2010/08/29

Пак лоши новини. Стига, бе!

Все е интересно да разбереш на какъв принцип едно събитие става новина и защо точно то. Случват се адски много неща, на практика е невъзможно да узнаеш всички. Селективният подбор се осъществява от журналисти и редактори, които определят не какво да мислят хората, а за какво да мислят.
Тук нека не скачат войнствено онези свободолюбиви хорица, които ще възприемат написаното в контекста на нещо, което им се вменява силом. Никой никога не може да ви определи какво да мислите – идеята е да ви предоставят селекция на неща, които да анализирате и върху които да разсъждавате, изграждайки се като "информирани и активни граждани". Това звучи гордо, нали?

Тази селекция се предполага, че включва онова, което е на дневен ред, сиреч актуалното. То обаче, за да се превърне в новина, трябва да отговаря на няколко критерия за подбор: близост, значение, драма. Човек се интересува първо от онова, което става в собствената му градинка, и след това – което се случва в градинката на съседа. Оттам нататък разширява границите, за да сравнява градинките и да анализира.
От значение е всичко, което пряко интересува хората, а драмата... за нея главно иде реч. Само че, виждате ли, в болшинството случаи в градинките е мирно и спокойно, защото отношенията са спазвани, мирът е налице... И добрата новина не била новина. Затова се търсят предимно такива събития, в които акцентът е върху насилието, катаклизмите, сблъсъците и изобщо – негативитетът.

Тук ще ви плесна едно цитатче на К. Холсти ("International politics"):
Непрекъснатото ударение върху насилието и конфликта естествено води до перспективи, които вземат „политиката на сила” за норми на поведение в международните отношения, докато те в действителност са изключения."

Така се създава изкривена или в повечето случаи невярна представа за картината на света. Посоченият цитат е от книгата на Мария Нейкова „Пресечна точка” , и илюстрира един проблем в международната журналистика, който с пълна сила обаче може да се съотнесе и към националната. А какво се получава, когато картината на родната действителност е в толкова черни краски? Сетете се сами.
Когато през 1965 година Йохан Галтунг и Мари Руге включват негативитета като 12-ти критерий за подбор на новини, надали са предполагали, че ще се превърне в най-важният към днешна дата. Ами, така излиза. Всеки, който чете вестници и гледа телевизия, е наясно, че преобладаващи са новните с негативен оттенък, които отдавна не предизвикват друго, освен отегчение и пълна липса на интерес. И водят до точно обратното – зрителят / читателят вместо към информираност, се ориентира към другата крайност: не желае да ги потребява.

Хората се умориха от лоши новини, но никой не ги пита.
Не ги пита, защото същата тази селекция на новини се основава на предположението на редактори и журналисти какво би привлякло интереса на аудиторията. У нас анкети на кого какво се харесва, не се правят. И тук се получава големият парадокс – предлагането се основава на предположения какво се харесва, но потвържеднието е, че хората не харесват и не желаят да получават лоши новини. Въпреки това, продължават да им се предлагат такива.

В резултат се получава една твърде грозна, твърде песимистична картина на случващото се у нас, което формира своеобразна народопсихология – при непрекъснатото сравнение на нашата градинка с тази на съседите и по-далечните роднини, се натрапва схващането, че у нас е невъзможно да се живее, че България е възможно най-лошото място за живот и т.н. Този национален нихилизъм е резултат тъкмо от медийни прекалености с драмата на избираните за отразяване събития. И ражда мрънкалници. Гротескно!
И ако приемем, че „медиите са „продължение на сетивата” на индивидите, които не могат да са преки свидетели на повечето събития, още по-малко техни участници” (Маршал Маклуън), то изводът се натрапва сам: медиите създават изкривена действителност, агресия и крайни емоции.

Според мен това е в пълно противоречие с ролята на медиите в изграждането на „информирани и активни граждани”. Информираността в този случай не води до обогатяване, а до пресищане и отказ от информация. Активността се изразява в словесни, агресивни спорове в опосредствана комуникация. Ако точно това е ефектът, който са искали, постигнали са го: гражданите разсъждават върху това, което е определено от дневния ред, но в безрадостни преспективи и среда на агресия, нетолерантност, липса на всякакъв морал. Достатъчно е да видите кой да е форум.
„Четвъртата власт” прекрасно осъзнава властта си, вероятно на „колективна съвест на нацията” – с това си обяснявам защо кратки и лишени от съдържателност материали предизвикват толкова коментарни полемики, в които коментиращите биват отнасяни от коварните води на популизма. Другояче казано, разхищават умствена енергия в разсъждения по манипулирани продукти.
А човешкият фактор... е жаден за евтина слава по бързата процедура, надпреварвайки се да гони и да предлага сензационност – но не по онзи аналитичен, истински въздействащ начин, а по дразнещо булеварден, заемен маниер. Почти без усилие.

Но да се върнем на лошата новина.
Всъщност всичко е тръгнало от изопачаването на израза „Липсата на новина е добра новина” в „Добрата новина не е новина”.
Мисля, ако медиите наистина осъзнават отговорността си от способността да влияят емоционално, би трябвало да въведат и друг критерий за подбор на новини: позитивност. Всекидневното заливане на обществеността с потискащи новини може и да е белег за тяхната важност, но никоя важност не бива да тежи повече от моралната отговорност. Самочувствието на една нация до голяма степен зависи от светлината, в която е медийно представена, струва ми се.
А умението да поднесеш една новина по интересен начин важи в еднаква степен и за добрите новини. В противен случай изводът е, че добър журналист е само този, който умее да поднася ефектно лоши новини. Пффф.

В крайна сметка, oт всичко, което се случва, става новина. Това, че добрата не се смята за такава, не се дължи на факта, че главния редактор на еди-кой си вестник, или програмният директор на еди-коя си телевизия е песимист или ужасна персона с дял в теорията на кионспирацията. Всички те са длъжни да спазват изконните постулати, според които едно събитие се превръща в новина и влиза в информационната река. Само дето тези постулати са адски мухлясали, и дават крайно незадоволителен резултат: вестниците са на път да изчезнат не заради световната икономическа и финансова криза, а защото при наличе на толкова папагалски повторени, стереотипни вариации на тема, не е нужно да има такова голямо количество хартиени носители – това буквално си е разхищение на ресурси.

Всички искат качествена журналистика, необременена с идеологии, максимално обективна, и по възможност с по-голям акцент на позитивното, на съграденото, на постигнатото. Звучи някак утопично, и каква ли революция трябва да се случи, за да проработи такъв модел?
Ще си чакаме Годо, за да разберем.

5 коментара to “Пак лоши новини. Стига, бе!”

  • 29 август 2010 г., 20:59

    Хриси,мисля, че част от решението е силна обществена медия.Проблемът, е че БНТ просто копира поведението на частните.От тук нататък, какво ще гледаме,слушаме и четем определят тези, които дават парите:(

    delete
  • 29 август 2010 г., 21:45
    Хриси says:

    Владо, идеята е да се дава предимство и на добри новини - не за да се създава някаква изкуствена, идеализирана картина, колкото да не се натрапва такова изкривяване, че нещата са безумно зле. Защото не са.
    В резултат на такива манипулации всички са станали безволеви мрънкалници, които смятат, че нищо не си струва да се прави.

    БНТ по моему е най-слабата телевизия, дори повечето частни са програмно по-привлекателни за голяма част от хората. Няма значение коя е медията - национална или частна, отговорностите са еднакви. Поне би трябвало. После се оплакват, че имало агресия, бла бла... ами ще има. Не са се взели от самосебе си.

    Най-много ме дразни манипулативния елемент - повеждайки мисленето на хората в определена посока, на практика им определят не само ЗА какво да мислят, ами и КАКВО да мислят. Тяхното мнение става мнението на медията - доверяват й се като източник, вярват й.
    Е, бива ли да имаш доверие на някой, който ти съобщава лоши новини и те кара да вярваш, че всичко отивало на зле? Егати.

    delete
  • 30 август 2010 г., 8:28

    Докато ти четох текста наум ми дойдоха две неща.

    Първо, никой няма да възприема насериозно телевизия, която поднася предимно добри новини. Хората вече са приели за еталон определен подбор - атентати, катастрофи и пр. Прекалено позитивна телевизия ще звучи като пропагандата от Тошово време с изкуствено приповдигнатия тон в съобщаване на манифестации и новини тип "България изнесла компютри за Япония" (ама не било компютри ... итн)

    Второ, лошите новини не са непременно лошо нещо. Но техния подбор трябва да е правилен. Аз искам да знам, че сребърния пенсионен фонд е с по-малко от един процент доходност. Или че в някои болници вече не осигуряват храна. Това е важно, това показва състоянието на държавата, това ме засяга. Но не е нужно да знам колко човека днес са се убили в катастрофи. Тези, които с безотговорност убиват други хора, не се трогват от тези съобщения. Пак ще пият и ще карат.

    Иска ми се да можех да обвиня само българската журналистика в негативен уклон, но мисля, че е глобално явление.

    delete
  • 30 август 2010 г., 11:25
    Хриси says:

    :) Знаех си, че не трябваше да променям критерия от "умереност" в "позитивност" в последната редакция :))
    И аз нямах предвид, че трябва да звучим жизнерадостно, Вещичке. Никой не се нужда е от илюзии и уверения, че всичко е наред. Умереност е нужна, но там е работата, че ако в рамките на един брой или на една новинарска емисия медийните екипи смятат, че са умерени в съобщаването на лоши новини, то погледнато ежедневно, умереност няма.

    Негативното натоварва, и се помни. Ако практиката е като имаш добра и лоша новина, да съобщиш първо лошата, после да зарадваш, то би трябвало и добрите накрая да са в същия обем, колкото и нелицеприятните. Баланс. Уви, такъв няма. И не защото няма добри новини, а защото не са преценили как да си балансират съобщенията в рамките на програмното време/броя.

    А се случват наистина прекрасни неща, повярвай ми. За жалост никой не ги отразява, следователно - не им придава значение.
    И в резултат всички са станали ужасно черногледи, няма да забележат хубавото даже под носа им да се случва.
    И ако медиите и политиката са в тясна връзка, започвам да си задавам въпроса коя точно власт има интерес да превръща гражданството в безволеви, мрънкащи михлюзи...

    delete
  • 30 август 2010 г., 11:38

    Безволевите, мрънкащи михлюзи са пасивен електорат и ако изобщо гласуват, правят го отчаяно, неинформирано и импулсивно. Необразованите роми на соц. помощи в гетата пък са манипулируем електорат, който лесно се купува. Което е в полза на всяка власт.

    Друго, проста логика: Ако изтъкнеш една лоша новина на фона на иначе ведра ситуация, хората биха били много по-мотивирани да направят нещо по повода и да търсят решение. В тотално оцвъкан пейзаж всеки тегли една майна и се мъчи да забрави.

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger