2010/06/17

Предкулисно

4

Тежки завеси
изплюват съдби.
Ухае на меланхоличност.
Oбесени думи се люлеят
под дрогиран прожектор.
Някакви образи.
Призраци на гласове
се прегръщат в ъглите.
Бавно издишвам крясък.
Деформиран смях е.
Гласът ти ми липсва.
Конникът остаря от очакване
много преди 6 вечерта.
Моят апокалипсис
е безначалнокраен.



снимка: интернет

4 коментара:

Ирония Идиотова каза...

Хмммм...Моме, започвам да се притеснявам за теб..Мисля,че е крайно време да тръгнем по проклетите МОЛ-ове с песня на уста:)
Но въпреки всичко- много дълбоко, много лично и много тъжно.Като зов за помощ, но с чест:) Благодаря,че сподели:)

Хриси каза...

Ник'ъв зов и ник'ва помощ - следтеатърни размисли, ама аз щот' съм си дълбока, затуй... нали си ме знаете ;))
Идиотова, МОЛ-овете няма да избягат, само да се добера това лято до БургаЗ :P
Мляс! :)

Bia каза...

:*

JanuskieZ каза...

Hi... Looking ways to market your blog? try this: http://bit.ly/instantvisitors