2010/03/05

Да избереш радостта

Емоцията е въпрос на избор.

Не познавам човек, който се чувства приятно от факта, че е станал с някои анатомичности нагоре. Дааа... обстоятелства – винаги ще има нещо, което няма да бъде, както ти се харесва – или ще вали сняг по никое време (Марта явно пак е в цикъл, и е решила да се изгаври), или шефът ще ги върши едни, дето те карат да се опулиш като хамстера Бъгси от ‘Bedtime stories’ . Или косата ти ще прилича на лястовиче гнездо, напуснато ланшната есен, ще имаш пъпка на носа, а котакът ще е препикал обувките, с които точно днес си решила да излезеш.

Или... има толкова гадости, които могат да ти се изсипят на главата, и по закона за всеобщата винаги ще се случи, за да ти е криво от’секъде. Ей тъй на, хак да ти е!
В такива дни и кафето ти има вкус на неопределена гняс, и душата ти се чувства като изгоряла филия в тостера. И не намираш дори едничка причина да се ухилиш. Всъщност... ти потърси ли? Или от летаргично втренчване в изгорелите краища на филията, всичко наоколо е добило опушени краски – какъв дим, ма’аму, нищо не се види!
И какво, с’я... едни слагат противогаз, други отварят прозореца. Ама по закона на Мърфи, или противогазът ще е закрепен накриво, или джамът ще заяжда.

Целият проблем обаче не е в усилията, които полагаш, за да напаснеш обстоятелствата към себе си, а в това да осъзнаеш, че нещата имат и забавна страна, а ти си просто този, който избира – филията никога не е толкова изгоряла, че да не става за ядене. Товарът никога не е толкова тежък, колкото го усещаш. В края на краищата не е нужно вечно да си в перманентен душевен мензис заради обстоятелства, които никога няма да са такива, каквито ти харесват, докато гледаш там, където не трябва.

Aз предпочитам... да се пренеса мислено на слънчева поляна с много цветя. И слънчогледи, които се целуват с пеперудите. Синьо небе, толкова наситено синьо и дълбоко, което можеш да съзерцаваш цял ден, лежейки сред тервите. По крачола ти пълзи калинка, опитвайки се да намери пътя към простора из гънките на дънковия плат. А после полазва по цветята... Усещаш слънцето в косите си, и се чувстваш част от всемира. Усмихвам се на всичко това, и чувствам как нищо, абсолютно нищо няма значение. Как острите ръбове губят очертанията си, стопени от слънцето. Проблеми не съществуват. Има само една голяма, топла и сърдечна усмивка, която побира в себе си целия свят. И... неусетно емоцията води след себе си чувството. Като малки дечица, хванати за ръчичка, Радостта води Щастието.


Може би ще са тук за малко, преди да отидат да си играят другаде. Но докато са при мен, нищо друго няма значение. Ще си разказваме приказки, от небето може би ще завали дъжд от дъвки, а другите... другите ще ме смятат за луда.
Нека. И лудостта е въпрос на избор.

Не е избор, така ли? Убедете ме.

снимки: интернет

6 коментара to “Да избереш радостта”

  • 5 март 2010 г., 14:50
    diandra says:

    Правилен избор - да избереш радостта!
    Май и аз правя така - пренасям се някъде... и в резултат настроението ми се покачва и всичко изглежда дружелюбно и светло.
    Отново много добре написано, Хриси!

    delete
  • 5 март 2010 г., 15:07
    Хриси says:

    Бягството в друга реалност не е препоръчително да бъде твърде често, Ди :)
    Но нима е по-добър другия избор? Докато си самоомръзнеш от мрънкане и недоволство, и се умориш от тъга, от разочарования, от кофти обстоятелства? Не.
    Да бъдеш намусен може и да е типично народностна черта, но не мисля, че да избереш радостта е като да вървиш против себе си :)

    Благодаря, Ди :) Усмивки и хубав да е денят ти!:))

    delete
  • 5 март 2010 г., 18:33

    Аз днес ти го казах, но ще го повторя и тук:) Личен избор е, да. Избрала съм смехът.Каквото и да ми се случва предпочитам да го обърна на майтап, а не да се навъся, помрача,че и в криза да изпадам. Обаче явно човек трябва да премине през няколко етапа, за да стигне до даден извод. :)Поне аз така бях:) Но на сто съм съгласна с теб, Хриси- всеки сам си избира емоцията. Не понасям сиви и намръщени хора. И без тва през зимния сезон ми е депресарско, ама по моя си начин:))) Пък и самия факт, че имаш право на избор мен някак си ме успокоява. Их ,че хубава тема за писанеее;)))

    delete
  • 5 март 2010 г., 18:53
    Хриси says:

    Идиотовааа... винаги имаме избор, нали знаеш - и каквото изберем, това ще е - друг не може да ни го направи :)По тази логика аз мога да се опитам да разведря нечий ден, ако на приятел му е криво. Но когато видя, че не успявам, разбирам, че той/тя вече е направил/а избора си, и този избор не съвпада с моят. И се оттеглям :))

    И аз ти го казах, но и тук ще повторя - възхищавам се на избора ти, в способността ти в най-кофти моментите да обръщаш всичко на смях. В края на краищата, истински живяното време е това, в което човек е щастлив - и ако по-честичко избираме хубавата емоция, то си е по една малка победичка :))
    Нещата не съществуват, за да ти направят ежедневието кофти. Ти съществуваш, за да ги направиш за смях ;)))
    Вива ла хилеж! :DD

    Радвам се, че се отбиваш и тук, а щом темата ти е интересна за писане... давай да поизтъркаме клавиатурите, че зимъс хванаха паяжинки :)))

    delete
  • 5 март 2010 г., 19:01
    morrt says:

    А аз мислено отивам за сом. Сега е зима и той спи, но аз мога с часове да планирам и най-малката подробност от предстоящия ми(най-рано в август) такъв риболов. И ми е толкова хубаво, все едно съм извадил слон, а не сом.
    Определено е въпрос на избор. Но си трябва и мъничко воля, защото е труден избор. :)
    Хубава поляна.

    delete
  • 5 март 2010 г., 19:13
    Хриси says:

    Привет, Морте :)))
    Хм... плановете са друга бира - избягвам ги, доколкото мога. Добре е човек да е наясно какво иска и какво ще направи по въпроса с постигането му, но все пак има неща, които не са под твой контрол... а от провалени възможности боли повече, отколкото от действителни загуби, мисля :)

    Благодаря. За поляната.
    С хубава компания ще изглежда още по-добре :)
    Ммм, замириса на пикник, прясно изстискан сок и детелини...

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger