2010/10/04

Циркове в зоопарка

Късен неделен следобед. Във варненския зоопарк група от фотографски курс е на посещение за снимки, средствата от изложбата на които щели да се употребят за [съмнително неуточнени] благотворителни цели. Въобщеее, думата „благотворителност” е бездруго достатъчно преекспонирана и банална. За друго иде реч. Ръководителят на курса явно е имал нестандартни методи за провеждане на упражненията, за да поведе група от около 35 човека на абордаж към клетките на големите котки. Голяма част от снимащите дори не са били от курса – взети просто за единия сеир - компания, която да наблюдава непрофесионализъм в действие, както ще стане ясно.
Обстановката с нищо не е по-различна от гледката, която може да се види във всеки друг зоопарк в страната. Tигър с отрязана лапа – прилича на голямо, добродушно дебело коте. Жал да ти стане да го гледаш как се движи.

Лъв и две лъвици в клетка от 60 кв.м. Освен тях, менажерията се допълва от пеликани, зайчета, една камила, няколко елена. „Друго не е останало – споделя Е. Бойчева от фотографската група. - И сергии с неща по 1 лев.” Кичът е навсякъде – зоопарковете отдавна са се превърнали в потискащи мяста за търговия на дребно, където срещу жълти стотинки аудиторията нагъва пуканки и се звери на затворени в тесни и не особено поддържани клетки екзотични животни. Всичко предразполага към поголовното нарушаване на редица забрани за храненето на животните и агресивно снимане. Никой не смята за нужно да прочете написаното по неугледни, килнати на една страна предупредителни табели: „Моля, не дразнете животните” и „Стойте на разстояние от клетките”.

Явно стимулът да се докаже като фотограф е бил значителен, за да провокира младок на около 18, скъпо облечен и със също толкова скъп фотоапарат да пренебрегне всички забрани, и да се покачи върху парапета срещу клетката на лъва с единствената цел да го подразни, за да го заснеме без визуалните пречки на решетките и мрежата. Или може би, за да впечатли двете „кифли”, които стоят долу в тълпата и го гледат с телешки възторг. Пичагата ги кани при себе си, сякаш става дума не за клетка на лъв, а за дансинг и салса. Еданата се дърпа, но другата смело се качва при него. Явно за да не изглежда прекалено страхлива, третата скоро се озовава при снимачите на парапета. „Изтръпнах какво може да стане – разказва Е. Бойчева. – Ако парапетът не бе издържал тежестта им, или лъвът бе успял да докопа обектива на момчето...”

Тълпата явно е във възторг. "Смелчагата" дори получава насърчения от добродушен на вид мъж на видима възраст около 33, спортно облечен, който с маниера на навигатор го подканвал: „Качи се тук. Отстрани на клетката има купчина керемиди.... Там по-лесно ще го снимаш!”. Съветвал ги да не се страхуват изобщо, понеже лъвът и лъвиците не можели да им сторят нищо заради решетките и мрежата. А колко ли са били сигурни ръждясалите железа на очеизвадно занемарения зверодом? Отделен въпрос е какво са правели тези керемиди там.
Насърчителят очевидно няма деца - надали би подканвал с такава лекота наследниците си да се катерят по лъвската клетка, възползвайки се от липсата на охрана или уредници в зоопарка. През това време едното от момичетата го ужилила оса, тя истерично се разревала и се обърнала за помощ към пича на парапета. Той обаче й се троснал да не го занимава, че бил после на тенис.

При такава наглост и всред продължаващите насърчения от страна на по-възрастния мъж, Е. Бойчева не издържала. „Няколко пъти им казах да не правят това, а той да спре с насърченията. Първо се оправих с разглезената истеричка и я успокоих, че ако е алергична, само тогава е опасно. После казах на богаташчето горе, че ако не слезе ще го сваля аз, като няма да мисля дали ще повредя апаратчето му, което тати сигурно беше купил за не малко пари. Нямам нищо против състоятелните, но мисля, че точно хората с пари трябва да имат по-друго държание.”
Бойчева изобщо не му е в категорията. Пичът върху лъвската клетка естествено, въобще не се трогнал – той е млад, богат, силен, и очевидно безсмъртен. Но явно няма навика да мисли за последиците от действията си. Реакцията на насърчителя също е показателна за нездравата нужда на тълпата от зрелища – дотолкова ли е изпростял народът, че вместо да предпазва, е склонен да се наслади на онова, което е можело да стане... А после да се търсят виновни, като е близко до ума, че това ще бъде или животното, или някой друг, но не и прекият участник в целия цирк.

После наглото баровче сигурно ще се хвали пред приятелчетата си колко е безстрашен, и с какъв героичен риск е снимал разярен лъв. Доста болно чувство за забавление. Или може би в курса ги обучават за бъдещи папараци, само дето са забравили да им кажат, че не е подходящо да се тренират в агресивност точно към такива обекти. Нито, че ще станат професионалисти, като се увесят маймунски по клетките.

Риторичен въпрос е защо никой не следи за спазването на забраните, къде са санкционерите и докога своеволията на изпростачени сеирджии ще остават безнаказани. Трябвало е някой да заснеме целият този цирк, за да може татенцето да види какви героични ги върши синковеца му, заради чийто фотографски кеф би трябвало да отнесе солени глоби.
За ненужността на зоопаркове, циркове и прочие съм се изказвала достатъчно против. Също толкова цинично е да си плащаш, за да гледаш осакатени животни, колкото и да пускаш смс-и, за да помагаш на деца с увреждания. Животните заслужават пространства и живот в защитени резервати. Ако не могат да им ги осигурят, нека поне ги ектрадират там, където биха ги приели и биха получили подобаващи грижи.
Вярно, ще се лишим от атракции.
Мисля обаче, че и без клетите затворени същества си имаме достатъчно.

снимка: Е. Бойчева

3 коментара to “Циркове в зоопарка”

  • 4 октомври 2010 г., 17:17
    Лилия says:

    Истеричката ще се оправи, нали?

    delete
  • 4 октомври 2010 г., 17:26
    Хриси says:

    Безспорно. Поне да беше ожалила животното с липсваща лапа, вместо ужиления си пръст... или там каквото й е ужилено... :/

    delete
  • 6 април 2011 г., 6:34
    House M.D. says:

    Помолих моя добър приятел Тери Пратчет да коментира въпросния младеж и ето какво ми отговори той:

    "Като орангутан той мечтаеше за топлината на тропическите джунгли. Имаше само един проблем. Никога не беше виждал тропическа джунгла, защото първо беше човек, а после стана маймуна."

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger