2010/05/23

Без излишен патос

Отсега скърцат клавиатури, подготвят се речи с нафталинения аромат на позабравен патриотизъм, и.. „Върви, народе възродени!”. Ех...
Народът е по-скоро заблуден. И надали ще му просветне пред очите, като му напомнят какъв ден е. Хората не обичат да им натякват.

А аз се чувствам като динозавър.
Трелите на химна ме връщат в едно тоталитарно време, когато манифестациите с бяла ризка, връзка и плисирана пола бяха израз на също толкова високопатетични възторзи, че сме последователи на старославянския подвиг.
Възторзи, насаждани от радостно-фалцетни учителки, които се ласкаеха от мисълта, че целият този мастифестен цирк ще бъде адмириран от десницата на бай Тошо.

Шествията се кандилкаха тогава под майското слънце, дребните раменца крепяха възтежки портрети на светите братя и на Карл Маркс, вървейки като към Голгота. В ушите им гърмеше патриотичния химн за светлите бъднини, под който ученолюбивия народ вървеше към мощната просвета. С тайничкото желание час по-скоро да свърши манифестацията, за да си зобне сладолед в близката сладкарница.
Празник на славянската писменост и култура.
Това, последното... има много широк диапазон на тълкуване. И над 200 дефиниции.
Но не като „култ” и „ура” – като почитание и възглас, двете призрачни сенки от недалечното минало. А като възхищение към изящното, изисканото, етичното, необременено от снобистични внушения.

За да има празник обаче, самата култура трябва да просперира.
Друг е въпросът, що за културен астигматизъм дебне отвсякъде.

24-ти май... Поредният.
И без пророчески дарби мога да кажа какво ще се случи: патосът ще се излива като от Рог на изобилието от тв канали, печат и Facebook. Oсобено в последното ме заплашва лавина от патетични бележки, императивни вметки и химнът на Стоян Михайловски; ще бъдат актуални статиите за неграмотността, проблемите на образованието, и антикризисното орязване бюджетите на културни институции.
И така, до... 25 май.
Отсега се настройвам антипатетично.
Възнамерявам да си спестя подобни постове и речи.
И да отскоча до НДК – Панаирът на книгата отваря врати и тази пролет.
А където има панаир, има и луди да се радват на шаренко.
Четящи и ценящи.
Истинският празник ще бъде за тях.



снимка: интернет

4 коментара to “Без излишен патос”

  • 23 май 2010 г., 21:09 ч.

    Хриси винаги е било така. Единици са хората, които вдигат глави и гледат напред. Странно е ,че все пак вървим напред. Или пък се заблуждаваме. Кой ли знае?

    delete
  • 23 май 2010 г., 21:29 ч.
    Хриси says:

    Усещането за движение понякога е илюзорно, Владо :)

    delete
  • 23 май 2010 г., 21:29 ч.
    Aquawoman says:

    :))
    Точно така - до 25 май :) Нашето чудо винаги е за три дни. Ще се възрадва отново стадото, ще пише постове за празника и ще скача виртуално и реално от задоволство.
    Не е важна културата, важно е да има празници ;)

    delete
  • 23 май 2010 г., 21:38 ч.
    Хриси says:

    Дани, май така се получава :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger