2011/02/18

Среднощни гласове

Два след полунощ.
Леглото се умори да ме примамва с мекотата на завивките и сгушващата притегателност на поларената пижама. Притихна в полумрака – сигурно броеше безсъните ми нощи.
В мъглата навън призрачни рекламни светлини си разменяха сънни, цветни сигнали.
Осиротелия циклоп на светофара мигаше в оранжево, без да успее да налучка ритъма им. Една от онези нощи, в които невидими пръсти повдигат капака на кутийката със спомени, и натискат копчето на скрит фонозапис.
В миг душевния ми Космос се взривява от звуци. Гъргорещи балончета в чаша с лимонада. Бабиният грижовен глас, който догонва бягащи стъпки. Стържещото стерео-вълнение на спортен коментатор, който каканиже от транзистора с настървение: „Младенов, Младенов..”. Лентата бълва още и още звуци, всеки от които грижливо разгъва пред взора ми наситени с образи картинки. Пауза. Протяжна въздишка, а после се разнася сърдития рев на мотор, недоволстващ, задето крепи по каменисто надолнище пет пищящи полудеца. Следва кудкудякащият кикот на И., от който винаги му изскачаха сълзи. Тежък, тържествен звън на църковна камбана. Котешко мяукане. И стара шлагерна мелодия. Записът свършва.
Невидимите пръсти решават кога – винаги звучи точно толкова, колкото е нужно, за да се образува и уталожи възелът от натрупани вълнения. И са дозирани толкова, колкото е нужно, за да не забравиш.
Маркирам прочетената страница на книгата, и гледам как мониторът издъхва след командата за изключване. Под тъмния екран остава да пулсира единствено червеното му око, в унисон с призрачните реклами навън.
Капакът на кутийката е хлопнал с метален стон – точно на ръба на апокалипсиса, макар и не в 6 вечерта. Следващият път ще са други гласове, в друго време.
Диджеят винаги нацелва точния микс.



снимка:интернет

0 коментара to “Среднощни гласове”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger