2010/07/30

Оптически илюзии

Отскоро взех да придърпвам масичката с телевизора към леглото. И да се накланям напред тъй, щото носът ми опираше в монитора. Буквите или ми бяха твърде малки, или ги виждах размазано. Трябваха ми, значи, очила.
Сдобих се с направление за офталмолог, и като стиснах куражчето между зъбките, се озовах в ИСУЛ – препоръчан ни беше като гнездо на специалисти. От гнездото явно специалистите бяха отлетели нейде към топлите страни, забравяйки да си приберат едно раздърпано, кисело недоразумение. С вид на побъркан учен от холивудски треторазряден филм, съществото мляскаше дъвка и ме изгледа с толкова неприкрито отегчение, задето нахлухме в светая му светих.

Обяснено му беше какви оплаквания имам. И нейде между поредното изджвакване на дъвката се чу предположението, че сигурно е късогледство. Ама ще видим. Крачолите на опърпаните дънки се развяха под престилката с широк разкрач, и спряха зад уреда за ирисдиагностика. Съществото в докторска мантия дотолкоз беше лишено от дар-слово, тъй щото единствено по посоката на кокалестия му показалец можеше да разбереш какво се иска да направиш.
Инсталирах се на дребно столченце пред уреда, нагласих се в поза „паяк за дисекция” и втренчих очища в съответните отвори.
След това ме инсталира пред огледало на друго дребно столченце, и намести на носа ми разкандилкани медицински очила, целите облепени с лейкопласт, които даже нямаха дръжки. Започна да намества лупи със съмнителна чистота пред очите ми, и се почна едно взиране, едно разпознаване на букви. То си е цяло изкуство да видиш нещо през стъкла, дето не са виждали парцалче, откакто са напуснали завода-производител.


Направо ме беше страх да си помисля какъв ли му е професионализмът на този.
Изтръпнах при мисълта, че трябва да ми слага капки за разширение на зениците – нищо чудно да ги обърка с препарат за дезинфекция. Не ми сложи. Явно толкова е искал да му се махна от главата най-после, че написа рецепта, за разшифроването на която щеше да трябва половината отдел на ЦРУ. И не преставаше да мляска дъвката. Така като го гледах, може и да беше „Идеал”, останал от време оно. Направо се изкушавах да го попитам.

Изкушавах се и да си отворя устата, за да задам въпроса как така пише рецепта за очила, без да отчете показателите при разширени зеници. Скископията се прави, за да видят по-добре очните дъна. Като ми святка с фенерче в очите, докато почти ослепях, надали е видял нещо. Напоследък с упрек ми натякваха, че съм станала половин доктор. Сега и оптичка щях да се окажа. Замълчах си. Съществото се понесе в другия край на кабинета, където близо два часа писа на компютъра анамнезата. Трябваха му всичките налични познания, понеже дъвката явно му пречеше да си спомни как се пише на кирилица. Седях чинно до него, докато търсеше бутоните по клавиатурата, и през пет минути разперваше ръце като алхимик, за да се наслади на резултата от канските си усилия.
В момента, в който излязох от кабинета, вече бях убедена, че сме си загубили времето. И бях решена да поискам второ мнение. Радо обаче настоя, че нямало смисъл. Недоумявах как може да се довери в преценката на подобен „специалист”.

В оптиката, където занесохме рецептата за очила, си избрах рамките и формата стъкла, без кръжила. Гледах как младичката служителка вписва огромните цифри, които ИСУЛ-ското недоразумение беше препоръчало, и не ме напускаше мисълта, че правим огромна грешка. Казаха ни след 2 дни да си ги вземем. Когато ги взехме и ги сложих, ефектът беше като да сложиш на баба си дебелите лупи, без да имаш проблеми със зрението.
Веднага обратно в оптиката. Там се оказа, че грешката не е тяхна - очилата бяха изработени според рецептата, просто самата рецепта беше грешна. Знаех си!

За щастие извършваха диагностика и преглед на място. Да я бяхме направили първия път, но имала глава да пати. Момичето беше много любезно, и се потресе, когато ù обясних какви са ги вършили в ИСУЛ: бяха ми изписали диоптър 3,75 на едното око, и 2,35 на другото. Пълно безумие! Моята заблуда, че диоптърът е 1,0, се дължеше на факта, че отзад на рецептата хахавия исулец беше драскал някакви две уравнения с равенство 1,0.
Въобще, и тя се затрудни с разчитането на рецептата, пояснявайки, че се занимава с оптика откакто се помни, и през целия си живот не е виждала такива означения. Помислих си, в праисторията сигурно ще да са значели нещо.

Момичето ми записа индикациите при неразширени зеници, след което повтори разпознавателната процедура от ИСУЛ, но разликата беше огромна – лупите и медицинските очила бяха на светлинни години като качество. На всичкото отгоре се оказа, че при неразширени зеници виждам с много по-малък диоптър от изписаните 3,75 и 2,35. „За първи път виждам такъв случай, тук нещо не е наред. Какви са тези огромни лупи, които са ви сложили???”
Ми, и аз исках да знам същото.
Последваха капките за скископия, три пъти през интервал от 10 минути, докато накрая заприличах на Макси, когато гони в тъмното разни нещица, дето само той си ги вижда. Да се уплашиш!

И се оказа, че аз изобщо... нямам нужда от диоптър. Имам обаче астигматизъм, който притежават 99% от хората, защото се раждат с него. И диоптърът, който ми трябваше, беше най-малкият - 0,25. Замъгленото зрение при далечни обекти се обясняваше с астенопия – зрителна умора при по-голямо натоварване и взиране отблизо (обикновено при работа с компютър, четене и др.)
Е, друго си беше някой човешки да потвърди това, за което вече си се осведомявал, вместо да мляска дъвка, за да не му проличи колко бавна е мозъчната му дейност в сравнение с дъвкателната.

Огромните лупи сега просто не знам какво да ги правя. Иде ми да ги изпратя като подарък на онзи, заедно с шиишенце капки – зер се научи кога се слагат. И за какво служат.
Но пък обективно погледнато, грешката беше наша – ако само бяхме направили нова диагностика на място, преди да поръчваме смехотворните очила, щеше да стане ясно колко погрешна е рецептата.
Поне се убедихме, че очите могат да изглеждат големи и изразителни и без хирургия, дори без капки – достатъчно е да видите сметката после.

снимка:интернет

6 коментара to “Оптически илюзии”

  • 30 юли 2010 г., 14:52 ч.

    Отлична работа, Хриси, едно от най-добрите ти неща напоследък.

    delete
  • 30 юли 2010 г., 15:08 ч.
    Omnia says:

    В началото се смях с глас на описанието. После се разядосах и си останах ядосана досами коментара. Не на теб, а на поредната некадърност сред колегите ми. Аман! В тая държава трябва най- после да се въведе мощна цедка не само за завършващите медицина, но и за специалистите после, с опреснителни курсове не само за познанията им, но и за поведението пред пациента!
    Писна ми такива " специалисти" да ми опорочават бялата престилка!

    delete
  • 30 юли 2010 г., 18:45 ч.

    Още в началото се зачудих, защо не си отишла направо в оптиката. Добре е,че поне ти е бил нужен очен лекар. Преди петнайсетина години един вътрешни болести щеше да ме убие,ако сестрата беше изпълнила рецептата:(

    delete
  • 30 юли 2010 г., 21:38 ч.
    Хриси says:

    @ Вещичке, нали знаеш, че не е самоцел. Благодаря ти :)

    @ Силве, не се нерволясвай! Ти си най-кадърният доктор, който познавам. Имаш пълното право да се възмущаваш от недостойни колеги. Просто на тях като че ли вече от нищо не им пука, и са я подкарали по меода:"А, то си е достатъчно съсипано, още малко няма да се забележи!"
    въпреки това съм оптимист. То виж, че и аз съм ти почти колежка, да му се не види :)))

    @ Владо, жалко, че опираме до късмета си. Ва банк. Днес всеки малко или много трябва да е и доктор, и фармацевт, и още 99 неща, които не бива, но му се налага. Просто вече да оставиш здравето си на доверие в непознати ръце, си е равно на престъпна небрежност. Точно заради неинформираността си повечето пациенти се предоверяват, и късно осъзнават некадърността на "специалиста'. Ако въобще я осъзнаят.

    delete
  • 31 юли 2010 г., 11:24 ч.
    Valkocompany says:

    Интересна история.Проблемът се състои в това че астигматизма се открива трудно.А пък и не понася лещи.

    delete
  • 31 юли 2010 г., 16:48 ч.
    Хриси says:

    О, аз лещи няма да сложа никога през живота си - може да ви прозвучи смешно, обаче изпадам в див ужас само от капки за очи, и не мога да си представя като как ще си поставя лещи. Непоносима ми е изобщо мисълта за чуждо тяло В очите ми. Гррр...

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger