2010/12/15

Мистерия с коледен привкус

Какви релации ви хрумват, когато чуете „Ирландия”?
Детелинки, свети Патрик и сладурести, червенокосички леприкончета? Не се съмнявам, че мнозина ще си представят и запотена чаша чисто Tullamore, в което подрънкват кубчета лед. Радио- и тв продуцентът Патрик Дън обаче си представя съвсем други работи в „Коледна песен за мъртвите”. Страховити при това.

В навечерието на Коледа археоложката Илон Бауи е извикана посред нощ на мястото на разкопки в зона, обявена за национално значим район. Районът е торфено блато, което се отводнява по прищявката на местен бизнесмен, решил да строи там хотел. Намереното в торфа тяло на жена със страховито, зверски обезобразено лице обаче прекратява проектите. Малко след това започват серийни убийства, в които жертвите имат същите рани, каквито има и откритият торфен труп.
Блатни мумии, жертвоприношения, водни шиъри, странен манастирски орден и коледни песни. Грабващ от първата страница микс от загадки в духа на Едгар Алън По, която определено ще подпали интереса на любителите на страхотийки.


Патрик Дън. „Коледна песен за мъртвите”. Превод от английски – Светлана Стойкова и Елисавета Маринкева. ИК „Сиела”, С., 2008.

Увлекателен трилър, но има дразнещо много неправилно поставени запетайки, които тотално обръщат смисъла на изреченията. Към края на книгата преводачките (или редакторите?) не са съвсем сигурни дали името на една от героините е Джилиън или Гилиън, та са го изписвали и по двата начина. Всичко това вероятно обяснява защо изданието с първоначална корична цена от 15.00лв се мъдреше срамливо в купчината с преоценени книги на Зимния базар на книгата в НДК.
Въпреки това, историята на Патрик Дън си заслужава до последната страничка. Не препоръчвам да се чете в малките часове на нощта и с чисто ирландско за кураж – има опасност да прихванете „инсомниа алкохолизата”.

снимка: личен архив

6 коментара to “Мистерия с коледен привкус”

  • 15 декември 2010 г., 17:58 ч.

    Аааа, щом препоръчваш да не се чете в малките часове, начи ще се вземе и точно тогава ще се чете:)) Заинтригува ме, Хриси, определено:) Благодарско за готинито резюме.И да, веднага си представих леприкончета с оранжеви перчеми:)))

    delete
  • 15 декември 2010 г., 18:07 ч.
    Хриси says:

    @ Идиотова, велцоме бак! :)))
    И аз все по нощите разгръщам книжчици, така че май не съм в правото си да давам противоположни препоръки, хихи. Е, поне предупредих! ;))

    delete
  • 16 декември 2010 г., 11:16 ч.
    diandra says:

    Запали ме - то колко ли ми трябва: ))Падам си по такова четиво - мистерии, загадки...

    delete
  • 16 декември 2010 г., 13:31 ч.
    Хриси says:

    Радвам се, Ди :)
    И аз харесвам - като малка изяждах с кориците Агата Кристи, Чандлър, По, Конан Дойл...
    Онова, което прави историята интересна обаче, не е загадката сама по себе си, а изразните средства, начинът, по който разказвача води читателя плавно от едно към друго, без да секва интереса и любопитството му... При това като избягва категорично употребата на клишета. Това си е виртуозност :))
    Смея да кажа, че я има у Дън, и понеже научих, че героинята му Илон Бауи е включена в поредица, издирвам останалите истории :)
    Благодаря, че се отбиваш тук :)
    Поздрави!

    delete
  • 17 декември 2010 г., 19:45 ч.
    Valkocompany says:

    Ирландия ми напомня великите дестилерии на тройно преварен скоч :)

    delete
  • 18 декември 2010 г., 11:46 ч.
    Хриси says:

    Знаех си! :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger