2010/12/09

Пост-травмоосмено

Студентските празници - еманацията на доброволния алокохолизъм и инфантилни изпълнения, с които традиционно студентите отбелязват липсата си на зрялост като висша форма на студентски живот. Нищо чудно, че не ги долюбвам. Празниците, де.


Антипатията ми се зароди... всъщност, кога точно?
Дали през онзи злополучен осми през '96-та, когато се озовах с колеги в снежно-калното Брацигово, заради въздушно-розовата прекрасност да съзерцаваш с телешки възторг между чашите с вино незаинтересованата [спрямо теб] физиономия на колегата А. Колегата Б, обърнал неизвестно количество шотчета, в това време се опитва да ти обясни носталгията си по родното място, сълзливо възнасяйки родния Прилеп. Или откъдето там беше. Колегата В крои планове да те покани на танц с единствената мисъл да те изложи, защото се е хванал на тъп бас с колегата Г, че ще приемеш.
А ти стоиш в готическата си рокля, кубинките ти потропват под масата, съвсем не в ритъма на „Радка пиратка”. Пръстите ти нервозно попипват обесения на врата ти кръст, и последната мисъл, която може да допуснеш, е риторичния въпрос как може колегата А да си пада по Радки и пиратки. Сигурно го плашиш с екзорсисткия си вид, а той не е очарован от мисълта да го омайват с магийки. Нищо, че не се занимаваш с такива.

Отпиваш смело от виното пред себе си, и се опитваш да не изглеждаш толкова задръстена, макар че тоя левъл с алкохола все не успяваш да го минеш, мамка му. Следват снимките за спомен, при които колегата А гледа да застане възможно най-далеч от теб, докато колегата Д цяла вечер го играе романтик, белким го забележиш. Е, забелязваш го – десет години по-късно, застанал на снимката до теб, глуповато ухилен.
О, Фортуна!
Ако харесваш прилепнали рокли, силикон и ярки червила, сигурно няма да се налага да ползваш чашите за прикритие. Ама не харесвах. Туйто.
Празникът завършва с пълно фиаско, особено когато решиш да се разкършиш, и пъкленият план на колегата В все пак успява. Всички се хилят за твоя сметка, а на теб не ти остава нищо друго, освен да вземеш спешен курс към стаята си. И да отпочнеш практиката по черна магия.

После студентските дни се занизват по обичайному. Лекции, лекции... И двете женски недоразумения от Пазарджик в съседната стая, които продължават да ти погаждат кофти номера. Като например да оставят осветлението в банята и да затворят вратата късно вечер или рано сутрин. Невъзможността да чуеш [не, че точно това си умираш] индикациите за присъствие прави номерата им винаги успешни. И дразнещи. Както и залепените над мижавото котлонче или простора предупредителни забележки от сорта: „Не гответе, дрехите ни ще се вмиришат!”. Странно как немарливите им иначе персони се заемаха с пране и простиране винаги, когато начевахме кулинарни импровизации. Които по горната [освен всички други] причини, се свеждаха до специалитет от две филии, с по средата трета.
Санким беше толкова трудно да дойдат да поговорим. Не филиите, съквартирантките. Трябваше да изчакат нервите ми да хванат по-добре студеното къдрене, за да влетя в стаята им след поредния номер и да ги направя на лира и шест пенса. Сигурно вокалното ми изпълнение е съсипало прозорците на половината общежитие. Но имà веднагически ефект. Недоразуменията загубиха ехидните си усмивчици, и почнаха да икономисват тока. Едната даже научи вълшебната думичка „Здравей!”. Какво нещо е прогресът!

Сега съм студент. Ъгейн. Ако науката е слънце, аз май попрекалих със слънчевите бани. Добре, че дипломирането е само на един семестър разстояние. Обаче така и не заобичах студентските празници. Свети Климент надали би желал да го почитам от сутринта, или докато падна под масата. Уважавам тези, които пият класно, със стил и мярка. Всъщност, не харесвам празници, в които мерилото за готиност е размера на хедонизма ти. Както каза наскоро един съблогър, висш разум и висшист с разум са коренно различни понятия.

Май предпочитам да запазя статута си на темерут, макар и без готик-роклята и кубинките.
И в магиите ме няма, споко!

снимка: интернет
нелеп опит за колаж: моя милост

8 коментара to “Пост-травмоосмено”

  • 9 декември 2010 г., 17:45
    Nadinka says:

    успя да ме разсмееш, както винаги :)
    и аз много не го уважавам този празник, просто защото го свързвам със същото - пияни смотаняци, чалга и т.н.

    delete
  • 9 декември 2010 г., 17:57

    Ами не си попаднала на група. Може да се празнува и човешки и сме го правили. Както във всяко нещо, зависи от хората и от мярката:)

    delete
  • 9 декември 2010 г., 18:47
    Хриси says:

    Наде, хилеж да става :)
    Усетих аз, че сме еднопородни - и аз не разбирам забавлението по този начин ;))

    Владо, каква група?!?! Аз май никога не съм била стаден индивид - в компания на повече от трима ми става пренаселено :)) Разбира се, освен ако не са темерути като мен, дето си падат по джаз, ретро, и разни други нерелевантни нещица :)))

    delete
  • 10 декември 2010 г., 19:55
    Valkocompany says:

    И бърза студентска рецепта.
    СИРЕНЕ „ВАН ДЕР ЛЮБЕ”
    Продукти 2-3 топени сиренца
    Уред Запалка; аерозолен флакон (дезодорант, лак за коса, препарат срещу насекоми)
    Обелете сиренцата от обвивката им и ги поставете върху негорима повърхност. Запалете запалката и започнете да пръскате с аерозола, като внимавате да не си опърлите пръстите. Обгаряте елегантно, докато се появи златиста коричка. Сервирате ги топли
    Време за приготвяне 20-30 секунди
    Различните аерозоли придават различен вкус. Като запален гастроном силно препоръчвам женски дезодорант против изпотяване, но на почитателите на гурме-кухнята вероятно най-много ще допадне фламбето с Мухозол

    delete
  • 11 декември 2010 г., 12:13
    Nadinka says:

    ахахаха т'ва сирене трябва да го пробвам :D
    сигурно ще е последното ми ядене...

    delete
  • 12 декември 2010 г., 11:11
    Хриси says:

    Ужасон! :D

    delete
  • 12 декември 2010 г., 14:57
    Omnia says:

    Първо- поздравления за новата- вече не толкова нова, де, но сега сварвам да честитя:) визия на блога ти, Хрис- много е красиво!:)

    Второ- уффф, таз моя подреденост:)- хареса ми особено много пасажа с под масата:) Всеки път, когато съм празнувала 8- ми, едва ли съм се замисляла защо го празнувам. За отдаване на почести да не говорим. Била съм в точните компании, но като че ли твърде бързо се наситих на купоните. Празници по никакъв повод не обичам. От детството още, да се позовем на Фройд тук без повече лирични отклонения:)
    Затова просто ще ти пожелая едно силно и успешно удовлетворяващо те завършване:)

    delete
  • 12 декември 2010 г., 18:29
    Хриси says:

    Благодаря, Силве :))
    То, завършването... през юли ще е, живот и здраве!
    Пък празниците са състояние на духа - другото е френетично консуматорство :))
    Радвам се, че се отбиваш насам.
    Цунки!

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger