2011/01/22

Mомичетата Гилмор

Трудно може сериал да задържи вниманието ми, или да остане запомнен – по простата причина, че предпочитам игрални филми, в които действието не е разчекнато като протрит ластик между няколко сезона.
Всеки познава отпускащото чувство след изморителен работен /учебен ден да се наслади на вкусна вечеря и ароматна хидротерапия, която просто отвинтва напрежението от всяка клетка. И, разбира се, с хубав филм после, докато отпиваш безумно вкусен липов чай под завивките. О, хоум, суийт хоум!
Нямам обаче навика да пиша рецензии на всичко изгледано, което участва във филмовия маратон през уикенда, или има частична роля в края на всеки делник. По този показател ще трябва да наваксам, макар че субективният вкус... абе, знаете. :)
На последния сериал, който препоръчах, изгубих дирите поради тоталната ми неспособност да следя телевизионни програми. И не, че смятам сериалите за маниакална страст единствено на пенсионерския контингент и анти-интелектуалните домакинки с много време за губене. Просто мен трудно ме хващат каквито и да било теле/кино маниакалности.

На Момичетата Гилмор”(Gilmore Girls) попаднах случайно по бившия Холмарк [сега Дива Юнивърсъл], докато търсех подходящ „фон за присъствие”. Харесва ми, когато чета, телевизорът да си бръмчи. Привлече ме обаче свежият хумор в диалога между майка и дъщеря, но нямах идея, че става дума за сериал. Определено не го хванах отначало, а и тъй като телевизорът обикновено служи за легло на котака, реших да потърся в торентите сериала. И воала!


Лорелай Гилмор (Лорън Греъм) е дъщеря на състоятелните Емили (Кели Бишъп) и Ричард (Едуард Хърман), чийто живот преминава в организиране на партита, благотворителни мероприятия, скъпи процедури, голф и въобще, се пукат от снобария. Но колкото Ричард и Емили са школувани в обноските, толкова Лорелай е невъздържана, но искрена – тя не понася целият този префръцунен свят, в който се задушава, с властна майка, чиито възпитателни методи целят да я превърнат в богата „партия” за богат кандидат. Ако изключим убийствено сините ù очи и стилното облекло, Лорън Греъм не впечатлява с кой знае какво, макар че цупливият ù фасон и леко мъжкаранската походка напълно пасват на ролята ù на бунтарка.

Когато случайно открива, че е бременна от връстника си Кристофър Хейдън (Дейвид Сътклиф) – разглезен и незрял, но някак си душевно пасващ ù син на състоятелни родители, 16-годишната Лорелай просто решава да напусне семейната къща. С това разбива всички планове на амбициозните си родители, мечтите им за колеж и бляскава светска реализация. Те са твърде горди, за да я потърсят, така че оттук нататък Лорелай се справя сама – учи се да бъде майка и родител, отглежда дъщеря си, и се издига до управител на хотела, в който е започнала като камериерка.
В малкото градче Старс Холоу, което вероятно го няма на географската карта, със сплотени, но вечно любопитни и врящи се в хорските работи граждани, Лорелай се чувства точно на мястото си.

Синеоката Рори Гилмор (Алексис Бледъл), е умничка и подредена, същински вундеркинд. Всяко нейно решение е предварително планирано, обмислено и тя винаги знае къде отива и какво ще прави, в кой университет ще учи, докато преследва мечтата си да бъде журналист и иззобва всяка книга или учебник за рекордно късо време. С майка си са в забавна приятелска връзка, и като по станно стечение на обстоятелствата емоционалните ситуации и при двете протичат по сходен начин. И по сходен начин всяка допуска едни и същи грешки – същински майка на дъщеря си и дъщеря на майка си.





Ключова фигура в сериала е Люк Дейнс (Уилям Патерсън), собственикът на градската закусвалня, в която се провеждат какви ли не мероприятия, и където се прави най-хубавото кафе. Люк е типичният мълчаливец, който се дразни от деца [стига да не са неговите], по инфантилен маниер носи обърнати наобратно бейзболни шапки, няма особено блестящ интелект, но под вечните си карирани ризи и мачовска физика крие добрящина и чувствителност.
Уилям Патерсън може би сте го гледали в „Убийствен пъзел”(SAW) – разбира се, ако си падате по подобни зрелищни и лишени от съдържание кървищни кадри. Бил е журналист, професионален бейзболист и впоследствие актьор. Снима предимно за малкия екран и определено има харизматично излъчване, въпреки възострия си нос и малко притеснителна прическа.



Фабулата, както е редно за провлачен сериал, се върти около ключовия въпрос, ли ще се съберат Лорелай и Люк. Постоянно изскачат стари и нови любови, неочаквани деца, провалени планове, и тъй нататък. Целият филм обаче е филм не само за любовта, но и за грижите, възпитанието, класовите различия, взаимоотношенията, както и мостовете, които всеки съгражда или разрушава. Филм за малките жестове, големите промени, и сблъсъците между различни светове, гарниран с умело дозиран, свеж и приятен хумор.
Всеки делничен ден от 20.00h по Diva Universal.
Или в торентите. :)

снимки: интернет

2 коментара to “Mомичетата Гилмор”

  • 23 януари 2011 г., 10:55 ч.
    Omnia says:

    Хммм, звучи интересно, имайки се предвид, че съм почитателка единствено на крими- сериалите;) Но пък ревюто ми хареса и, когато съм си вкъщи, мисля да видя ще ли го гледам:)))
    Поздрави, добър пост! Направо не знам има ли сфера , в която да не пишеш добре... :)

    delete
  • 23 януари 2011 г., 11:21 ч.
    Хриси says:

    @ Силве, определно филмчето е ненатоварващо - няма ги типичните американски простотии, с които изоблистват повечето "комедии", и които те оставят с впечатлението, че критерия за забавност е главата ти да не излиза от гащите, където перманентно е втренчена.

    Хм, я да видим... явно модата не ми е силната страна, особено след като сдадох редакторския пост в подобно списание... поне ми беше спестена необходимостта да се напъвам да бъда оригинална в твърде повърхностна област. Не ставам за клакьор на модните диктатори ;)))
    Благодаря ти за милите думи! :*

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger