2011/01/19

Призми, шменти и капели

7

Едно от най-досадните неща, когато започна ново и интересно четиво, е след форзаца да попадна на убийствено досадно редакторско предисловие, послесловие и прочие дитирамби. И въобще, откъде ги изнамират тези редактори?

„Големият ...-ски писател [....] , известен у нас с [...], които влизат в златния фонд [...] В творбата се разглеждат картините на [...] бла бла [...] пречупени през призмата на [...] бла бла [....] Авторът разглежда [...] категорично и рязко демаскира [...] бла бла, взаимоотношенията [...]”.

И така нататък. Има и по-витиевати примери. Обаче пустите му призми просто ми обръщат чакрите с кръговете навън. И които ненавиждам почти толкова, колкото и безумно дразнещото „Какво е искал да каже авторът?”. И защо през призмата, пък. Със същия успех може да е през конуса, пентаедъра или друга геометричност. Аман от призми!
Че редакторът го е сърбяло нещичко да каже, е ясно - къде от суета да види думите си върху бележита книга, къде защото е смятал за висша отговорност да въведе идиотизирания читател внимателно, за да не го удари някоя буква или заглавие много силно, че съвсем да изтърве смисъла. И хем го е сърбяло, хем е гледал да не издаде за какво става въпрос в книгата, хем ги е писал едни такива, от които, видиш ли, да му се възхитиш на дидактиката. Не е прост, сиреч.

Нужно било. Верно ли е нужно? Стига, бе. Нужно беше едно време, на тийнейджъри, за които мисленето беше операция с повишена трудност, и вместо да изчитат произведенито, изчитаха само пролога или епилога. И после безсрамно, в неограничени количества, използваха протритите и вкиснали от баналност клишета в писмените си работи. Щото да цитираш не беше признак на знание, а на признание, че не можеш да мислиш.

Та значи, дали на една добра книга от име, което говори само за себе си, ù трябва оригиналниченето на никому неизвестен редактор, за да предизвика интерес? И изобщо, как може на книга да ù трябва нещо...
Уморих се от шуробаджанашки пи ар. И изпитвам вопиющо раздразнение от мнения, които не са ми нужни, на авторитети, които са на всяко шоу Патрашкова.
Досад!

7 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Ами това май никога няма да се промени. Покрай хората, които наистина пишат, поне още толкова се прехранват то написаното. То да беше само прехранване, добре. Един предговор и заключителна част и без това не ги чете никой. Само,че когато започнат и да поучават, вече наистина става нетърпимо.

ivo_isa каза...

Аз ги чета накрая. Първо послеслова, после предговора. И това само, ако ми е харесала книгата и не мога да я оставя... Понякога намирам интересни биографични данни или разбирам за други произведения за които не съм знаел. :=)

Хриси каза...

О, и аз - винаги след като приключа с книгата, но дали поради стила си, дали поради менторския тон, просто ме изпълват с омерзение.
Мога да приема, че всяко произведение е добре да има интродукция, но в общи линии тя по-скоро доубива интереса. Особено когато редакторът не въвежда, ами направо се заема да обяснява каква [според него] е концепцията.
Обаче е удачна идея да има мейл ако не на издателството, публикувало оригинала, то поне на това, издало превода. Рядко виждам такива.
Но в това поне би имало повече смисъл, струва ми се. :)

Omnia каза...

Аз никога не ги чета. Не толкова от раздразнение, колкото, че изобщо не ме интересува какво мисли някой друг за произведението, което аз искам да прочета и да си създам сама впечатления. Само поглеждам името отдолу- дали интрото не е от самият автор- тогава чета, но толкова;)

Хриси каза...

Аз обикновено ги чета заради причините, които изброи Иво, но винаги се получава така, че ме завладява желание за градивен спор, а няма как да стане, защото липсва обратна връзка. И се получава нещо като натрапване на чужда субективност - заявено ти е мнение, на което нито мястото му е в книгата, нито има как да дискутираш. По тази логика то добива значението на единствена истина, само защото авторитетно е отпечатано за всепрочит.

Valkocompany каза...

И какво сега ? Да застреляме рецензентите ли ? Прави се с една единствена цел - популяризиране на дадена книга в литературните сайтове. Иначе как би прочела СЕДМАТА ЖЕРТВА :D
http://www.book.store.bg/p47082/sedmata-zhertva-alyn-dzhejkybsyn.html

Хриси каза...

Да застреляме рецензента? Не мисля :)
По-скоро трябва да има някакъв критерий за подбор на рецензенти, защото от подобна популяризация не би имало особена полза... :)