2010/08/29

Пак лоши новини. Стига, бе!

5

Все е интересно да разбереш на какъв принцип едно събитие става новина и защо точно то. Случват се адски много неща, на практика е невъзможно да узнаеш всички. Селективният подбор се осъществява от журналисти и редактори, които определят не какво да мислят хората, а за какво да мислят.
Тук нека не скачат войнствено онези свободолюбиви хорица, които ще възприемат написаното в контекста на нещо, което им се вменява силом. Никой никога не може да ви определи какво да мислите – идеята е да ви предоставят селекция на неща, които да анализирате и върху които да разсъждавате, изграждайки се като "информирани и активни граждани". Това звучи гордо, нали?

Тази селекция се предполага, че включва онова, което е на дневен ред, сиреч актуалното. То обаче, за да се превърне в новина, трябва да отговаря на няколко критерия за подбор: близост, значение, драма. Човек се интересува първо от онова, което става в собствената му градинка, и след това – което се случва в градинката на съседа. Оттам нататък разширява границите, за да сравнява градинките и да анализира.
От значение е всичко, което пряко интересува хората, а драмата... за нея главно иде реч. Само че, виждате ли, в болшинството случаи в градинките е мирно и спокойно, защото отношенията са спазвани, мирът е налице... И добрата новина не била новина. Затова се търсят предимно такива събития, в които акцентът е върху насилието, катаклизмите, сблъсъците и изобщо – негативитетът.

Тук ще ви плесна едно цитатче на К. Холсти ("International politics"):
Непрекъснатото ударение върху насилието и конфликта естествено води до перспективи, които вземат „политиката на сила” за норми на поведение в международните отношения, докато те в действителност са изключения."

Така се създава изкривена или в повечето случаи невярна представа за картината на света. Посоченият цитат е от книгата на Мария Нейкова „Пресечна точка” , и илюстрира един проблем в международната журналистика, който с пълна сила обаче може да се съотнесе и към националната. А какво се получава, когато картината на родната действителност е в толкова черни краски? Сетете се сами.
Когато през 1965 година Йохан Галтунг и Мари Руге включват негативитета като 12-ти критерий за подбор на новини, надали са предполагали, че ще се превърне в най-важният към днешна дата. Ами, така излиза. Всеки, който чете вестници и гледа телевизия, е наясно, че преобладаващи са новните с негативен оттенък, които отдавна не предизвикват друго, освен отегчение и пълна липса на интерес. И водят до точно обратното – зрителят / читателят вместо към информираност, се ориентира към другата крайност: не желае да ги потребява.

Хората се умориха от лоши новини, но никой не ги пита.
Не ги пита, защото същата тази селекция на новини се основава на предположението на редактори и журналисти какво би привлякло интереса на аудиторията. У нас анкети на кого какво се харесва, не се правят. И тук се получава големият парадокс – предлагането се основава на предположения какво се харесва, но потвържеднието е, че хората не харесват и не желаят да получават лоши новини. Въпреки това, продължават да им се предлагат такива.

В резултат се получава една твърде грозна, твърде песимистична картина на случващото се у нас, което формира своеобразна народопсихология – при непрекъснатото сравнение на нашата градинка с тази на съседите и по-далечните роднини, се натрапва схващането, че у нас е невъзможно да се живее, че България е възможно най-лошото място за живот и т.н. Този национален нихилизъм е резултат тъкмо от медийни прекалености с драмата на избираните за отразяване събития. И ражда мрънкалници. Гротескно!
И ако приемем, че „медиите са „продължение на сетивата” на индивидите, които не могат да са преки свидетели на повечето събития, още по-малко техни участници” (Маршал Маклуън), то изводът се натрапва сам: медиите създават изкривена действителност, агресия и крайни емоции.

Според мен това е в пълно противоречие с ролята на медиите в изграждането на „информирани и активни граждани”. Информираността в този случай не води до обогатяване, а до пресищане и отказ от информация. Активността се изразява в словесни, агресивни спорове в опосредствана комуникация. Ако точно това е ефектът, който са искали, постигнали са го: гражданите разсъждават върху това, което е определено от дневния ред, но в безрадостни преспективи и среда на агресия, нетолерантност, липса на всякакъв морал. Достатъчно е да видите кой да е форум.
„Четвъртата власт” прекрасно осъзнава властта си, вероятно на „колективна съвест на нацията” – с това си обяснявам защо кратки и лишени от съдържателност материали предизвикват толкова коментарни полемики, в които коментиращите биват отнасяни от коварните води на популизма. Другояче казано, разхищават умствена енергия в разсъждения по манипулирани продукти.
А човешкият фактор... е жаден за евтина слава по бързата процедура, надпреварвайки се да гони и да предлага сензационност – но не по онзи аналитичен, истински въздействащ начин, а по дразнещо булеварден, заемен маниер. Почти без усилие.

Но да се върнем на лошата новина.
Всъщност всичко е тръгнало от изопачаването на израза „Липсата на новина е добра новина” в „Добрата новина не е новина”.
Мисля, ако медиите наистина осъзнават отговорността си от способността да влияят емоционално, би трябвало да въведат и друг критерий за подбор на новини: позитивност. Всекидневното заливане на обществеността с потискащи новини може и да е белег за тяхната важност, но никоя важност не бива да тежи повече от моралната отговорност. Самочувствието на една нация до голяма степен зависи от светлината, в която е медийно представена, струва ми се.
А умението да поднесеш една новина по интересен начин важи в еднаква степен и за добрите новини. В противен случай изводът е, че добър журналист е само този, който умее да поднася ефектно лоши новини. Пффф.

В крайна сметка, oт всичко, което се случва, става новина. Това, че добрата не се смята за такава, не се дължи на факта, че главния редактор на еди-кой си вестник, или програмният директор на еди-коя си телевизия е песимист или ужасна персона с дял в теорията на кионспирацията. Всички те са длъжни да спазват изконните постулати, според които едно събитие се превръща в новина и влиза в информационната река. Само дето тези постулати са адски мухлясали, и дават крайно незадоволителен резултат: вестниците са на път да изчезнат не заради световната икономическа и финансова криза, а защото при наличе на толкова папагалски повторени, стереотипни вариации на тема, не е нужно да има такова голямо количество хартиени носители – това буквално си е разхищение на ресурси.

Всички искат качествена журналистика, необременена с идеологии, максимално обективна, и по възможност с по-голям акцент на позитивното, на съграденото, на постигнатото. Звучи някак утопично, и каква ли революция трябва да се случи, за да проработи такъв модел?
Ще си чакаме Годо, за да разберем.

5 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Хриси,мисля, че част от решението е силна обществена медия.Проблемът, е че БНТ просто копира поведението на частните.От тук нататък, какво ще гледаме,слушаме и четем определят тези, които дават парите:(

Хриси каза...

Владо, идеята е да се дава предимство и на добри новини - не за да се създава някаква изкуствена, идеализирана картина, колкото да не се натрапва такова изкривяване, че нещата са безумно зле. Защото не са.
В резултат на такива манипулации всички са станали безволеви мрънкалници, които смятат, че нищо не си струва да се прави.

БНТ по моему е най-слабата телевизия, дори повечето частни са програмно по-привлекателни за голяма част от хората. Няма значение коя е медията - национална или частна, отговорностите са еднакви. Поне би трябвало. После се оплакват, че имало агресия, бла бла... ами ще има. Не са се взели от самосебе си.

Най-много ме дразни манипулативния елемент - повеждайки мисленето на хората в определена посока, на практика им определят не само ЗА какво да мислят, ами и КАКВО да мислят. Тяхното мнение става мнението на медията - доверяват й се като източник, вярват й.
Е, бива ли да имаш доверие на някой, който ти съобщава лоши новини и те кара да вярваш, че всичко отивало на зле? Егати.

Модерната вещица каза...

Докато ти четох текста наум ми дойдоха две неща.

Първо, никой няма да възприема насериозно телевизия, която поднася предимно добри новини. Хората вече са приели за еталон определен подбор - атентати, катастрофи и пр. Прекалено позитивна телевизия ще звучи като пропагандата от Тошово време с изкуствено приповдигнатия тон в съобщаване на манифестации и новини тип "България изнесла компютри за Япония" (ама не било компютри ... итн)

Второ, лошите новини не са непременно лошо нещо. Но техния подбор трябва да е правилен. Аз искам да знам, че сребърния пенсионен фонд е с по-малко от един процент доходност. Или че в някои болници вече не осигуряват храна. Това е важно, това показва състоянието на държавата, това ме засяга. Но не е нужно да знам колко човека днес са се убили в катастрофи. Тези, които с безотговорност убиват други хора, не се трогват от тези съобщения. Пак ще пият и ще карат.

Иска ми се да можех да обвиня само българската журналистика в негативен уклон, но мисля, че е глобално явление.

Хриси каза...

:) Знаех си, че не трябваше да променям критерия от "умереност" в "позитивност" в последната редакция :))
И аз нямах предвид, че трябва да звучим жизнерадостно, Вещичке. Никой не се нужда е от илюзии и уверения, че всичко е наред. Умереност е нужна, но там е работата, че ако в рамките на един брой или на една новинарска емисия медийните екипи смятат, че са умерени в съобщаването на лоши новини, то погледнато ежедневно, умереност няма.

Негативното натоварва, и се помни. Ако практиката е като имаш добра и лоша новина, да съобщиш първо лошата, после да зарадваш, то би трябвало и добрите накрая да са в същия обем, колкото и нелицеприятните. Баланс. Уви, такъв няма. И не защото няма добри новини, а защото не са преценили как да си балансират съобщенията в рамките на програмното време/броя.

А се случват наистина прекрасни неща, повярвай ми. За жалост никой не ги отразява, следователно - не им придава значение.
И в резултат всички са станали ужасно черногледи, няма да забележат хубавото даже под носа им да се случва.
И ако медиите и политиката са в тясна връзка, започвам да си задавам въпроса коя точно власт има интерес да превръща гражданството в безволеви, мрънкащи михлюзи...

Модерната вещица каза...

Безволевите, мрънкащи михлюзи са пасивен електорат и ако изобщо гласуват, правят го отчаяно, неинформирано и импулсивно. Необразованите роми на соц. помощи в гетата пък са манипулируем електорат, който лесно се купува. Което е в полза на всяка власт.

Друго, проста логика: Ако изтъкнеш една лоша новина на фона на иначе ведра ситуация, хората биха били много по-мотивирани да направят нещо по повода и да търсят решение. В тотално оцвъкан пейзаж всеки тегли една майна и се мъчи да забрави.