2010/05/11

"Кокошка нюззз: Пътят към Софията"

Модерният автобус дреме и похърква, опнал на слънцето мързелив търбух, в който пътниците се качват с типичния балкански маниер на припряност. Въртят очи и пухтят, без да забележат в кого се забиват ъглестите им, издути до пръсване торбички от Billa, докато търсят местата си.
Номерцата на седалките са чинно подредени на страничните облегалки, но народът не е свикнал да гледа надолу, а да се върти нервозно, чакайки някой да му покаже къде да седне. Нали е от голямото добр’утро, не е прост, я!
Отвън стълпотворението шуми и шава – отроците биват изпращани за „Софията” от цялата рода до девето коляно, прегръдки, напътствия... и мушнати с помпозна показност в последния момент банкноти: „’земи, мама, тез’ парички”, и подбутване да бързат, че да не ги изпревари някой и да им заеме мястото.

В следващия момент до мен на последната седалка се изсипва плахо Кокета Куцукова. От половин километър се познаваше, че е фенка на Вреслава, Креслава или някоя подобна ней. Преди да се качи, разметна с ноктопластни пръстета запалената цигара и превзето чуруликаше по златисто жисиемче. Огромни авиаторски очила скриваха половината ù лице, от което се подаваха единствено ситни миши зъбета, разчекнати в колгейтна усмивка. Авиаторските очила се въртяха на всички посоки, сякаш да регистрират какво впечатление прави цялата ù особа на чакащите да се качат стероидни тийнове.
Топчестата ù фигура беше опакетована в черно-бяла рокля на огромни цветя, в която самата тя приличаше на поувехнала петуния. Възкъсо сако в зеброви шарки завършваше това знаменателно тоалетче – последен писък при китайците в мола.

Кокета се понесе по пътечката между седалките, кандилкайки се леко. Тъкмо се чудех дали не е обърнала няколко коктейла за кураж, или авиаторските очила променяха пейзажа на сянка. Когато плахо се изсипа на седалката до мен, причината за странния вървеж се оказаха главозамайващи черни токове, при вида на които едва не подсвирнах. ИзобщЕ не ми беше у памет като как кръглата Кокета се крепи връз тях.

Куцукова кръстоса голи бедра, показвайки прасци като на римски пехотинец. Попридръпна късото рокле и взе да рови в миниатюрната си бяла чантичка за златистото телефонче, което само преди минута беше прибрала вътре. Поглади любовно няколко кичура от стилизираната си до неподвижност брюнетна грива, и пак зачурулика.
Парфюмът на Кокета изпълваше целия автобус като избълван от вулкан сладникав облак. Климатиците все още мълчаха. Бе горещо и задушно. Когато зейналите врати пропуснаха веселяшката компания на стероидните момци, поклонничката на Вреслава свали зебровата си наметка, за да заголи пандишпанови рамене. И застина в позинг.
Как пък нацели момента на жеготърпението, в което да демонстрира умения в стриптийза, не разбрах. За жалост остана без съответното внимание, понеже стероидчетата бяха заети пък да демонстрират мачистки закачки, сподиряни през прозорците от гордите погледи на изпращащата ги рода.

Автобусът потегли. Зачетох се в пътеписа на Марко Семов, питайки се как ли издържа Кокета без четиво, и дали някога през живота си беше чела нещо по-дебело от списание „Космополитън”. Когато на половината разстояние от столицата автобусът спря за почивка, Куцукова беше първата, която се изстреля за слизане – дали защото до момента беше удържала напъните на пикочния мехур, или просто се надяваше най-сетне да я забележат мачовците отпред, само тя си знаеше.
В останалото време до пристигането омете две пакетчета мазен чипс и ги поля със студен чай. И когато накрая слезе на спирката, торбичката с мазните опаковки се мъдреше уж случайно забравена в мрежестото отделение на седалката.

Погледът ми привлече нечий багаж – найлонова торбичка, в която се мъдреше картонена кутия за обувки, омотана с канап. Изумлението ми беше голямо, когато видях на кого принадлежи – вместо уморена пенсионерка, видях симпатично момиче с моделски мерки. Сигурно е имало дефицит на куфари и сакове...
Не можах да не направя аналогия с четивото си – един българин от соц-а в Япония, озовал се на токийското летище смачкан, с картонена кутия, овързана с канап – емблематична балканска фигура.
Всичкият грим и джиджавки не можеха да скрият факта, че ако Кокета и подобните ней бяха избягали от селото, то селото не бе успяло да избяга от тях. Въпреки демокрацията.
Или може би точно заради нея.

снимка няма да слагам, убедена съм, че въображението ви ще се справи :))

8 коментара to “"Кокошка нюззз: Пътят към Софията"”

  • 11 май 2010 г., 12:23 ч.
    Bia says:

    Леле, Хриси, колики ми докара с тоя разказ, няма такъв смях :))))
    И аз имах подобни наблюдения тия дни!

    delete
  • 11 май 2010 г., 12:27 ч.
    Хриси says:

    Наде, то направо конфузно ми стана. Бива модност, бива... ама откъм култура нещо не го докарват :DDD
    Разкажи и ти за наблюденията ;))

    delete
  • 11 май 2010 г., 12:49 ч.
    Lili says:

    Хахахаха,снимка бих искала,ама на твоята муцунка в момента на тръшкане на онова черно-бялото до теб.Мали счупих се да се хиля.Браус Мрънкова, задобряваш :)

    delete
  • 11 май 2010 г., 13:33 ч.
    Хриси says:

    Лилс, то оставаше и да се самоснимам при вида на тази la donna x-rtavaganza :)))
    Иначе обещавам скоро да видиш кокошата фотосесия ;))))

    delete
  • 11 май 2010 г., 17:21 ч.

    Ти пък! Ще четеш Марко,че и Семов!А Куцукова случааайно да повдигаше чат-пат лява-дясна вежда в знак на недоумение в един вид " абе в ква тъпа селска държава живея бе, деееба" , седейки си уж спокойно, преплела балдъри? !:)

    Ех, как ме радваш, Хриси;)))Благодаря,че раздвижи картините в главата ми.:)))

    delete
  • 11 май 2010 г., 17:27 ч.
    Хриси says:

    Ааа, Теди, и Марко ще чета, и Семов ;)) Куцукова имА честта да й поискат мокра кърпичка - русоляв левент, който цъкаше с приятелче игричка на лаптопа, и мляскаше чипс. Е, малко му липсваха стероиди, ама се изпъчи и си поиска, срам не срам...
    Кокета хвана с два пръста чантичката, измъкна патекчето, и докато нагъваше чипса, услужливо го подаде... Хайде, холан, не останА без внимание ;)))))

    delete
  • 11 май 2010 г., 17:28 ч.
    Хриси says:

    За картините - олуейз! :)
    Радвам се, че се отбиваш! :)))
    Мляс!!! :*

    delete
  • 12 май 2010 г., 3:53 ч.
    Neizi_ss says:

    Ама как си събрала Семов и увяхналата петуния ... Не ти е било леко :) Твоята муцунка е трябвало наистина някой да я щракне :) Обичам да се возя на такиви рейсове и аз ...интересно е :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger