2009/12/03

Фейлетон за фес(тон) и шалвари в ми минор

Модно е напоследък да се говори за етническа търпимост, нетърпимост и прочие –имости... Да вземем например етническите групи – турци, цигани, евреи.... Те, етносите, като всяка малцинствена група, винаги стават обект на подобни настроения – заради силните контрасти в културно и битово отношение...
Но и търпимостта е въпрос на култура. На възпитание. На способност да уважаваш нещо, което е различно от теб. Пък ако не можеш да го уважаваш, поне да се въздържаш от негативни реакции. Предполага се, че това е то търпимостта – разбиране и отсъствие на омраза.
У нас националистичните страсти, прокламирани от някои партии, насаждат точно обратното. У тях е жив ( и постоянно поддържан в реанимация ) духът на патриотизма, който пази спомена за поробената пет века държава. Помни се, прочее, и кой е бил поробителят, в резултат на което турският етнос е сведен до толкова ограничен стереотип, щото всеки намек за инвазия предизвиква у националистите ефекта на внезапно и рязко изправил се в ковчега мъртвец.

Само че у мен остава едно такова особено впечатление – за да има какво да подхранва национализма, трябва да се осигуряват и съответните дразнители: автобуси с турски избиратели в подкрепа на ДПС; новини на турски език по Канал 1; братя Юзеирови, че и паметник на незнайния турски воин. Особено последното. То беше последен писък от ехото на турската инвазия, скалъпено посред нощите в село Славяново. Никой не беше го чул, нито видял, преди да осъмне като сензация – як плесник по застарелите бузи на българската история.
Трябваше да се появи това подобие на паметник, издигнато пирамидално (още един намек, с уклон към фараонското величие на древните египтяни), за да възкръсне споменът за равлинелия се, вмаймунчен башибозук от време оно. Събудиха се стари призраци, които успешно бидоха прогонени с вещия екзорсизъм на събарянето на позорната купчина камъни. Незнайния турски воин беше знаен, и не му се полагаше паметник – поне не и в пределите български.
В резултат на това в гърдите националистически се реанимира заспалия патриотизъм, и с последен напън на немощните си дробове взе да прокламира смърт за всички фесове и фестони. Тези фесове, добили невиждани размери, изведнъж се материализираха под формата на заплаха за националната сигурност. Доган бе трижди проклет, а симпатизантите му видяха озъбената заканително физиономия на българската толерантност.

Сигурно е израз на особено топла симпатия към турския етнос пускането на турски сериали. Щом Канал 1 на Българската Национална Телевизия застъпва такава гражданска позиция, излъчвайки новинарска емисия на турски език, конкурентът БТВ отговаря на удара с турския сериал „Перла”.
И се почна ерата на „Междумедийни войни”, в които потърпевшия зрител трябва да изтрайва безконечните опити на башибозушките потомци да стигнат демокрацията, по западен образец.
И докато екранната Перла потраква с остри токчета, развява гарванови гриви и върти (не)споделена любов между офиса и (почти) европейското си ежедневие, действителните Перли са чевръсти лели с двойни гуши, двоен корем, и въртят баклава за Рамадан Байряма. И носят забрадки и шалвари, за да скриват ненагледната си хубост от похотливите очи на немюсюлманите. Дет се вика, нищо не се е променило. Дотолкова, че перления дъх на турска демокрация, насаждан от подобни сериали, леко понамирисва на гранясало червило и евтини самозаблуди.
Но лишените от националистически страсти български домакинки явно ще се окажат най-толерантните. На тях им стига да заситят глада си за романтика, без значение дали ще има шалвари, фестони или турско маане в ми минор.
Без значение дали в пределите родни се издигат повече джамии, за сметка на занемаряването на християнските храмове. Важно е да не се изпуска „Сакъз” -а, в който Зуй Паша и Албенджи се отдават на креват-калъп по демократичен образец. Това винаги продава.

И можем да направим един особено важен извод – ще се съгласите вероятно, че търпимостта е присъща на онези, които предпочитат да консумират, вместо да мислят. И на които отърва да смятат себе си за добри хора. Въпреки, че ако видят как нощем в тъмна уличка мургав субект преследва уплашено девойче, най-вероятно ще се обърнат на другата страна – защото това не ги засяга, пък и са толерантни. Няма да пречат.
Хората имат права и свободи, които развяват знаменосно-победно, сгазят ли лука. Нещо повече, това им дава основания да го газят. И от тоя лук текат сълзи, които са истински само за стъпканите. Тъпчещите са хем виновни, хем обвинители, че не им зачитат правата, че ги дискриминират на етнос.

Въпросът е как да ги уличиш, без да изглеждаш етнически (не)търпим. А може би е по-добре да оставиш нещата такива, каквито са си – докато не метнат люспата в твоята градинка. Безучастието също е форма на търпимост – за непатриотите, които се възторгват единствено на футболен мач, и то само ако тренера на ЦСКА не е Фатих Терим – щото „... аман от тия турци. Не стига, че ни е турцизирана държавата, ми и турчин за тренер.”
Явно „турчин” е универсалният синоним на „неприятности”. Стереотипите са дотолкова разкривени, че цял един етнос минава под общия знаменател за нещо, което задължително трябва да се мрази. Изключения не съществуват, нещо повече – не се допускат. И плачевното в цялата работа е, че тези настроения са умишлено подклаждани: от медии, политици, запалянковци. Аз лично не мога да отговоря еднозначно на въпроса, толерантна нация ли сме?
Ако толерантността има с търпението знак за равенство, то да.
Но всяко търпение има граници. На мен ми е любопитно докъде се простират нашите.

14 коментара to “Фейлетон за фес(тон) и шалвари в ми минор”

  • 3 декември 2009 г., 12:24

    Поздрави за темата, а за статията какво да кажа, бих искал да мога да пиша като теб.

    Аз лично смятам, че толерантноста към всичко и към всеки ми идва в повече. Иска ми се да изляза на площада и да изкрещя " Престанете да ме карате да бъда толерантен - към малцинствата, към гейове и лесбиики, към ниски и високи, към дебели и слаби и какво ли не още"

    Човек или приема или не, хората и събитията около себе си. Толерантността е убийство на собствените чувства. Това е моето мнение. Поздрави

    delete
  • 3 декември 2009 г., 12:52
    Хриси says:

    @ Валка, благодаря ти - но пишеш прекрасно... :)

    Аз се уморих от мразещи хора. От конспиратори. За тях смисълът на живота е да има срещу кого (или какво) да плюят, а толерантността е просто дума, която от преекспониране се изпразни от съдържание...
    Чак да претръпнеш.

    delete
  • 3 декември 2009 г., 18:20

    Хриси, според мен темата прекалено се раздухва. Някой наплюе друг етнос и почва верижна реакция. Само,че тази реакция е основно в медиите. От там почва и в повечето случаи там свършва.Повечето хора,които познавам и уважавам гледат какъв е човека, а не какъв е по народност, вяра, или сексуална ориентация. Тези хора в България не са малко и това е причината тук да няма събития, както в бивша Югославия например.

    delete
  • 3 декември 2009 г., 23:10
    Omnia says:

    Проявявам толерантност към онова, което не навлиза в пределите на собственият ми свят, че да ми наруши всемира. Не си падам обаче по общото ознаменуване и насаждането на омраза. Гледам малко по- общо на нещата- например , макар и да съм краен човек, не обичам вманиачавания- да речем прокламирането на фалшив патриозъм тогава, когато си се сетил, че си застрашен; издигането на някакви си паметници и основаването на някакви си партии от някаква си сляпа вяра, ама за какво и те не знаят( въпросните основаващи).
    Не разделям хората на религия, етнос или социално положение, а на манталитет, интелект и ценности. Лишените от тях лишавам от толерантността си. Не съм толерантна и не виждам причина да съм, към неща, които считам за нередни и аморални.
    А да не говориме колко изкуствена толерантност се шири наоколо- само на думи, но не и на действия, и на влагане на смисъл.
    Поздрави за темата- стилно написана, актуална и издържана за мен във всяко едно отношение! Беше истинско удоволствие да прочета поредната порция съдържание от тебе, Хриска;)

    delete
  • 4 декември 2009 г., 9:06
    Хриси says:

    @ Владо, съгласна съм.
    Първо си човек, след това си всичко останало. В тази връзка безпогрешно се разпознават симптомите на прекаленостите и инициираностите :)

    @ Омниа, добре дошла отново! :))
    "Не разделям хората на религия, етнос или социално положение, а на манталитет, интелект и ценности. Лишените от тях лишавам от толерантността си."

    Много добре казано! Религията, етноса и социалното положение обаче предопределят ценностите на индивида и неговия манталитет. Просто всичко е въпрос на приоритети.
    И на съобразяване най-вече.
    Благодаря ти! :)

    delete
  • 5 декември 2009 г., 16:02
    Omnia says:

    Как отново бе мадам Фифи:)))- чета всичко, което пишеш и в двата блога, ми просто не винаги ми остава време да изкоментирам, а го правя при основание, че иначе му се вика спам;))))Сега сИриозно- аз, понеже съм мн отнесена, да ти честитя новата визия на блога- харесва ми семплотата и цветовете, демек- избора, който си направила!
    Поздрави и за този ти пост специално- както писах по- горе, най- вече , защото е толкова талантливо и професионално ( по скромното ми мнение) написан. Личи се журналистическата жилка в тебе, за писателският талант няма какво да говорим;)
    Скоро и на друго място ще ти пиша, но ми трябва време само:)
    Цалувкииии:))

    delete
  • 5 декември 2009 г., 16:11
    Didi_rock says:

    Хриси страхотна си.Гордея се с теб.Трябва да има хора,които да назовават нещата с истинските им имена.Аз също се изморих от внушения.Искам да бъда истински...свободен,за да избирам към кого и към какво да бъда толерантен!
    Благодаря ти,много истинска статия!

    delete
  • 5 декември 2009 г., 16:47
    Хриси says:

    @ Оми, баш си е "отново", значи ;)))
    Благодаря ти за оценката - за визията и статията :)
    Смяната на блоговизията се наложи, защото ми се бъгна хедъра на предишния темплейт, и никакви фокуси не помогнаха, та просто го смених - надявам се въпреки това да си остане мястото, където ви е приятно да надничате :)
    Целувки и за теб! :))

    delete
  • 5 декември 2009 г., 16:49
    Хриси says:

    @ Didi_rock, добре дошъл в блога! :)
    Винаги се радвам да видя нови лица в скромната ми градинка :)
    И ти благодаря за мнението - толерантността е въпрос преди всичко на собствен избор, не е наложен постулат :)
    Отбивай се и занапред! :)

    delete
  • 5 декември 2009 г., 17:52
    Анонимен says:

    Абсолютно съм съгласен с Валентин Михалев.Защо непрекъснато ни пробутват тая ТОЛЕРАНТНОСТ ? Ако не харесвам някой / някои /, защо и какво лошо има в това? Къде в природата има такава всеобща толерантност?Да си нетолерантен в миналото /пък и сега/ означава да защитаваш собственото си "АЗ", собствения си народ, държава и т. н.Това лошо ли е ? Защо трябва да харесвам мръсните цигани, например ?
    Толерантността в този й вид, в който се прокламира е абсолютно вредна !

    delete
  • 5 декември 2009 г., 18:04
    Хриси says:

    @ Анонимен, според мен толерантността няма знак за равенство със симпатията, а по-скоро с търпението :)
    За всички има място под слънцето, и смятам, че всички имаме търпение към неприемливото дотолкова, доколкото то не прекрачва определени граници.
    Аз например съм нетолерантна към агресивни гейове, които отиват твърде далеч, и смятат, че имат правото да не се съобразяват с останалите.
    Да си толерантен, по-скоро означава да си снизходителен. Но не и до степен да ти се качат на главата.
    Тук обаче става дума за турците като етнос. И мисълта ми бе, че е проява на висша глупост да се подвеждат под общ знаменател всички, на базата на някаква неопределена антипатия.

    delete
  • 5 декември 2009 г., 22:12
    Анонимен says:

    Толерантна нация ли сме? Не, Хриси, не сме толерантна нация. Имам приятели - арменци и са ми разказвали неща, от които ме е срам, че са им се случвали, само защото са с по-особени имена. Мисля, че хората са излишно озлобени и насъскани към различните от нас. Благодаря за статията.

    delete
  • 6 декември 2009 г., 12:19
    Хриси says:

    Мога да разбера негативизъм заради действия или поведение, което дразни. Не го толерирам, но мога да го разбера. Не разбирам обаче негативизъм заради предразсъдъци - освен, че е тъпо, е необосновано с нищо. Но е вярно, че никой не е толерантен изцяло и към всичко - избирателно е.
    В този смисъл, ще се съглася с теб, че като цяло сме нетолерантна нация.
    Благодаря ти за коментара.

    delete
  • 12 декември 2009 г., 17:47
    Neizi_ss says:

    Темата и написаното ми бяха изключително интересни, още по-обаче коментарите. Още повече че см родена и живея в един от т.нар. смесени райони. Работя с представители на различните етноси ... и аз като Омниая бих казала, че не ги деля на раса, пол, религия и т.н. ...а на това дали са носители на морални добродетели, ценности и интелект - бил той вроден или придобит :)
    И въпреки "толерантността си" - която приемам, че се равнява по съдържание на снизхождение ...има моменти, когато усещам, че ако сторя нещо толерантно то ще е своего рода предателство към моя етнос ...и точно в тези моменти опираме до стереотипа, който посочва Хрис, че слагаме всичко под един знаменател - знаменателя на омразата ... Мисля си, че поколения ще трябва да се сменят, за да се промени може би манталитета ни, възпитанието ни ... живота ни.

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger