2009/12/18

Най-важните подаръци

Никога не съм вярвала в Дядо Коледа. Дори като дете знаех, че флумастерите и книжките за оцветяване, които получавахме от преоблечения колега на тате в техникума срещу песничка и стихче, са всъщност купени от родителското тяло. Просто ме дразнеше тоя белобрад образ, натрапен ни като висш благодетел с чувал, от който раздава щедро на послушните дечица, или се промъква нощем през комина, за да им ги остави под елхата. И на когото пишат писма с молби, които по-скоро са начин родителите да се ориентират в материалните желания на децата си.
Със същия успех можеш да седнеш под едно дърво, и да го молиш да ти даде плодове, а нито си садил, нито си поливал...

„Послушните” дечица получават награда за това, че са се дресирали успешно да изпълняват заповеди и нареждания. Деца, които от първия си дъх са оградени с толкова много удобства, че се научават да ги приемат за даденост. А наградите под формата на подаръци ги приучват да вярват, че да получаваш и придобиваш те прави Голям човек. И с всяко получаване онази, детската светлинка и чистата радост почти угасват. За да затлеят в утрешното пораснало дете, съвършено дресирано да изпълнява, което вече не изпитва никакво удоволствие от празниците.

И което чака да получи заплата/ пенсия/ надбавка... за да купи с тях на децата си поредните боклучави играчки, лъжейки ги на свой ред, че са от Дядо Коледа. И за да подари на роднините си вещи, от които нямат нужда, за да компенсира с такова даване фактът, че през останалите 364 дни в годината не се е сещал да прави такива жестове, освен по официални празници.
И така, докато се превърне накрая в човек, който не вярва в нищо, и комуто не е празнично, защото липсата на светлинка в душата не може да замести всичките илюминации и украси, с които се опитва да си създаде настроение. И всичките елхи, лампички, коледни темплейти и поздравителни картички вече са само част от задължението, от декора... които радват само децата, способни все още да се радват.
А се радват, защото ще получат.

Много повече предпочитам да вярвам в една друга приказка, в една истинска история, в която действащите герои са били реално съществуващи лица. История за Живота, роден без охолства и удобства в ясла, появил се в човешки вид, за да понесе и изпита върху себе Си всички човешки слабости, и да остави послание.
Появата на една светла коледна звезда над Витлеем известява настъпването на ново начало, надежда, и всички онези хубави неща, които са били приготвени в дар за хората – за да се научат да дават повече, отколкото да получават. Детето свързва Мария и Йосиф, подчертавайки с това светостта на семейството, което е най-хубавото и най-важното нещо, което човек може да има в живота си.

Донесъл толкова много светлина, изцеление, мъдрост и добринки, Христос остава неразбран. В човешкия Си вид, той е близо до хората, но пак поради него, бива възприет като нещо не по-различно. Мразен, заради какво? Защото е казвал истини, от които боли. Защото е искал да пробуди мислите на заспали хора, лесно манипулируеми поради това. Които и днес са също толкова слепи, и предпочитат мъдростите само ако са с екзотичен привкус.
Христос завършва земния си път по толкова унизителен начин, унищожен от малоумна, идиотизирана тълпа, която наистина не е знаела какво точно убива. Която, вместо да приеме красивия дар и да стане по-добра, се дразни от факта, че може да съществува такъв извор на всички добродетели и съвършенство, събран в едно тленно човешко тяло.
И единствения начин да се почувства добре, е не да стане като Него, а да Го премахне. Колко познато... за жалост.


Както Витлеемската звезда поставя началото на едно чудо, може би Коледа е именно времето, когато всеки може да запали своята, спомняйки си, че най-важното нещо е да бъдеш добър човек, да помагаш на тези, които наистина имат нужда. И ако оттогава всеки ден правиш по една малка добринка някому, това е едно малко чудо, което съхранява пламъка в душата ти. Тогава наистина ще ти стане коледно, и ще осъзнаеш какво точно е донесъл Синът Божи. Което е много повече от подаръците в чувала на Дядо Коледа.

Може би мнозина виждат в белобрадия старец някакъв антипод на Господ, който сам е слязъл, за да раздава.... забравяйки, че Той не е в материалното. Материалното, което всеки може да постигне и сам с малко труд и усилие.
Не искайте неща, които са във вашите възможности. Поискайте топла душа и способност да бъдете добри. Но не чакайте някаква награди за това, защото смисълът не е в послушанието и следването на някакви заповеди.

Най-важните подаръци... не са между пакетите му.
Нека ви е празнично... и носете Светлината в себе си! :)

снимка: от нета

13 коментара to “Най-важните подаръци”

  • 18 декември 2009 г., 14:04 ч.
    BiA says:

    "Нека ви е празнично... и носете Светлината в себе си! :"
    Най-важният призив. Бих добавила само - оставете студа на зимата и снега...не го носете У себе си :)

    delete
  • 18 декември 2009 г., 14:11 ч.
    Хриси says:

    Мдааа. Подкрепям добавката! :)

    delete
  • 18 декември 2009 г., 14:37 ч.

    За мен вярата в Дядо Коледа е нещо различно, но това няма значение, истината е че ми допада откровенността ти. Важно е човек да бъде честен пред себе си, независимо какво мислят другите. Поздрави:)

    delete
  • 18 декември 2009 г., 15:30 ч.
    Omnia says:

    Интересна концепция представяш. подобно на Валентин Михалев и за мен Дядо Коледа е нещо различно, ала тук си говорим за тебе.
    Харесва ми оригиналността ти и най- вече посланието,което да носим в себе си- а ако можеше и да е перманентно, а не само по коледните празници, смятам света би бил , ооо, какво ти- България би била доооста по- различна от това, което е спрямо света и онова, което е сега в нея.
    Пожелавам ти любов Хриска- всякаква и от всеки, защото я заслужаваш с това, което си и като личност!

    delete
  • 18 декември 2009 г., 20:22 ч.

    Браво, Хрис! Страхотна статия! Наистина смисълът на Коледа е затрупан под дебели пластове легенди, поверия, традиции, сантименталности, салтанати, които задушават Истината за този празник- раждането на Исус (да ме прощава и мен Дядо Коледа)...Весели празници!

    delete
  • 18 декември 2009 г., 20:36 ч.

    А аз като твърде увехнал плод...(пауза):)), в много аспекти( усмивка), все още предпочитам моето десетгодишно момиченце, щерка, да вярва в Дядо Коледа. Кога ще и кажа"истината"? Не знам. Когато сама поиска. То ще си проличи.Синът ми вечез знае ,че няма, но ...:))
    Мен ме лъгаха до последно:) До първата бира, да речем;))) Знаех,че няма феи, но вярвах, че Дядо Коледа го има. И беше хубаво. На всеобщата гадост , която ме достигна, определено беше хубаво.:)) Така че......:))
    Признавам си, че все още някъде вътре дълбоко в идиотското си подсъзнание, вярвам:)) Лошо ли е..?!:))
    Усмивки, Хриси:)И само едно ще си позволя да ти кажа - да избягаш от реалността, за това си има театри, кина, книги, но да си повярваш -е те това вече е една хубава и здравословна психиатрия:)))) Ку ма разбираш де..:)))

    delete
  • 18 декември 2009 г., 20:43 ч.
    ivo_isa says:

    И тази история не е по-истинска от другата:-)Но показва нещо, което не е радващо. За 2000 години хората не са се променили много. Дори и след разпространението на тази приказка в почти всички общества и превръщането и в основа на морала.

    delete
  • 18 декември 2009 г., 21:00 ч.
    Хриси says:

    @ Вальо, ами, сподели какво е за теб вярата в Дядо Коледа :)
    Поздрави! :)

    @ Силве, посланието не може да бъде перманентно, защото и човешките настриения са катао пламък на вятъра :) Важното е душата да не бъде такава, иначе кой знае къде ще се лута да търси топлото и светлото... и в какво :)
    Благодаря ти за пожеланията! Любовта е най-голямата светлина :)

    @ Пеш, благодаря. Знаех си, че ще ме разбереш ;)) Весели празници и за теб! :)

    @ Идиотоваааа, аз постоянно бягам - от себе си, от реалността... мисля, лудостта ми е показателна :)) Но не в бягството е смисъла... въпреки, че ако си говорим за заблуди, ние сме царе в това отношение - в измислянето на фантасмагории, които са... удобни. Забавни. За някакъв момент :)
    Усмивки и за теб! ;))

    @ Иво, това, че хората не са се променили много, не подсказва, че приказката не е вярна. Нито, че не е хубава. Показва единствено, че хората са дебелоглави, и търсят във всяка друга посока, само не и в тази, в която трябва. Всичко е в нас.

    delete
  • 18 декември 2009 г., 21:35 ч.

    Хрисииииии, от теб по-прагматичен и реален човек, който познавам е единствено майка ми.Която винаги казва- "ма я слез на земята , ма!Няма приказки!!!"
    И това направо ме сломяваше( все още). Ми хубу де, знам,че няма, ама що трябва с метално канче( ляв палец на дясна ръка) да ми се набива?!:))) Е, нека даже и да е за една минута илюзията, голям праз::))))) Нали после си знам конвейра- ден, работа, час, минута, секс, мъж, ден, живот.. и тъй натам:)

    Няма повече да досаждам , 'бещавам:)

    delete
  • 18 декември 2009 г., 21:44 ч.
    Хриси says:

    На мен пък ми е кеф да ми досаждаш :P
    Хъх, прагматик... ха сега, де! :))
    И аз обичам приказки, ма не и тази за Дядо Коледа ;)))
    Пък до вчера ме обвиняваха, че съм прекален мечтател. С'я ме фърлихте у джаза къде е истината :D :))
    Ли съм аз мИчтател или прагматик... понеже не вярвам, че има Дядо Коледа - ееее, и аз се забавлявам с веселяшки картинки на еленчета, подаръци и такива неща, но едно е да те забавляват, друго е да вярваш в тях ;))
    Иначе... в това да се заблуждавам и илюзоря и мен ме бива, но не губя от поглед и реалността... :))

    delete
  • 19 декември 2009 г., 12:46 ч.
    ivo_isa says:

    Ето ти от мен един подарък:
    The Man From Earth / Землянинът (2007)
    http://zamunda.net/details.php?id=200515&hit=1

    delete
  • 19 декември 2009 г., 18:32 ч.
    Хриси says:

    Благодаря, Иве! :)
    Ще го видя :)

    delete
  • 28 декември 2009 г., 23:15 ч.

    Страхотно! Напоследък нямах време, затова съм пропуснала този ценен пост. Сега наваксах :) Наистина сме на едно мнение по въпроса, както ти първа видя :))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger