2010/06/24

Да заключиш съвестта

Джефри Арчър. „Четвъртата власт”. Превод от английски – Крум Бъчваров. ИК „Бард”, С., 1999, цена 9.99лв.


Който владее новините, владее света. Двама вестникарски магнати в битка за надмощие. Те нямат нищо общо... привидно.
Луби Хох тръгва от еврейското гето, където усвоява законите на уличната търговия, докато дели прокъсания дюшек с многочленното си семейство. Измъкнал се от ужасите на хитлерова Европа, ползващ се с предимствата на полиглотските си умения, той катери военната йерархия с шеметна скорост. Някъде по пътя към светозавладяването Луби Хох сваля от името си буква по буква, за да се превърне в Ричард Армстронг – двоен агент, манипулатор, чудовище. С една едничка мечта – да притежава национален ежедневник, придобивайки пълен монопол над вестникарската индустрия. Уволнява редактори и съсипва репутации със същата лекота, с която диша.

Кийт Таунсенд е наследник на австралийски вестникарски магнат. На него не му се налага да катери стълби, той е роден на върха. И е пристрастен към хазарта. Златната лъжица бързо му показва начин да загребва каквото набележи, умело използвайки компромати. Сдобил се с почти всички австралийски медии, апетитите му се насочват към британската преса.
Следва оглушителен трясък от сблъскани интереси – надпревара, в която всички средства са позволени, но в която съвестта е лукс, който никой от двамата не може да си позволи. Не и докато иска монопол. Хвърчат милиони, ухажват се политически фигури, уволняват се хора, дебне се всяка крачка на конкурента. Титаните, които привидно нямат нищо общо, владеят до съвършенство тактиката на манипулирането и емоционалното изнудване. Две чудовища с еднакви апетити.
Чий глад е по-голям, и кой ще се засити първи? Разберете сами.

снимка: Хриси

3 коментара to “Да заключиш съвестта”

  • 25 юни 2010 г., 8:32

    Този сенарий беше възможен преди интернет.Сега ще им е пъти по-трудно Хрис.

    delete
  • 25 юни 2010 г., 13:31
    Хриси says:

    И у нас някои вестникарски групи отказват да си качат материалите онлайн, страхувайки се, че ще изгубят читатели и няма да се купуват книжните им издания. Не съм забелязала такова нещо - "Стандарт" например се следи повече в хартиен вариант, по мои наблюдения :)

    Обаче е интересно мнението, че продажбите на вестници спадат не заради Интернет, а заради ниското качество на публикациите, повторяемостта с други издания и като цяло - спад в качеството на журналистиката изобщо. У нас.

    delete
  • 25 юни 2010 г., 19:24
    ivo_isa says:

    Ако вестникарите чакаха на мен, от петнадесет години щяха да са във вечните ловни полета.

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger