2011/01/04

Книжомишовска одисея 2010

Адашът Книголандски ме замери с щафетка така... следновогодишно.
То, че съм книжомишовец, не е всеизвестно. Но е известно, че много рядко резюмирам прочетени книжки. Плесвам по някоя, колкото да не е без хич, без претенциите да съм попаднала на епистоларен бисер. Ще приема предизвикателството с уговорката, че това не е класация за „най-доброто” от изминалия книгоурожай. Нито са нови или нашумели заглавия. Някои от тях си ги менкаме с приятели на заемен принцип, и – види се – забравяме да си ги върнем. Пропуск!
Та значи, ето малка част от нещата, които отупах от прахта и нащраках за представяне – без претенции нито за изчерпателност, нито за изключителност. И тъй... да се поразходим из лавиците.

След тази книжка, дойде ред и на „Братството на руните” на многопродуктивния Михаел Пайнхофер. Превод от немски - Величка Стефанова. ИК „Сиела”, С., 2009. Немецът забърква заплетена история със средновековен привкус, в духа на старите легенди, разказани пред камината в зимна вечер. Младият помощник на писателя сър Уолтър Скот е убит, докато преглежда в библиотеката на абатство Келсо старинни ръкописи. Любопитни рунически знаци, тайнствени ордени, кръвопролитни истории от шотландските архиви, каскади и любов с хепи енд. Диалозите са леко наивни, стилът е прекалено обстоятелствен, а криминалния тандем а ла „Холмс и Уотсън” седи малко необичайно.

Антонио Скармета. „Пощальонът на Неруда”. Превод от испански – Боряна Дукова. ИК „Колибри”. За израсналия сред обикновените делници на чилийските рибари Марио Хименес е необикновено приключение да бъде пощальон. И не на кой да е, а на Пабло Неруда. Марио иска да се научи да пише поезия като Неруда, за да впечатли дамата на сърцето си. Разбира се, ако не си поет по призвание, трудно ще редиш римите с лекотата, с която закачваш стръвта на въдица. Но по презумпция всички истории имат хепи енд – Марио не печели литературна награда, но печели нещо много по-важно – приятелството на поета и сърцето на възлюбената. Скармета предлага от всичко по малко – малко политика, малко поезия, малко груб натурализъм. Всичко това деликатно поръсено с пиперлив хумор.

Не бях чела плъши дневник. Е, имах тази възможност – един симпатичен, безкрайно ерудиран и много четящ плъшон със странното име Фирмин ме разведе из незабравимите кадри на самотния си живот в Бруклински книжарски таван, мечтите да танцува като Фред Астер и оригинална си философия, от която се кандилках между безумния кикот и тихото ридание. Почти човешки образ, описан по дикенсов маниер от Сам Савидж. „Фирмин”. Превод от английски – Надежда Радулова. ИК „Жанет 45”, 2009.

Тази книжчица разчувства книголюбското ми сърце с неугледния си вид и автентично състарени страници. Затова я спасих от кашонната съдба на връщане от лекции. Франц Кафка. „Преображението”. Превод от немски – Венцеслав Константинов. ИК „Христо Г. Данов”, П., 1982. „Писането е сладка и чудесна награда, но за какво? През нощта ми проблясна с янотата на детски назидателен урок, че то е награда за служенето на дявола. […] Moже би съществува и друг вид писане – аз познавам единствено този.” Кафка си е Кафка. Неподражаем стил и сюрреалистични сюжети на осем разказа, всеки от които е изумителен. „Преображението” и „В наказателната колония” са ми фаворити, въпреки леко морбидният привкус на втория от тях.



Със сър Пелъм Гренвил се запознах миналата година, когато колегата Блажев ми препоръча „Пълен напред, Джийвс!” Превод от английски – Савина Манолова и Димитър Стефанов. ИК „Колибри”, С., 2009. Удхаус не се харесва на всеки, може би заради твърде обстоятелственият, твърде по английски скован изказ, наситен с прекалена любезност. Джийвс е иконом, който всеки с по-колоритно въображение може да си представи като изпълнителен, стриктен, дискретен и каквито се сетите още прилагателни. Освен всичко това обаче той е и джентълмен с високо самомнение, който се има за капацитет по разрешаването на всякакви дилеми, и особено на такива от личен характер. Всъщност, освен да ги обърка още повече поради лош психологически подход, на Джийвс ще му се наложи и да оправи забърканите каши. Хуморът бе чудесен, поради което потърсих и други творения на Удхаус.

„Джим Тайфуна” и „Иконом за един ден” сполучливо са обединени в едно издание, наречено „На вашите услуги, сър!”. Със сполучливостта – дотук. Честно казано, хуморът почти отсъстваше в тежкия двутомник, издание на ИК „Ера”, 2008. Лично на мен малко в повече ми дойдоха икономските изпълнения, поведение и сервилност.
Поради което почти със съмнение на Зимния базар на книгата в НДК посегнах към „Елементарно, Уиндзор!” на същото издателство. Но за разлика от преди, сър Пелъм този път оправда очакванията на „запазена марка за добро настроение”.
Били Уиндзор е бивш каубой, озовал се като заместник-редактор в нюйоркски вестник. Скучноватото издание съществува благодарение на шепа абонати, чийто мироглед не се разширява извън плетките, градинките и животът на чичковичките червенотиквеничковчета. Така де. До появата на колоритната личност Псмит, чийто почти икономски изказ е трудноразбираем за повечето простовати персонажи. Та значи, Псмит и Уиндзор, в отсъствието на главния редактор и собственика уволняват цялото скучнописно войнство, и превръщат вестника в гръмогласен таблоид. Разбира се, хепиендът е предвидим, но не преди да се посмеете порядъчно на всички дивотии.

И последна в предългото ревю съвсем умишлено оставих „Трите въпроса” на Хорхе Букай, на ИК „Хермес”, 2010. Трите въпроса са Кой съм? Накъде отивам? С кого?
Всеки има нужда да си отговори, и понякога „да поиска второ мнение” чрез книга на подобна тематика. Най-малкото за да провокира отново размисли върху неща, малко или повече изместени от дневния му ред. И от дистанцията на разсъжденията по тях преди и сега, да види колко са меродавни, какво се е променило. Само че самата книга съдържа анализи на ниво Читанка, изводите от които срещам в дневника си, когато съм била на 16. Честно казано, очаквах повече от Букай, като психотерапевт, който чете много и комуникира с разнопроблемни характери. Уви, не прочетох нищо ново, а кой знае защо очаквах нещо повече, вместо овехтели прийоми отпреди 20 години. За разлика от другите книги, тази определено ме разочарова – никакви нови ъгли, никаква провокация.





Надявам се, че ви беше интересно да се разходите по лавиците. Това далеч не са всички неща, но не искам да ви отегчавам. Чувствам се като продавач, който излишно се застоява край стоката с безконечни истории за произхода на всяка вещ.
Но ако ви беше интересно да научите субективните ми впечатления от всички тези литературни гозби, следващият път ще ви предложа по-разнообразно меню. :)
Щафети няма да мятам – който пожелае, може да се включи.


снимки: личен архив

4 коментара to “Книжомишовска одисея 2010”

  • 4 януари 2011 г., 18:34

    Ти си единствения блогър, който ме радва, когато презентира, акцентира и всички други сериозни думички свързани с представянето на дадена книга! За Удхаус няма да споря, защото знаеш,че ми е пътеводната лунна пътека, след Джеръм и Чудомир, разбира се:) Но адски се радвам,че си ги изчела.:)))
    И тук искам да ти честитя Новата година, да се извиня за моето непостояннство, както и да кажа това:
    Приятелите са хора, които може да не се чуят с месеци, години даже, да не изпълнят дадени обещания, но точно за това са ни приятели и имено за това ги и обичаме.Изтъркано клише, перефразирано по мой си начин, но...
    Е, аз се надявам да съм ти приятел и да ме разбереш. Бъди здрава, Хрис. И ще си изпълня обещанието, четно!:)

    delete
  • 4 януари 2011 г., 18:55
    Хриси says:

    Идиотоваа, радвам се, че книжомишовското ревю ти се понрави - не само заради Удхаус (за който можех само да предполагам, съдейки от цитатите му в Снежащите хвърчинки) :))

    За много [и хилежни!]години! :)) Ще си чакам и честните и четните обещания, пък за приятелството - нима си се усъмнила в благородството на лъФската ми търпимост и всепознато дружелюбие? :P :)))
    Та, н'дей се съмнява, приятел си ;)
    До пис! :)

    delete
  • 6 януари 2011 г., 10:44

    Браво за този къртовски труд, Хрис! Все пак скромността ти не е пропорционална на книжния ти глад! :)
    Мисли да се видим скоро, ей, че се забравихме!

    delete
  • 6 януари 2011 г., 11:15
    Хриси says:

    Баa, къртовски... забавно ми беше, и ми отне не повече от 20-30 минутки да прегледам книжиците, да си ги припомня и да ги изкритикувам :))))
    За виждането - ще трябва да се измисли, че книжчиците ти така си стоят, а Алек откога чака :P

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger