2010/08/07

Баобаби, плюнки и дребни умове

Всякакви моди виреят у нас, но някои добиват статута на задължителни и наложителни. Като тази на словесна гаргара с публични фигури в новинарските форуми.
Особено една група постоянно коментиращи анонимници, които страдат освен от словесна диария, и от хроничен запек, хванат при почти непрекъснатият вестов мониторинг пред компютрите. С „високото съзнание”, че са гласът на гражданската съвест, въпросната клика подлага на щателна дисекция всеки, влязъл в обсега на общественото недоволство.
Божидар Димитров и мощите на Йоан Кръстител.
Събитието по откриването веднага събуди задрямалия дух на конспиратвината теория.
Това, видите ли, било тарикатски замислен план да се привличат чужди туристи в България. Било гавра с вярата на хората, които също ще увеличат потока от поклонници към намерените кокали. Към самия министър без портфейл се изля цялата възможна словесна диария, изсипана дори и само заради това, че се казва Божидар.

Може би някак си би било приемливо, че съществуват и такива хора, чието занимание е именно избиването на комплекси чрез словоблудство. Хора, неспособни да застанат зад думите си с аргументи и със собствените си имена. Но мен лично някак ме натъжава, че съществуват журналисти, издигнати в култ от същата тази тълпа, защото... й пригласят.
Кликата на словесно диаричните особено обича журналисти, които „казват истината”. Всъщност, вместо истината изразяват единствено персонално и необективно мнение с цитати от книги.
Самият факт, че авторката е медийно овластена, придава на материала отсянка на звучен шамар, зашит по лицето на Божидар Димитров заради „инсинуациите” му.
Вероятно такива журналисти се опиват от славата си на високо кресливи оратори, настояващи за правда. Слава, зад която стоят 99% анонимници, възторгнати, че медийно лице има смелостта да каже истината.

Коя истина, всъщност? Тук се сещам за една мисъл, която от известно време ми се натрапва: „Големите умове обсъждат идеи. Средните умове обсъждат събития. Дребните умове обсъждат хора.”
Откога добрата журналистика се припокрива с обсъждането на събития и хора по подобен начин? За мен материалът в Дневник е абсолютно необективен. Не са нужни имплицитни сравнения с баобаби, нито анализи, в които 90% са осъдени постъпки на някой си. Не, че той е със статус на светия, сравним с намерените мощи. Но!

При откритие от подобен характер, и особено при наличие на „основателно съмнение”, се прави най-простото нещо: изпраща се проба от намереното за анализ. Не у нас, разбира се – у нас качеството „професионализъм” е компрометирано до висша степен, изключващо надеждността на резултатите.
Но само това е начинът да се сложи край на споровете, обвиненията и цялата какафония.
Не е обърнато внимание на факта, че у нас липсва лаборатория за въглероден анализ; пренебрегнат е изцяло фактът, че т.нар. археолози са си позволили непрофесионално да замърсят намерените останки с голи ръце и без ръкавици.
Чийто иманярски възторг стои над професионализма им.

Сещам се за книгата на Николай Хайтов, която преди години бях чела – „Гробът на Левски”. Потресох се как намерените кости до църквата „Св. Неделя”, за които се е предполагало, че са на Васил Левски, са били... изгубени. Абсолютен плесник за българската археология. И специално за колегите на Божидар Димитров, които, като намерят нещо, по-скоро ще го изгубят или съсипят. Но ако техен колега намери нещо, се появява „основателно съмнение”. И безсмислени спорове ли е намереното автентично, или не е. Солидно подправено със сос „злобинг”.
Къде са поздравленията за находката, намеренията за сътрудничество в установяване на автентичността? Виждам кресливи и недорасли субекти с претенции за признания и професионализъм, неспособни да опазят от опетняване професията си.

Всъщност, винаги съм се изумявала как по отношение на намерени човешки останки желанието да ги превърнат в почти музейни експонати, стои по-високо от почитта към паметта на покойните. Някак зловещо е да разравяш нечии гробове, за да покажеш на света живели някога си хора. Било доказателствен материал. На мен ми се вижда кощунствено. Я си представете в недалечното бъдеще някой да изрови собствените ви кости, за да докаже, че на земята са живели особен вид хомо сапиенси.
А може да открият и гения на народната глупост в яйце от въшка. Кой знае.

След всички нападки и злоба, логично е (макар и неподобаващо за министър), да изрече такива думи . Но всъщност, на фона на всичкото говорене, взаимообвинения и нищоправене, изпъква една нелицеприятна черта: доказателствата нямат значение, стига да се вдига шум около някого/нещо. Дразнещ шум, който интелигентните читатели намират за достатъчно срамен и недостоен.
Валентин Михалев попита по този повод в блога си, може ли да се осъди министърът на база клевета? Не, не може.

Всички анонимници всекидневно, всекичасно клеветят в публичносто пространство кого ли не. „Обвиняемите” даже нямат толкова майки, лели и сестри, колкото са многопожелателните „поздравления” по техен адрес. Ако към всеки от тях се приложи строгостта на закона, затворите биха били недостатъчни като брой, а съдилищата ще се обзаведат с дела за години напред. Смешно е въобще да се помисли, че силата на закона плаши някого – особено дребните, елементарни и анонимни умове.
А Божидар Димитров отвръща на удара:

Конституция, Чл. 146 (2):"Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание."
Kаквото повикало, такова се обадило. Това го освобождава от отговорност, ако и да не е имал предвид нацията, а колегите си с израза „шибан народ”.
Кликата на дребните умове има още едни повод да се почувства засегната - въпреки, че надали им пасва определението "народ". Спрямо нея изразът министерски е особено удачен.

Започвам и аз да изпитвам основателно съмнение ли са останали в България големи умове. Хора с идеи, които не биха превърнали страната в посмещише и атракцион.
Които не забравят, че културата (на говорене, на поведение, и като изкуство) е единственият показател за големината на една нация.

13 коментара to “Баобаби, плюнки и дребни умове”

  • 7 август 2010 г., 12:40 ч.

    Браво,Хриси! Зная,че тази ти позиция няма да срещне одобрение, не защото не е точна, а защото се се гони и пише само за скандалното и популярното. Така се избиват комплекси и се създава илюзия за собствена значимост. Е нищо, ти си казала своето мнение, както винаги на място.

    delete
  • 7 август 2010 г., 12:50 ч.
    Хриси says:

    Владо, благодаря ти!
    Обективността изключва вземането на страна. Има толкова неща, които могат да се направят и осъществят, вместо това се прахосва излишна енергия по взаимно оплюване. Изключително ми е неприятно всичко това, повярвай!
    Искаше ми се и този път да го видя през смях, но не ми се получи...

    delete
  • 7 август 2010 г., 14:14 ч.

    Отлично! Абсолютно заставам зад всяка една твоя дума, Хриси! Няма нужда да имам причина, за да го правя, нали?!:) Но! Никога, ама никога не съм одобрявала изказването на мение, базирано само и единствено на цитати от книжки, анализиране на еди-кво си, и най-вече с прословути такива от точно Екзюпери. Толкова елементарно и клиширано ми се опротивява, както и главният му герой. Мисля си- Славейков като ни нарече мърша, по- слухоприятно ли е от "шибан"? Но никой не обърна внимание на първите думи на Димитров:- :...защо сме толкова злобен народ бе, хора...?.." Щото сме, фЪкт. И самия сеир доказва това. Както и да е.Аз съм просто един идиот, който даже и не може да сложи пълен член правилно:)))) Хрис, знаеш,че избягвам да пиша, коментирам и прочие подобни неща, свързани с политика, с министри, с даже и открития, но адски ми хареса написаното от теб и много се радвам,че си обективен и реален човек.Благодаря!:)

    delete
  • 7 август 2010 г., 14:38 ч.
    Хриси says:

    Теди, просто е елементарно и първосигнално. Хващат се за думата, не за причината да бъдат наречени по този начин.
    Очаквах повече от колежката в Дневник - обективност вместо имплицитности. Да беше се срещнала с министъра, да бе задала правилните въпроси. Да бе попитала възнамеряват ли да правят въглероден анализ, най-малкото, за да не заблуждават толкова вярващи хора, отдавна надяващи се на чудо.
    Да беше провела разследване на църковни анали. Нещо с покритие.
    Вместо това - принизяване до нивото да тълпата. Вярно, префинено, цитатно... но разнищващи личността на министъра до девето коляно. Кому е нужно това?

    Страната ни е достатъчно печалноизвестна, именно заради неспособността на толкова хора да решават проблеми. Сещам се за клипа "Дупката" на покойният Доньо Донев, мир на ушата му. Всеки вижда в какво и къде е проблема, но вместо да дава идеи, се занимава да оплюва хора, достатъчно оплюти по презумпция за виновност.
    Уморих се.
    Но ти благодаря за подкрепата :)

    delete
  • 7 август 2010 г., 14:39 ч.

    @Привет Хриси,

    Вероятно някои "колеги" блогъри ме причисляват към категорията комплексари пишещи на злободневни теми :), но това в никакъв случай не променя мнението ми, а именно - елита на нацията, към който принадлежат управляващите, трябва да умее да се въздържа от резки изказвания, още повече, ако се отнася за народа, който управляват, без значение дали този народ има потенциала да осъзнае или не обидата. Поздрави :)

    delete
  • 7 август 2010 г., 14:53 ч.
    Хриси says:

    Но не умеят - факт, който показва единствено, че избралият ги народ си заслужава както управниците, така и изказванията им.
    Звучи твърде идеализиран и изразът "елит" - всеки очаква по върховете да е по-чист въздухът (според думите на приятелка), но изхождайки от факта, че една елитна личност първо е човек, и после е всичко останало, мога да разбера такова поведение, защото е провокирано.
    По мои наблюдения, голяма част от политиците имат висока степен на обществена търпимост, доколкото подобни изказвания са по-скоро изключения, отколкото правило.

    Всички се държат като недорасли и обидени, неспособни да надмогнат емоционалната си незрялост.
    Поздрави, Вальо! :)

    delete
  • 10 август 2010 г., 13:15 ч.
    marystaneva says:

    Същата работа както с ентропията на Давид Черни. И тогава скочиха като ощипани госпожици, вместо да помислят, че у нас в много домове дори такава тоалетна няма, а има една заградена дупка в двора с две тухли, на които да стъпиш и без канализация...
    Истината, дори и когато не се отнася за всички, рядко е приятна. Аз съм част от този народ и съм жена, но не се чувствам обидена от Божидар Димитров, защото не съм такава и знам че това не се отнася до мен. Ясно е за кого става дума - всеки от нас познава или поне е виждал такива хора. Разбира се, че не е коректно един мистър да говори по този начин в ефир, но това /говоренето/ едва ли е най-големият проблем на обществото ни.

    delete
  • 10 август 2010 г., 13:40 ч.
    Хриси says:

    Здравейте :)
    Аз също не възприех изказването на Б.Димитров като обида - на мен поскоро ми прозвуча като огорчение. Защото, преди да му се изплъзне тази "еретична дума", той риторично попита защо има толкова злоба.
    Вярно, той е министър. Изказва се не от свое лице, и представлява институция. Не му отиват подобни изрази. Но такива са по-скоро изключение, отколкото правило.
    Не, че оправдавам казаното. Но с това раздухване на "обидата", с публичните осъждания и искания за извинение, "потърпевшите" сами се злепоставят.
    Изобщо, в целия шум около находките се забрави, че са национално откритие, само защото един министър се опълчи на група роптаещи анонимници, и изказа огорчението си твърде жаргонно. Ако си бе подбирал думите, дали те щяха да влязат в нечии уши, без да излязат?

    delete
  • 10 август 2010 г., 21:07 ч.
    marystaneva says:

    Здравейте! И поздравления за хубавата статия! :)

    Мисля че ако си беше подбирал думите, тези, за които бяха предназначени, едва ли щяха да го чуят. А вижте сега как се познаха и скочиха!

    delete
  • 13 август 2010 г., 12:17 ч.
    inni4ka says:

    факт е, че българинът умира да плюе и критикува: по възможност анонимно и лично, но никога пряко куме в очи да не вземе да се изложи. И никога с аргумент срещу идеите и позициите, а винаги с каруцарска агресия към конкретни личности.

    факт е, обаче и че евтината ни (като качество) образователна система произвежда такива научни кадри (особено в сферата на хуманитарните науки), че за зряло, професионално и адекватно peer review почти НЕ може да се говори. Никъде не се получават "поздрави за разкопката" преди да се потвърди автентичността й и това потвърждаване е елементарен научен минимум, а не прищявка.

    Аз също искам да видя защо Саломе е пратила останките на обезглавения Йоан Кръстител на о-в св. Иван ...или кой и защо ги е преместил там и като начало не е ли логично да е запазен само черепа на обезглавения Христов кръстник? Има много въпросителни и находката на проф. Димитров е МЕКО казано спорна.

    delete
  • 13 август 2010 г., 12:17 ч.
    inni4ka says:

    Съвсем друг е въпросът, че ние нямаме елементарна култура на обществен дебат и всеки полузавършил 12 клас пише анонимно по форумите на теми от политика, през наказателно право до спорт и изкуство...Тъй че съм много съгласна с теб за анонимниците, но много сериозни професионалисти извън България също изказват съмнения за професионалните качества на г-н Димитров, затова смятам че е напълно в реда на нещата и на качествената журналистика в линкнатата от теб статия да се изяви някаква позиция и резонна критика.

    100% обективност има само в телерафното предаване на факти. Представянето на + и - по равно във всяка статия е за малоумни читатели: всеки интелигентен възрастен може сам да прецени кога нещо е едностранчиво като анализ и дори да не е съгласен да оцени представянето на въпросната гледна точка и да направи сам за себе си съответните изводи за и против. Няма обективни писачи с Пулицър, винаги се цени отстояването на определени позиции и индивидуалният подход. Не казвам, че авторката е чак толкова добра, но понякога има нужда именно от такива есета-статии, на фона на и без това безобразно слабата ни журналистика

    delete
  • 13 август 2010 г., 12:51 ч.
    Хриси says:

    Инничка, добре дошла в блога :)
    На мен ми прави впечатление, че в църковния календар примерно поне няколко пъти се споменава честването на "Намиране честната глава на св. Йоан Кръстителя". Т.е. всяко намиране ражда основателни съмнения ли е находката автентична.
    Според сливенския митрополит Йоаникий, цитиран от "Уолстрийт джърнъл": "Това е свято откритие, то не е предмет на науката. Светите мощите на Св. Йоан излъчват чудотворна сила. Не мога да обясня това с думи."

    Хората винаги се нуждаят от някакви солидни доказателства, от уверения, че не им пробутват нещо - за жалост у нас този синдром е особено развит, нали... не може да позволим така да се минем заради едната туристическа атракция във време на криза. Има сблъсък на интереси - реликвариите се приемат на вяра, те не са предмет на научни изследвания. Но колкото повече се шуми около тях, толкова по-силно се събужда неприязънта на атеистите, научните капацитети и т.н, които се чувстват пренебрегнати - не могат да позволят да изстине мястото им в шоуто.

    От друга страна, един материал, който подчертава недостоверността на нещо, чрез лични нападки към някого, не е стойностен, търси сензацията. Пак ще повторя - ако въпросната колежка си бе направила труда, вместо да проучва миналото на Божидар Димитров, да проведе разследване по следите на църковни анали, може би щеше да запознае аудиторията с неизвестни факти и открития.
    Мнозина от коментиращите даже нямат представа нито кой е Йоан Кръстител, нито защо е бил обезглавен, да не говорим за някаква хронология, което поне малко да издава у тях наличие на каквато и да било култура. Дори у журналистката.
    Далеч по лесно е да питаш Гугъл и да ти каже всичко за Божидар Димитров, за да напишеш нещо, което лично мен не ме удовлетворява като информация. Не ме обогатява.
    А това надали е позиция - позиция е, доколкото е популистка.

    delete
  • 16 август 2010 г., 9:38 ч.
    inni4ka says:

    да, определено съм съгласна че откъм фактология статията определено издишаше. малко на принципа: ако дискредитирам досегашната работа на Х, автоматично ще следва, че и новата находка е под съмнение. От тази гледна точка статията е доста слаба. Но аз я приех по-скоро като някакъв коментар-импресия на определена тенденция не като опит за качествен анализ на конкретната ситуация.

    Anyway, от теологична гледна точка съмнение не се допуска, но археолозите навсякъде си имат своите начини за проверка: най-лесно е да се започне с датировка на костите. Ако времевият период съвпадне вече си има начини да се установи раса, възраст и пол по костната структура. Ако случайно има особени белези може да се определи и как е починал: ако има следи от прободни рани и охлузвания от стрели по костите току виж се оказало,че сме намерили св. Себастиян - туристически пак ни устройва :))))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger