    За Япония не коментирам, велика нация!
    Поздрави!

    delete
  • 18 март 2011 г., 13:07
    Хриси says:

    @ Moрти, щом не мяза на Кайл Маклоклан, и не пощипва постни манджи, не рачим :D :)))))

    @ Ели, не знам дали е вярно, или е спекулация. Вече нищо не ме изненадва.

    @ Ташунко, викаш, да отпочна надбягване с цел брак? :D

    @ LaMartinia, инициативата беше чудесна, споделих линка във Фейсбук, но не зная колко от вдигналите палци действително са решили да се възползват, или са кликнали 'ще присъствам' само от солидарност... Всъщност, мисля, че финансовата подкрепа винаги е от тези, които най-малко имат възможност да я окажат.
    Поздрави!

    delete
  • 18 март 2011 г., 14:18
    Nadinka says:

    Ето! Точно това се опитвам да обясня на разни хора във фейсбук (включително и днес на една статия, която съм постнала)!
    Евала, Хриси!
    Обичам те!

    delete
  • 18 март 2011 г., 17:07
    Хриси says:

    :*

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger