2011/01/28

Образувания от образование

Когато си от онези леко смахнати откъм педантизъм субекти, които отиват на лекции с половинчасова преднина, фрустрациите от цялото колегиално войнство са ти в кърпа вързани.
Ще игнорираме общоизвестният факт, че като студент-задочник си низвергнат по всички показатели, а всеки празен стол в катедрата отдавна те е класифицирал в очите преподавателски като мързелив, несериозен, вечно недоразбрал и почти винаги липсващ от лекции. Поради което университетското тяло реагира с презумпционна контраатака, от която страдат най-вече леко смахнатите педанти.
Те, горките, са в тоя факултет с безумно наивната надежда, че дерайлиралия трен на българското образование ще ги изстреля със страшна скорост в академичните среди, със солиден багаж и познания. И питаят затрогващо уважение към възпитателни субекти, които откровено се гаврят с възпитаниците си, позволяват си да не са в кабинетите си, когато ги потърсиш в приемното им време, и са там, когато изобщо не се очаква.

Нервообразуването е още по-успешно тогава, когато пред личнобуквието преподавателско не седи достолепно доказателство, че въобще е преподавател – ни проф., ни доц., ни ас. Липсата на академичната абревиатура вероятно иде да покаже, че въпросният капацитет просто случайно е бил излъган да се ангажира с преподаване – ей така, да мине транзит през учебното заведение, за което не му се налага да помни графика си в часове и дати. Смахнатите педанти нека си висят с кафетата пред заключения кабинет още в ранни зори – тъкмо ще имат време да изкоментират графика, да си полафят за грипната епидемия, която много удобно реши пробемите с присъствието и на тези, дето не са засегнати от свинския щам. И най-сетне, каква друга работа имат, освен да изчакат свръхтърпеливо три(!) часа, за да благоволиш да им изнесеш лекция в оставащия един час до края на занятието. Какво са някакви си три часа. Пък ако се сетят случайно да поискат от новата секретарка телефонен номер за координация, тя е предупредена да отбива атаките компетентно, с доза злост и арогантност. Така де, как така ще искат свещения телефонен номер, за да ти напомнят, представи си, че те чакат за лекции, и че в кучия студ трябва да биеш път до тоя факултет, ама ха! Да се оправят!


Горките смахнати педанти. За четири години така и не се научиха, че преподавателите са много заети хора, които си обичат работата. Толкова са заети, че едвам намират време за лекции, и колко пъти да ти обясняват, че ако има нещо, трябва да ги издирваш във Фейсбук! Някои вече свикнаха да ти оставят вместо телефон или мейл, профила си там – явно в заетостта им влиза и оригиналниченето в социалната мрежа, където известни и неизвестни приятели се разтапят от възторг пред линковете и остроумията им. Просто е кощунствено да безпокоиш техни преподавателски величества на такова място, за да ги занимаваш с прозаичните си, дребнави студентски проблеми за някакви си материали. На тях им е нужно адски много време, за да вземат фундаменталното решение ли да ти станат дипломни консултанти, или не, като въпреки способностите ти решението ще се определи от моментното им настроение или персонална антипатия.
И, за да бъде унижението ти още по-голямо, ти говорят на „ти”, пряко всякаква колегиална етика, карайки те да се чувстваш като изпаднал в немилост потомък.

И след като си се унижавал да ги чакаш пред кабинетите, да искаш отговора им по важни въпроси, да ги дебнеш в приемните часове... след цялата тази тренировъчна и нервокаляваща програма, гвоздеят е някой от тях да се случи в комисията по защита на дипломната ти работа. За да може спокойно да ти отмъсти за всичките пъти, когато съвестно си му напомнял какви са [или поне би трябвало] професионалните му приоритети. Съвсем невинничко така, насред дълбокомъдрото мълчание, ще вземе да ти зададе заядливо въпросченце, за да демонстрира властовото си превъзходство и неодобрението си от това, че в такава малка глава имаш толкова много мозък. Идеята е, драги ми педантичен студенте, съвсем да се смахнеш и да се почувстваш като нищожество пред интелектуалния Олимп.
Целта на образованието е да причинява образувания.
И ако още не си го разбрал, нищо не си научил.

на снимката попаднах тук

2 коментара to “Образувания от образование”

  • 28 януари 2011 г., 17:50 ч.

    Нещата са станали още по-зле. И преди си имаше такива хора, а отношението не беше по-добро. Колеги, вие не сте ми никакви колеги, а шайка безмозъчни безделници.- бяха думите с които започваше всяко упражнение, един "неоценен гений". Странно ми е друго. Има доста свестни преподаватели, защо търпят такива идиоти сред тях.

    delete
  • 28 януари 2011 г., 18:42 ч.
    Хриси says:

    @ Не, че ги търпят. Просто нямат интерес да си се бъркат в методологиите и пропедевтиката. Но как да се чувстваш личност на място, където постоянно ти уронват достойнството, и то на място, където прокламират спазването на Етичния кодекс. Парадокс.
    Направо ме е срам да кажа какво следвам и определено се радвам, че се вижда краят на едно образование, където гаранцията, че си знаещ и можещ е да си закупиш и изрецитираш нечия книга, вместо да изкажеш собствено мнение. "Аз съм шефът и ще правиш, каквото съм казал" е не само работодателски прийом.

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger