2009/10/16

Виан - между сюрреализма и абсурдизма


Романът, писан малко след Втората световна война, ви среща с двама приятели – Волф и Сафир Лазули. Те водят скучно съществуване, имат скучни, повърхностни половинки – Лил, приятелката на Лазули, и Фолаврил, съпругата на Волф, чието ежедневие минава в празни разговори, и странни козметични процедури – като например да си изрязват кожичките на ноктите с помощта на бръмбари-плътояди. Мъжете играят на „пусни кръвчица” (садистичен дартс, в който мишените са живи, голи тела), и търсят приемливи удоволствия за изхабените си души в странни квартали, където къщите „поникват” от земята.

Представете си, че има два свята - реалният и алтернативен - разделени от странна червена трева. Червена като раните, които причинява преминаването между двата свята. Алтернативният твърде много прилича на Чистилището, в което с административна точност се разпореждат странни чиновници. Какво ли би било човек да може да беседва с адвокати на съвестта, да мери заедно с тях тежестта на прегрешенията си и вероятната присъда?

Волф е почти безплътен персонаж, който не изпитва удоволствие от нищо – апатичността му пречи да оцени живота, мрази спомените си, и намира начин да изтрива малко по малко всички – като се спуска чрез странна машина до алтернативния свят под червената трева, където гротескните образи ще го подлагат на нескончаеми разпити. Те трябва да установят каква част от спомените на Волф си струва да бъдат изтрити, и ще му се наложи да изживее отново всеки от тях, за да подложи на щателна емоционална проверка тежестта им. Накрая, изплют отново на повърхността на реалния свят, Волф ще достигне до съвършенството на мъртвеца – завършеност без памет.

Образът на Лазули е допълващ се с този на приятеля му – преситен от емоции и странни забавления мъж, който не е способен да изрази докрай любовта си към Лил, защото всеки път, когато се опита да придаде завършек на физическата си страст, вижда край себе си плашещата фигура на непознат наблюдател. Непознатият сякаш цели да пречи на Лазули всеки път, причинявайки му абсурдни душевни катарзиси, които накрая ще го доведат до самоубийство.

Лил и Фолаврил продължават напред, освободени от присъствието на двамата мъже, сякаш последните никога не са съществували. Червената трева ги изтрива, поглъщайки всеки спомен, след който остават единствено повърхностните, банално-ежедневни нужди на две жени, непознали нищо по-различно в живота си.

Борис Виан е странен. Трудносмилаем. Поставя особени въпроси за размисъл, вплетени в сюрреалистични и донякъде абсурдни ситуации. Би се сторил леко потискащ и безинтересен на всеки, чиято чувствителност се плъзга по повърхността на битийното, без да задава въпроси в дълбочина. Характерното смесване на реалности, пространство и време са предадени с оригиналния изказ на Борис Виан – и с леко циничен хумор в „Червената трева”. Това е роман за живота, любовта, човешките страсти и смъртта през погледа на един провокативен екзистенциалист.

снимка: Хриси

3 коментара to “Виан - между сюрреализма и абсурдизма”

  • 16 октомври 2009 г., 22:13 ч.
    Lilito says:

    Хм,Мрънко-доста дразнеща люпобитсвтото ми книжка ;) Направо си я прося за четене :)
    Още повече,че ме споменават :оплез:.
    Хубава рецензия:ясна,точна и кратка и гъделичкаща сетивата :)
    Браус :)

    delete
  • 18 октомври 2009 г., 22:51 ч.

    Ах този сюреализъм ,шантав и чаровен.Но аз съм само на две негови книжки, неможах повече.Но добра рецензия, ще я купя :-Р

    delete
  • 18 октомври 2009 г., 23:18 ч.
    Хриси says:

    @ Мръни, благодаря :)
    Ще ти я заема за прочит. Пцунк! ;)))

    @ Лъчи, само на две ли? Ех, ти си по-напред с материала :P ;))

    Спомням си, че се запознах задочно с Виан покрай една кореспонденция, в която мой приятел ми бе пратил негов стих. Цитирам го по памет:

    "Животът прилича на зъб.
    Изобщо не мислиш за него.
    Доволен си - дъвчеш добре.
    Но внезапно той се разваля.
    Щом ти е нужен обаче, за него се грижиш.
    Но за да бъдеш докрай излекуван,
    трябва да го откъснат от теб."

    Което ме кара да смятам, че и Виан, както и героя си Волф, смята, че съвършеният човек всъщност е мъртвият. Стряскаща мисъл, а?
    :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger