2009/11/24

Героите са уморени... или?

Стане ли дума за българско кино, у мен избухва феерия от противоречиви мнения. То е ясно, че не мога да сложа знак за равенство между всички продукции, които съставляват облика на българската кинематография – както във всяка друга област, и тук има върхове и спадове.
Но те, върховете и спадовете, са по-скоро въпрос на личностен поглед върху нещата. Поглед, който често се насочва встрани, или извън пределите български, за да сравнява, критикува, хвали или безразлично приема. Не съм критик, нито имам претенциите да съм добре запозната с всичко, което излиза на екран, и което е българска (ко)продукция.

Филмите от моето детство носеха духа на тоталитаризма – милата родна картинка на леко брадясали татковци по развлечени потници, били някога с бял цвят. Мъже, които през лятото си изстудяваха дините под течаща вода, пиеха по девет бири и шише ракия под асмата. Които ходеха на плаж /”С деца на море”, „Оркестър без име”/, натоварили цялото домочадие барабар с кучето на раздрънкан москвич. И които обичаха да гледат мач, да цъкат белота, и да понабийват жените си. Идилия.
Филми за човешки отношения, разводи по български /”Да обичаш на инат”/ и вечния стремеж да избягат от „какво ще кажат хората”. Филми за бунтари /”А сега накъде?”/, които не приемат да живеят в свят, който им налага партийни ограничения, осакатявайки мечтите и стремежите им – и превръщайки ги в някакви чучела, които раздават профилактични шамари на дацата си – ей тъй на, да станат хора. Самите те ошамарени от един живот, извън чиито правила съществуваха затворите и ДС.

Филмите от моето тийнейджърство (поне гледани тогава), бяха разказани истории за бележити мъже – Борис I, Петко Войвода, търновски царици и аристокрация, изродила се към днешна дата в подобие на демократично управление с комунистически привкус.
Но какво разбирам аз от българско кино? Творците и изпълнителите в забележителни ленти като „Козия рог”, „Време разделно”, „Тютюн”... са малко или много забравени – дали ще се сети някой кой беше Кирил Варийски?
Ще си спомнят ли Апостол Карамитев /”Любимец 13”, „Специалист по всичко”/, чиято физиономия леко напомня за френския комик Фернандел?
Българското кино, поне онова, което се възприема като стойностно, носи посланията на историческата памет с истории, в които всеки може да види себе си, и затова изстрадани, познати, харесвани...
Днес всеки се пита защо българското кино е в реанимация, къде са творците и режисьорите – дали почиват на старите си лаври, или просто оня поглед, насочен навън, към европейското, холивудското, не е наложил върху тях отпечатъка на една чужда асимилация, карайки ги не да търсят нови хоризонти, а да копират модели?

Наскоро с Иво Сиромахов водихме разговор за българското кино – личеше си острата критика към новите продукции по западен образец /”Дзифт”/, пърформънси / „Инсталациите са за електротехниците, не за киното!"-отсече Иво/, и съвременни киноленти /”Шивачки”/, които обират награди, създавани сякаш, за да не остане ненаграден някой. Ленти, които се конкурират сами със себе си, поради липса на други продукции, понеже родната киноиндустрия се задъхва от безидейност. „Къде са, попита риторично тогава Иво, българските режисьори, че аз нещо не ги виждам?”

Какво можех да му кажа? Филмите трябва да носят послание. Надежда. Да подсказват път за решаване на проблеми, да посочват изход – като вид изкуство, то влияе, възпитава, нали... Какъв е смисълът от ленти, в които остава неясно посланието, в които може би има перфектна игра, но остава горчивия вкус на безнадеждност? Филми, които, след като ги изгледаш, се чувстваш потиснат – регистрирали са факт, показали са ти нещо, което и сам си виждал. Но не подсказват отговори, а заключават мрачни, песимистични изводи. Май и аз ще се съглася с мнението, че няма български филм, който да те залепи на екрана, за да искаш още, и още.
Филми, които да провокират фантазията ти, въображението... и при толкова творци, толкова тиражирани в медиите имена, дали няма поне един, който да притежава размаха на Тим Бъртън? Толкова ли талантът трябва да се съизмерва с възможностите да събереш кадърен екип, за да покажеш нещо, което го има навсякъде около теб? Че по тази логика всеки може да бъде режисьор, дори без да е завършил престижни академии.

Прекалено много се анализира у нас, прекалено много философи нищят живота... тъмната му страна. Дори един Рангел Вълчанов, двадесет години по-късно /”А днес накъде?”/ предлага просто поглед към живота на едно поколение, което буквално понесе всички боксови удари между смяната на режимите.
Сякаш самото време убива идеите, или убитите идеи са на мода – да се следва времето, създавайки се филми, които не са нищо повече от времефиксиране. И да се напъваш, въображение – нихт!
Поредният опит в тази насока /”Love.net”/, нищи проблематиката около сложните взаимоотношения, създавани чрез интернет. Ще поживеем, ще го видим.
От „Българан е галант” /1915/ до „Love.net” /2009/ българското кино преживя почти физическата метаморфоза на остаряващ колос, преживял войни, режими, върхове и падения. И въпреки патериците, все още има какво да даде, какво да покаже.

За тези, които са му били верни приятели през годините, каквото и да сътвори, ще го подкрепят. Останалите, чиито погледи са обърнати към Холивуд, разочаровано ще цъкат, и ще се натъжават, че нямаме какво да покажем. Не мисля обаче, че е нужно сравнение. Изкуството не е състезание, въпреки битката за международни призове, която по-скоро го комерсиализира.
Целта му е да предлага нов поглед, нови гледни точки, нова култура.

Ще бъде добре, ако може да предложи и мъничко надежди. Нали?

снимка: интернет

18 коментара to “Героите са уморени... или?”

  • 24 ноември 2009 г., 14:17 ч.
    morrt says:

    Много добре казано.
    Браво.

    delete
  • 24 ноември 2009 г., 14:24 ч.
    Хриси says:

    Морти, радвам се, че изчете тоя чаршаф... и го намираш за добре изпънат. Благодаря ти! :)
    Мляс! (по бузката!) :)

    delete
  • 24 ноември 2009 г., 18:17 ч.

    Хриси, аз мисля,че филмите със съдържание и послание ще загинат. Поне в Бъргария. Зная,че и днес има хора способни да правят такива филми, но киното е скъпо изкуство. Прави се това,което се продава, а за съжаление днес малко хора гледат подобни филми. Дори да се направи нещо стойностно то ще остане някъде в ъгъла забелязано от една шепа хора.
    за съжаление не виждам надежда:(

    delete
  • 24 ноември 2009 г., 18:54 ч.
    Хриси says:

    Владо, киното е скъпо изкуство,и точно затова трябва да се правят качествени неща. Но ако дори само една продукция е наситена със смисъл, значение, позитивизъм, отговори... провокира въображението и те залепи за екрана така, че да си пуснеш филма още веднъж... то по метода "предай нататък", ще стигне до повече от шепа хора.
    Нали това е идеята - не се прави за шепа хора, а за всички. Иначе просто... няма смисъл. :)
    Но винаги ще има такива, които ще намерят за какво да се хванат, за да критикуват. Манталитет.

    delete
  • 24 ноември 2009 г., 19:57 ч.
    Aquawoman says:

    Киното отдавна не е каквото беше, но на мен най ми липсват старите театрални постановки като Криворазбраната цивилизация, Зех тъ, Радке, Вражалец и всички други. Сваляла съм всичко ново, което излиза, но един театър не ми е харесал - нито като актьорска игра, нито като режисура. Хачо определено ми липсва :)
    И новите филми са същите, отдавна не сме гледали хубаво българско кино :(
    Цунки, Хриска :)

    delete
  • 24 ноември 2009 г., 20:36 ч.
    ivo_isa says:

    И аз си спомням филми от моето тоталитарно минало:
    "Йохохо", "Тринадесетата годеница на принца", "Таралежите се раждат без бодли", "Всичко е любов", "Баща ми бояджията", "Тримата от запаса". От нетоталитарните ми близко минало и настояще нямам спомен за хубав филм.:-(
    Споделям и мнението на водното момиче.

    delete
  • 24 ноември 2009 г., 21:14 ч.
    Хриси says:

    @ Дани, аз може би най-много съжалявам, че не ходя на театър - причините са очевидни... но за Хачо ще се съглася :)

    @ Иве, аз наскоро гледах "Шивачки"... просто ми се наложи, поради причината, че ми беше възложена рецензия като част от курсова работа. Честно казано, не очаквах кой знае какво. Но филмът ме изненада - не исках да чета нищо за него предварително, за да не се влияя от мнения.
    Но ми хареса....
    Аз не бързам да отписвам нищо. :)
    Дали не съм прекален идеалист? :)

    delete
  • 24 ноември 2009 г., 22:26 ч.
    ivo_isa says:

    1. И аз не отписвам. Само констатирам.
    2. Не знам:-)

    delete
  • 27 ноември 2009 г., 15:01 ч.
    Лита says:

    само на мене ли не ми харесва старото бг кино?
    каквато и носталгия да предизвикват у другите, у мен предизва само досада..
    радвам се на филми като Дзифт и се надявам в бъдеще да има повече такива :) (за уточнение - след първото гледане на Дзифт, 2 дена не можах да мисля за нищо друго, а посл го изгледах още 2 пъти)
    този другият - Love.net излязъл ли е, и ако не е кога ще излезе?

    delete
  • 27 ноември 2009 г., 17:05 ч.
    Хриси says:

    Лита, добре дошла в блога :)
    Продуцентите на "Дзифт", правят и 'Love.net'. Вероятно премиерата му ще е следващата година, понеже филмът все още е в етап снимане в момента, снимките продължават до 19 декември.
    Захари Бахаров участва и тук, в ролята на журналист. Изобщо, доста имена са ангажирани, включително и Джон Лоутън /"Юрая Хийп"/ :)
    Ще поживеем, ще видим :)

    delete
  • 27 ноември 2009 г., 18:18 ч.
    Лита says:

    благодаря :)
    новината за участието на Захари Бахаров само ме радва :)
    с нетърпение го чакам :)

    delete
  • 1 декември 2009 г., 10:40 ч.
    NaD says:

    Love.net ще излезе чак лятото на 2010 вероятно и ще е лек, по-скоро нещо комедия за връзките в нета. Дзифт има претенции, както и другите подобни. За Love.net смятам, че ще се хареса на широката публика, точно защото няма такива претенции. Съдя по тпва, което знам като подробности около филма, а знам доста :D

    delete
  • 1 декември 2009 г., 10:49 ч.
    Хриси says:

    NaD, поздрав за добре дошъл/а в блога! :)
    Ще се радваме да споделиш подробностите, за които загатна :)

    delete
  • 1 декември 2009 г., 15:54 ч.
    NaD says:

    Няма да ги споделя, че ще ме убият за издаване на ключови моменти :)))
    Хрис...познаваш ме :Р

    delete
  • 1 декември 2009 г., 15:57 ч.
    Хриси says:

    Ъъъъ, на това му се вика изненада! Сега остава да се сетя и откъде се познаваме, 'щото моите реотани бавничко загряват напоследък :))))

    delete
  • 1 декември 2009 г., 16:07 ч.
    Хриси says:

    Загрях, загряхххххх :)))
    Ех! Ами... изненадата да те видя и тук е в пъти по-голяма, значи... :)))
    Отбивай се по-честичко! Цунк! :)

    delete
  • 2 декември 2009 г., 9:40 ч.
    NaD says:

    Мястото е приятно, тъй че... :)

    delete
  • 2 декември 2009 г., 18:12 ч.
    Хриси says:

    Ммм, радвам се, че ти харесва! :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger