2010/04/21

За графитите и за хората

Паркът след дъжд ухае на мокър асфалт, напоена земя и гора.
Беседките са единственото незасегнато от дъждовния камшик място, където сядаме да хапнем и да подишаме свежест. Притичват срамежливи гълъби, смешно клатейки се, чакащи трошиците от обяда ни.
Тихо и спокойно е.
Погледът ми попада на дървената облегалка срещу мен, където се мъдрят увековечени графичните напъни на тези преди нас. Всред разкривени инициали се откроява една симпатична картинчица – седящо и право човече. Нарисувани така, както рисуват децата – топчица за глава, чертичка за тяло, и още чертички вместо ръце и крака. Но си личеше, че тези не са издраскани от дете – прекалено правилни, и дори... с прости индикации за пол – стоящото човече имаше поличка, а седящото – само стола си.
Може да е дете, а може и мъж.
Да тръгнеш да се питаш защо дамата е правостояща, а седящият прилича на Роденовият мислител.


Сигурно са нагледно изображение на представителната извадка – у нас патриархатът не е отживял, след като за мъжа се полага стол, а за жената – войнишка поза стил „слушам и изпълнявам”. Може пък двете фигурки да са емблематичната фамилия от „Биг брадър”, в която всеки си харесва ролята.
Е, да гледаш какво прави скуката с проблемни двойки, за да ги оплюваш после по маниера на как' Сийка, не е белег на особена интелигентност...

Та, какво казвах?
Скука, да. Хората драскат по пейки и стени графичните си напъни тъкмо от скука. Без никаква мисъл. След тях ще насилват въображението си поредните скучаещи на пейките. Може да отидат и по-далеч – психологически анализи, описания, тълкуване. И риторични питанки от сорта „Какво е искал да каже художникът?”.
Сигурно в (не)далечното бъдеще фалическите символи, надраскани със спрей от недорасъл гений по тъмни доби, ще минават за висше изкуство.
Само си мисля... ако и древният хомо сапиенс се е напъвал графично от скука... язък.
За културата. И културоведите.

рисунка: Хриси

6 коментара to “За графитите и за хората”

  • 21 април 2010 г., 21:12 ч.
    ivo_isa says:

    Има една история от началото на миналия век(или от края на предишния) обясняваща тази ситуация на картинката:
    Един буден и заможен българин изпратил сина си да учи по европата - в Париж май. Там младежът завъртял главата на една парижанка. Работата станала сериозна и бил представен на родителите и...

    delete
  • 21 април 2010 г., 21:18 ч.
    ivo_isa says:

    ...По тяхна молба поискал от баща си едно фото за да се опознаят. Бащата изпратил единствената снимка която притежавали. На нея той бил седнал на стол, а майката била права. Това много учудило французите и те поискали обяснение. Бащата отговорил:
    - Сине, кажи им, че тази снимка е правена в деня след сватбата. Аз не можех да си стоя на краката, а майка ти не можеше да седне.

    delete
  • 21 април 2010 г., 21:21 ч.
    ivo_isa says:

    А относно размишленията ти за бъдещето...да не си гледала Idiocracy?:-)

    delete
  • 21 април 2010 г., 21:29 ч.
    Хриси says:

    Хахахаа... хубав виц :)
    "Идиокрация" беше доста показателен за едини бъдещи вероятности, в които май никой не би искал да попада...
    Но не, просто виждайки картинката, надраскана от скука вероятно, се замислих дали и пещерните не са драскали по същите подбуди... което пък би вкарало културата в доста ъъъ, нелицеприятни рамки. :)

    delete
  • 2 май 2010 г., 14:08 ч.

    Аз пък никога няма да забравя един надпис върху чин в училище, който гласеше- "ТУК ПРОСПАХ МЛАДИНИТЕ СИ!":)))

    delete
  • 11 май 2010 г., 13:35 ч.
    Хриси says:

    Хахахахаах... много показателно, Пеш :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger