2011/02/18

Релакс на макс

Първата сесия [очни] завърши. След месец ме чака втората [изпитна], като силно се надявам да не ми се наложи да нагазвам в третата [поправителна]… To не е чудно, че когато и да ме потърсят, аз перманентно съм в сесия. На какво прилича това?! :)
Друскане в претъпкана маршрутка, живително кафе, целодневни лекции, обедно кафе, протяжни записки, следобедно кафе, натъртени от химикала фаланги на средния пръст, подскачане на студа, подскачане в маршрутката. И така три седмици.
Но край! Приключи, и толкоз. Време е да постеля розовото килимче, да натикам кръглата форма в розово трико и да отпочна издухването на всички нервообразувания, напрежения и стресове, въоръжена с постоянство и хъс.
Нищо такова не правя, разбира се. Не съм фен на розовото. Нито на вталяване чрез спорт. А и пустите му магнитни бури, от които главата ми бучи пети ден, сякаш в нея се разбиват с грохот водите на Ниагара. Брррр.
Да ви се струва, че времето препуска бясно напоследък?
Особено ако си лягате по никое време, и се събуждате много след петия петел. И покрай отчаяните опити да се вкарате в ритъм, пристига уикендът, за да ви го доразвали съвсем. Или поне да ви окръгли още. От мързел.

Нормалните хора гледат филмчета в леглото, с пуканки и широка усмивка. Или без усмивката. А аз се отнасям в четене на неудобния стол [и ми се мярка мисълта защо няма изкусителните форми на легло?], бяло-синкавото на монитора почти ми втечнява взора, и поглъщам страница след страница. Наскоро попаднах на тези книжки, и се ухилих като Ристю Колумбов, ’га е откривАл Америка. Радващо е, че преобладават български автори, но не е особено радващо, че пак се разпилявам извън конспектните задачи. Така открих и „Империята” от Ришард Капушчински – сърбят ме пръстите да напиша нещичко за нея, но ще оставя това за някой следващ пост. Това не е книга, за която да драснеш няколко реда междудругото. Заслужава много повече, така че преглъщам откривателските си възторзи. И чета ли, чета. Трябва да падне някоя стрелка от часовника над мен, за да раздвижа схванатите си от неудобната поза кокали и да забележа, че отдавна е минало полунощ. А после...
...късни сутрини, гъсто ароматизирани със свежест и капучино, след като най-малко час си се напоявал като сюнгер под душ, изпод който просто не ти се излиза. Преглед на онлайн медии, блогчетата, постовете във Фейсбук. Чашката приятно разлива топлинка по дланите.

Ровичкам опипом за химикалка и напипвам гумено телце. Получих го на 14-ти.
Може и да сте го виждали в една реклама, където цопват снежни топки в чаени чаши, а един кафявичък и зъблив гризач с бяла жилетчица на зелени точки се кълчи в смешен танц всред снежното меле. При натрупани точки в Мтел получаваш аксесоарче.


Ей този веселяшки денсър, който при по-внимателен оглед се оказва... флашчица от 4 GB. Но онова, което е абсолютно възторгващо е откритието, че тя е направена от ароматизирана гума. Помните ли онези гумички за триене, едни такива вълнообразни, разноцветни и с аромат на бонбони? Точно така ухае това малко нещо с размери 6/4, и запраща като бумеранг сетивата ми обратно на ученическия чин.

Събота. Редно ще е почивката да започне с приятности, простиращи се отвъд границите на панелката. Може би разходка. Малко снимки. Дребни покупки.
Да напълниш джобовете си с ентусиазъм, преди да се върнеш към книжките, капучиното и предящата приспивност на котешкото мъркане.
Ухилен уикенд, съблогъри! :)

3 коментара to “Релакс на макс”

  • 19 февруари 2011 г., 12:24
    Nadinka says:

    Хубав уикенд и на теб, Хрис :)

    delete
  • 19 февруари 2011 г., 12:46
    Хриси says:

    Благодаря, Надинка! :)

    delete
  • 20 февруари 2011 г., 17:18
    Elena says:

    Успя ли да го видиш този сладур как денси на пода. Много е сладък. Всеки път го гледам, от цялата реклама само него виждам. Сладко е!

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger