2011/01/05

Ъх, тези чиновници...

Чиновническото войнство, чийто щат експанзира със скоростта на младежка пъпка, внезапно се сдоби със съвсем незаслужен подарък – „замразени” [уж] заплати в размер на 88 млн.лв. Дядо Мразоколеда очевидно се е съжалил над клетите бюроседци, чийто работен ден е пълен с ужасяващ стрес поради необходимостта да си вършат работата. Сигурно поради туй гледат всеки гражданин като инсект-мутант с 68 крака и рудиментарна глава. И заради усилието да наподобят усмивка, ще получат парите, които трябваше да зарадват по празниците хората с инвалидни пенсии. Явно никой не се наема с нелицеприятната задача да приложи крути хигиенни мерки за изстискване на младежката пъпка, поради което смятат за най-ефикасно да я церят със замразени парични мехлеми.
От чиновничество се прихващат много тлъсти [душевни] мазоли и изкривявания, за които са безполезни всичките упражнения от системата на Джоузеф Пилатес.

Това най-добре е знаел Станислав Стратиев, който безапелационно съблича абсурда по организъм в „Сако от велур”. И голотата е видима за всички, освен за този, чиито дебели чиновнически очила не виждат по-далеч от буквата на документа.


Да сте обяснявали някога, че нямате сестра? И не са ви повярвали?
Нещата не са се променили от 1976-та, ако изобщо някога се променят. Сигурно защото не нещата, а мисленето в широк мащаб трябва да вземе много остър завой. В противен случай всички ще летим право срещу катастрофата върху стабилните вагони на абсурда. Този, последният, за 35 години е набрал такава инерция, тъй щото вече никой не се изненадва, когато въпросният вагон се забие в трета глуха, еднопосочна. А е стигнал там, защото сриктно е следвал правилата – писани от някой, който никога не е успял да вземе книжка. Не иска и другите да вземат.

Чиновниците са изпълнително племе. Цялото чиновническо войнство, чието мислене се движи по траекторията на законовите алинеи върху документи от недоброкачествена хартия. И което трудно отличава велурено сако от овца. В крайна сметка, работата му не е да ги отличава, а да събира данъци за тях. И да вярва на документите, не на хората. Там грешки не стават. Въпреки, че грешката е очевидна.
Езиковедът Иван Антонов притежава сако от велур, чиито косми е обръснал, за да не му се подиграват. В подшитите чиновнически регистри, пазени в дебели каси като светия Граал обаче, сакото е отбелязано като „частна овца”. Никакви предложения за проверки, нито уверенията на другите чакащи пред гишето са гаранция, че овца няма. Университетският преподавател е сведен до тарикат-чобанин, който крие от закона притежавана черна овца. Която при това държи във ваната, с цел хоби. Звучи ли ви малоумно? В такъв случай е абсолютно оправдан изтерзаният вопъл на Антонов спрямо Чиновника: „Вие не сте произлязъл от маймуна като всички, а от документ! От сведение! От графа „Забележки“!… И децата ви са документи! И се мачкат, да, мачкат се!…”

Трагикомедия. Бюрократичната машина не ползва демократични смазки, нито се влияе от разум и логика.
Контекстуално постановката „Сако от велур” има почти непроменлива актуалност. На сцената в Народен театър „Иван Вазов” Георги Мамалев ще разсмива и ядосва едновременно в ролята на Чиновника. Филип Трифонов, Кирил Кавадарков, Мария Сапунджиева, Ванча Дойчева са само част от брилянтния актьорски състав. Режисьор е Бойко Богданов, директор на театър „Сълза и смях”. Костюмите са дело на Петя Стойкова, а в прекрасната сценография на проф. Светослав Кокалов се усеща партийно-изпълнителния дух в края на 70-те години, пропит с канцеларска атмосфера, скука и обелки от ябълки върху стар вестник.
Заслужава да се види. Отново.
На 15 януари [събота], oт 19.00h на Голямата сцена.

Има ли желаещи? :)


снимка: оттук

0 коментара to “Ъх, тези чиновници...”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger