2011/01/15

Предгрипозни разходки

Не бях особено ентусиазирана да излизам, въпреки хубавото време. Нелицеприятните придрасквания в гърлото и отпадналостта бях явен симптом, че гонещите ме от миналото лято грипозни пръсти най-сетне са успели да ме хванат. Перспективата да меря столичните улици ми се видя твърде душеизваждаща, но не можах да откажа – може пък и на двама ни януарската разходка да подейства оздравително, далеч от еднообразната гледка на старата панелка.

Мотрисата ни изплю на метростанция Сердика. В момента, в който вратите се отвориха, търпеливо изчакахме двойка трудноподвижни старчета пред нас да слязат. Изглеждаха трогателно загрижени един за друг. Отвори се малка пролука, която скоро след нашето слизане щеше да се превърне в паст. Предводителката на качващите се обаче изобщо нямаше намерение да чака никакви пролуки. С почти злобен устрем кокалестата ù снага в нелепо розовеещо шушляково яке разпори слизащите, и само дето не ме отвя къде станция Вардар.
Странно усещане за дежа вю. Почти същият образ, само дето тази не крещеше. Спътникът ми я изгледа кръвнишки и предложи да отпочнем отброяването на стадото, с маркиращо „Бееее”, всеки път, когато срещнем някой заблуден индивид. Оказа се индивидка. С доста кифлеещ вид, размятала изрусени власи, тръгна да пресича на червено на светофара срещу Шератон. Комай беше единствена и поради туй единодушно отнесе овчия приз, вокално изразен с ниски октави. Все пак си щадяхме гърлата.

Площад Славейков не ми даде възможност да броя стадни индивиди. Книжките [оправдано!] бяха по-голямо изкушение. Космическите цени на вехти наглед четивца обаче накараха портфейлът ми да потъне дълбоко в потайното дъно на чантата, та ми беше трудно да го намеря, за да заплатя съкровищата, които внезапно открих. Максимата, че качествените неща не са на повърхността, блесна в цялата си правота, когато, мрънкайки наум „не става” над кашони с преоценени книжки, пръстите ми спряха насред отмятането и застинаха като праисторически фосили. Пред сащисания ми взор името на Труман Капоти с избледнелия си болд ме накара да разбера изведнъж как се чувства бледолик в Клондайк, открил лелеяното злато. Само че аз май имах индианска жилка, защото усетих почти непреодолимо напиращ крясък, и в същото време ми се искаше да се метна на врата на букиниста, чиято визия подозрително напомняше Исус Христос. Е, не за да го скалпирам, много ясно. Овреме се усетих, че се намираме в цивилизацията, XXI век, планетата Земя, България, София, пл. Славейков. Дребното книжче беше „Сбъднати молитви”(Answered Prayers), при това на български, и при това доста старичко. [подсмръкккк!] И Алелуя!

Освен нея изнамерих още две интересни четивца, но няма да пиша нищо за тях, докато не бъдат сервирани, ометени и облизани [преносно, де!] с все кориците в обозримо бъдеще. След този душебалсамен урожай, с танцова стъпка кривнахме по маршут, който Лили добре познава, за да се озовем пред поредните кашони с низвергнати писания, повечето от които се намираха и в библиотеката на баща ми, та бяха минавали през пакостливите ми ръчички. И пак заприпираха индиански крясъци, причу се и зовът на първичните танци – този път заради сборника с разкази на О.Хенри, който от известно време ми се искаше да имам.
Букинистът надали беше виждал друг път толкоз възрадван от книжките, грипозно подсмърчащ джуджан с очилца – сигурно се питаше дали не се е минал с цената за някой шедьовър, предвид космическите суми за същите заглавия на Славейков.


Оздравителната разходчица завърши в една малка сладкарничка на пл. Македония, посред трамвайния грохот и аромата на плодова желирана торта. Докато се уталожваше стихийният ми ентусиазъм, моят спътник предизвика същински хилежен залп. Стоеше съсредоточено срещу парче забодено на вилицата желе, гледаше го сериозно и попита гласно защо толкова го обича. Сигурно защото се тресе апетитно, казвам. Следващият въпрос беше с повишена трудност – каква ще е траекторията на желирана боровинка, ако от върха на вилицата със съответната засилка бъде метната къмто онази бабичка с червена барета, която така сладко си примляскваше нещо отсреща.
Няма да го направиш, казах. И докато заглъхне последната съгласна, боровинката полетя и уцели палтото, метнато на стола. Без плонж, разбира се – поражения нямаше. Трябваха ми няколко секунди, докато включа какво видяха очите ми, и дали не е време да сменям диоптъра. Не беше. Не гледай натам - каза. – Извинявай, че съм такъв идиот. Не, ти определено си културен простак, успях да изговоря през хилежа.
Чудно как не се задавих с тортата.

Когато мотрисата ни изплю обратно в Люлин, времето бе успяло да се разплаче. Трябва по-често да правим предгрипозни разходки.
След тях липовият чай определено е по-вкусен.

2 коментара to “Предгрипозни разходки”

  • 18 януари 2011 г., 10:39
    Lili says:

    Охо, какви добри открития :) Поздравления Мрънко:)
    И аз този маршрут, ще минем пак някой ден , само да се пооправи времето, за да можем да хапнем пак в парка с гълъбите ;)
    Аз намерих и ново местенце за "низвергнати" книжки с цена 2-5 лв.На кръстовището на Пиротска и Ботев, посока Женския пазар :) Там открихме доста добри книги за 1-2 лв.

    delete
  • 18 януари 2011 г., 11:40
    Хриси says:

    Ммм, чудно! :))
    Аз хем се ядосвам, че подобни книжки са с унизителната цена 1-2 лв, хем се радвам, че точно заради това всеки може да си ги позволи.
    Тъкмо си направих конспект с неща, които издирвам, та с удоволствие ще се разходим при гълъбите да спасяваме шедьоври от кашонна съдба :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger