2011/02/20

Речта на краля

Времето се разсърди и уикендът въобще не беше предразполагащ към разходки. Затова отдадох предимството на книжките и на едно филмче, което Морт препоръча.
Особено заради участието на Джефри Ръш. Наскоро си бях изтеглила двата римейка на „Клетниците” [Les Miserables], по романа на Виктор Юго, както и едноименния оригинал с Жан Габен [1958]. Във филма от 1998-ма Джефри Ръш представи един толкова достоверен Жавер, че просто ми се прииска собственоръчно да му зашлевя няколко плесника на отвратната мутра. Разбира се, предстои ми да видя и изпълнението на Джон Малкович в същата роля във френския римейк от 2000 г., но сега иде реч за Джефри Ръш. Той няма слаба роля.

Ролевото хамелеонство му приляга абсолютно и безподобно. В „Речта на краля”[The King’s speech] той е неуспял актьор, на когото при все красноречието и брилянтните изпълнения по Шекспир, проблемът е в годинките. Котира се младостта. След края на първата световна война обаче в Англия са се завърнали психически обременени войници, на които той се заема да закърпи проблемите с речта и говора. Лайънел Лог не е титулуван доктор, но пък опитът, забележителните му успехи и чисто хуманния подход [въпреки необичайните му методи], са именно онова, което го прави специалист. Въпреки липсата на академично образование и респектираща диплома. Разбира се, повече го влече сцената, макар че любовта му към Шекспир намира израз единствено в шеговитите постановки, които разиграва със синовете си у дома.


Кабинетът му е забележително място – просторна стая с камина и отлична акустика, в която на олющените стени и сводест таван констрастира семпла, но стилна мебелировка. Лайънел Лог приема единствено там, и не прави изключения, дори ако следващият му клиент се окаже херцогът на Йорк, който ще стане крал.
Декорите са адски въздействащи и толкова достоверни до последния детайл – светлината, високите и полупразни стаи, раздрънканата, скърцаща асансьорна кабина с две решетести врати, която едва побира сам човек. И въобще - Англия в навечерието на втората световна война, в която файтоните от времето на Дикенс са сменени с великолепни ретро автомобили.
Мизансценът просто не може да бъде по-удачен, особено кадрите с профила на краля, който седи на кресло срещу Лог, вижда се само главата му на фона на олющените стени, сякаш е малко дете, потънало в спасителната мекота на креслото.


Сблъсъкът на два свята ще роди приятелство за цял живот. И ще разкрие простичък, но нелицеприятен факт - под приказния ореол и величие на крале и принцове се крият просто уплашени същества, натоварени отрано с отговорности, чиято сила ги смазва дотам, че думите им засядат, полуизречени. И е нужно някой да пробие официалните стени на сервилната изолация, за да им покаже какво значи приятелство, помощ, подкрепа. Някой обикновен, изпълнен с достойнство и самосъзнание човечец като Лайънел Лог, който не само ще закърпи кралския говор, но и кралското самочувствие и достойнство. И заслугата за тази знаменателна среща, разбира се, е на съпругата – не съпругата на краля, а просто жената на един заекващ мъж, която ще направи всичко по силите си, за да облекчи страданията на обичния човек. Хелена Бонам-Картър.





Дори с минимално количество грим, леко притеснителна прическа по тогавашната мода, съпругата на Тим Бъртън има наистина внушително излъчване. Ролята ù е поддържаща, по презумпция тя е човекът, който не е в светлината на държавните дела, и чието място е при децата и до краля, когато му е нужна подкрепа в моменти на слабост. Но тъкмо силата, която му влива, я прави толкова забележима, толкова харизматична, че човек не би могъл да си представи друг в тази роля. Самата Хелена не се нуждае от представяне.
Колин Фърт обаче, играещ краля, до момента винаги ми е бил някак безличен, може би заради поддържащите и не особено забележими роли, в които е влизал до момента. Но в „Речта на краля” той брилянтно се справя с пелтеченето, емоциите, кралските задължения. От него просто струи естественост – от зачервените му и едва насълзени очи при смъртта на стария крал, през смущението, до притеснителността и агресията.

Имах намерението да се огранича с филма и играта на Джефри Ръш, но да пренебрегна другите изпълнения ми се стори като кощунствена ампутация.
Какво повече да кажа за филма?
Просто го вижте! :)


Снимки: оттук

8 коментара to “Речта на краля”

  • 20 февруари 2011 г., 13:00

    Три пъти до сега;) Мисля пак да почетвъртя:) Колин ми е любим още от Дневниците на Бриджит Джоунс и ми беше много интересно да го гледам в такава роля( не,че е нямал и други сериозни).И , разбира се, както винаги не ме разочарова- сериозност с безумен британски хумор. Любимо:) Джефри Ръш си е Ръш. Брилятно:)Но честно казано, всъщнот Картър е спойката, за да стане този страхотен филм:)

    delete
  • 20 февруари 2011 г., 13:18
    Хриси says:

    Tри пъти? Евалла ти! :))
    Колин Фърт все някакви бащи играеше, някакви президенти, и странното е, че нямах за него някакъви по-ярки впечатления, но наистина е добър :)

    Обичам такива филми с ретро-привкус, като аналогично ми се набива единствено "Една добра жена"[A good woman] от 2004-та, с Хелън Хънт и Том Уилкинсън.

    delete
  • 20 февруари 2011 г., 17:00
    Valkocompany says:

    Грешиш за Фърт ! Неговият звезден път започва с ето този филм !
    http://www.imdb.com/title/tt0094667/
    И още тук за култовия A Single Man!
    http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2433311

    delete
  • 20 февруари 2011 г., 17:56
    Хриси says:

    Ммм, Apartament Zero звучи добре, само дето не го откривам в торентите, уви.
    Вал, не казвам, че Колин Фърт е посредствен или играе зле, просто казвам, че нямам по-ярки впечатления за по-ранните му изяви. :)

    delete
  • 20 февруари 2011 г., 19:45
    Valkocompany says:

    Има го :)
    Apartment Zero
    http://www.ahashare.com/torrents-details.php?id=47583

    delete
  • 20 февруари 2011 г., 20:14
    Хриси says:

    Благодаря!
    :)

    delete
  • 21 февруари 2011 г., 8:03
    morrt says:

    Ретро-привкус и Колин Фърт заедно можеш да откриеш и в "Easy Virtue ".
    :)

    delete
  • 21 февруари 2011 г., 9:35
    Хриси says:

    Оооо, че и Кристин Скот-Томас. Задължително! :)
    Жив да си, Морти!
    :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger