2009/11/25

Светът е голям и фитнес дебне отвсякъде

Беше време за фитнес. Усети първите признаци, когато се наложи да изхвърли почти всички дрехи от гардероба си, защото не се побираше в тях. Размер „S” бе сменен с „М”. Жално проследи с поглед как три чифта дънки и спортен панталон заминават в кашонче с надпис „Неизползваеми”. Сбогом, малки парцалки! Подсмръккк...
Не се чувстваше комфортно! При последния критичен оглед пред огледалото бе установила, че дънките бяха опънати до пръсване, отпусната кожа висеше противно над горното копче, а целулитът по бедрата бе започнал да става видим и без натиск.
Сбогом, къси панталонки и изрязани потничета! Банският бе станал тема табу. Настъпила бе ерата на широките дрехи и „гълтането” на корема. Запита се след колко ли време ще се наложи да си мята бюста през рамо.
Време беше за крути мерки. И фитнес. Уххх.

До този момент винаги бе смятала фитнеса са особен вид глезотия – хората, които посещаваха залите, обикновено изпитваха неудовлетвореност от състоянието на телата си и си правеха безкрайни експерименти. Мъжете – за да догонват Арнолд, а жените – поне малко да се докарат като Лара Крофт.
Брат ú бе запален бодибилдър, посещаваше залата три пъти седмично, четеше списание „Мускули и фитнес”, и можеше с часове да говори за анаболи, стероиди и хранителни добавки. Гледаше да стои далеч от него, преди да я е хванал за слушател с безконечните хвалебни слова за Майк Матаразо и Рони Колман. Не харесваше мъже, които приличат на надуваеми гардероби, и жени, в които имаше прекалено много тестостерон. Направо бяха отчайващи!

След черепната травма, причинена от падане в детска възраст, ú бяха забранили всякакво натоварване – часовете по физкултура в училище за нея бяха кауза пердута, в резултат на което навлезе в тийн периода с разхлопани хормони и тегло петдесет и пет килограма. А когато си висок само пинта и двадесет, това е равнозначно на прилика с индийски слон. Въоръжи се с ножици и започна стръвно да изрязва всяка възможна диета, която откриваше по вестниците. Намрази всички дългокраки моделки и изключваше телевизора всеки път, когато на екрана течеше модно ревю.
Същото лято получи подарък - синьо спортно трико - и усърдно се зае да се криви, разтяга и поти в неуспешни опити да се докара като гимнастичка от отбора на Грешка Робева. Единствения резултат от неколкодневните усилия върху плажната хавлия обаче беше мускулната треска. И това завинаги я отказа от художествената гимнастика, аеробиката, стречинга, и всякакви разтягания изобщо. Изхвърли всички изрезки с диети и реши, че не е създадена за майстор на спорта.

Логично бе, че мразеше цялата фитнес-мания, която впоследствие обхвана всички, възторгващи се от Киро Скалата, Митьо Крика и прочие мутрести персонажи с два пръста челце и гардеробести тела. Отдавна бе излязла от пубертета, кантарът се бе заковал на 48 килограма, имаше бърз метаболизъм, и не се ограничаваше в храната.
Да, ама годинките ú още не започваха с 3! Но сега...
Индийският слон отново се визуализира.

Имаше си персонални инструктори. Ако не беше толкова гнуслива, сигурно като нормалните хора щеше да си купи карта за кварталната заличка. Нищо, че досега кракът ú не беше стъпвал на такова място, и сигурно щеше да гледа умно като индианец. Обаче... Всичката тази пот, спарената миризма на загрети тела и мисълта колко ли хора преди това са си оставили микробите по фитнес-уредите... Потискаща мисъл!

Най-добре да започне вкъщи. Женските списания бяха пълни със съвети – от диети до упражнения. Е, трикото отдавна бе изхвърлено на боклука и нямаше никакъв шанс да влезе в отбора на Грешка, но идеята бе да раздвижи малко остарелите си кокали.
Поразрови се в нета, във форуми, където млади (и не толкова) майчета споделяха челен опит с „велоаргуметъра”. И въпреки, че един такъв струваше колкото най-малко пет месечни пенсии, реши да спестява, за да си го купи.
Пък може и на Дядо Коледа да се примоли.

Какво да се прави... светът е голям и фитнес дебне отвсякъде!

снимка: интернет

7 коментара to “Светът е голям и фитнес дебне отвсякъде”

  • 26 ноември 2009 г., 1:14
    tiburon says:

    Ох, мъка...!
    Проблемът е разрешим и с по-широчки дрехи - като не те стягат и притискат, забравяш за качените х-десетина килограма.Докато не минеш покрай някое огледало...
    Следователно - никакви огледала!И кантнари.
    Ох, мъка...!:)))

    delete
  • 26 ноември 2009 г., 8:06
    Хриси says:

    Бени, положението не е толкова драстично, но и по-добре няма да стане. Време е за крути мерки, че току-виж първите признаци станали толкова много, че да ги премахнеш после ще ти се види "мисия невъзможна" :D
    Не е въпросът до отслабване, а до стягане и раздвижване - ама когато си по природа мързел... Ох, мъка! :)))

    delete
  • 1 декември 2009 г., 15:52
    NaD says:

    Хахахаха голяма драма с тоя фитнес :)))
    За съжаление, велоаргУметърът обикновено твърде бързо се превръща в най-скъпата закачалка в дома на фитнес-маниачката ;)

    delete
  • 1 декември 2009 г., 15:56
    Хриси says:

    NaD... малко е вероятно чак маниак да стана, но ако ми е подръка, няма да хваща паяжинки, хахаха ;)))

    delete
  • 2 декември 2009 г., 17:00
    Bla says:

    Не се заричай! :)

    delete
  • 2 декември 2009 г., 18:11
    Хриси says:

    Добре, де - няма! :))))

    delete
  • 6 декември 2009 г., 14:12
    NaD says:

    Това за закачалката го казах от опит. 500 пари, за да имаш къде де си закачваш хавлията след баня и другото полезно - има къде да следиш темпертаурата в стаята :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger