2010/11/09

Непоискан обет за мълчание

Лудостта пулсира
в жълтите скелети
на удавени в локви
листа.
Имам адски много
за казване.


А защо не мога [да си позволя] да изкажа неизказваното. Вярно, луда съм, но само толкова, колкото да не размазвам границите на основателните [чии, какво ли ми пука...] съмнения в целостта на душевния ми баланс. Мълчанието ревниво пази нерегламентираните ни сделки, задължаващи ме да поддържам стиснатия хоризонтал на устните си. Сигурно ме предпазва от логорейните изблици, които вечно блъскат телата на буквите извън полето за писане... Не, че имам някакви особено важни неща за изказване. Ще разочаровам любителите на съспенси по Хичкок – не съм жена с минало, нито крия порочни тайни. Може би ме е страх от баналност.
Торбата с греховете ми вероятно виси на пирона зад вратата, без да имам понятие ли ще срути стената от тежест, или жално виси с протрити ръбове. Толкова много неизразходвана лудост. И за какво?
От приличие?
От самоцензура?
Или защото мразя да виждам трупове на изхабени думи, изречени просто, за да се възхитят околните на умението ти да словоблудстваш.
Казват, думите били сила. Личи си, трудно ги удържам затворени.
И вече ме боли от ранените им мелодии.
Сигурно умората беше нотариусът последния път, дето завери отказа ми от писане.
И сигурно ще започна, когато усетя острата вила на неизкрещяното по-осезаемо да ме подбутва с рогато лукавството да наруша договора.

Дали ще ми се обиди мълчанието?
Адски много има
за казване.



снимка: интернет

10 коментара to “Непоискан обет за мълчание”

  • 9 ноември 2010 г., 18:59
    Valkocompany says:

    Аз не се обиждам.
    Ще чакам... думички.

    delete
  • 9 ноември 2010 г., 20:53
    Хриси says:

    :)

    delete
  • 9 ноември 2010 г., 22:35
    ivo_isa says:

    Не съм те виждал да словоблудстваш... Така, че можеш да се откажеш от нотариалната заверка

    delete
  • 10 ноември 2010 г., 9:47

    Разбирам те, Хрис! Ще чакам с нетърпение по- скоро да ти се прикрещи и да ти се отмълчи...А дотогава ще ми липсваш. И да ти кажа само...На мен децата ми...:)))

    delete
  • 10 ноември 2010 г., 11:32
    diandra says:

    Доскоро :)
    Ще чакаме!

    delete
  • 10 ноември 2010 г., 13:46
    Хриси says:

    @ Иве, страхът от баналност май е по-голям :)

    @ Пеш, на теб децата ти... знам, знам ;))) Положението е страшно! :)))

    @ Ди, дано дочакате нещо стойностно, вместо деформиран от въздържание епистоларен крясък.

    Благодаря ви за търпението! :)

    delete
  • 9 януари 2011 г., 16:26

    А не!Аз пък не съм съгласна. Ма кой ли ме пита мен.Хубу де, ще чакам. То вече нищо хубаво не остана за четене, ся и ти спри и аз вече съвсем се отказвам:( Обожавам да те чета, ама ще се науча и да те чакам:) Пак нищо не казах, но нейсе;)

    delete
  • 9 януари 2011 г., 19:14
    Хриси says:

    Теди, каза много повече, четем и между редове ;)))
    Не съм спряла, просто имах нужда от голяма, наистина голяма почивка, за да разбера по-добре онова вътре, неизкрещяното, да го чуя какво ломоти... и доколко има право да излиза навън.
    :))) Мцун!

    delete
  • 9 юни 2016 г., 22:41

    Хриси,отново-без думи съм!

    delete
  • 10 юни 2016 г., 17:16
    5-ra says:

    И аз така - онемях...

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger