2009/09/11

Черната кутия

Запознах се с романа на Алек Попов, благодарение на Тина, с която ми бе особено драго да си побъбрим за литературности между чаша Бейли’с, сухо мартини и порция пържени картофи сред уютното градинско спокойствие на „Дивака” в края на август.
Книжката е луксозна, с твърди корици, продукт на университетското издателство „Св. Климент Охридски” и издателство "Захарий Стоянов".
Под редакцията на Иван Гранитски.
И е по действителни случаи.

Сюжетната линия проследява душевния катарзис на двама братя – Ангел и Недко Банови, синове на починалия при странни обстоятелства в Америка професор Банов.
Прахът на баща им пристига като колет по пощата, и в тази изневиделица появила се черна кутия има толкова много цинизъм, и в същото време толкова неизвестни отговори на прозаичния въпрос „Защо?”.
Нед и Анго трябва да намерят отговорите на мястото, където започва всичко – страната на неограничените възможности.
Там Нед има свой живот на преуспяващ бизнесмен със статус на УБЗГ /Успели Българи Зад Граница/, докато Анго се числи все още към НГЗБ /Неуспелите г*зове, забити в България/.

Ангел пристига в Америка, подтикван от същите мотиви, както и Недко – да открият какво се е случило с баща им, преподавател по висша математика в престижен щатски университет. Действието проследява всички трагикомични етапи около фундаменталния проблем на Анго да си намери работа, и сблъскаването му с американското законодателство. В същото време на Нед служебно му се налага да се върне в България, за да се сблъска отново с всички нелицеприятности на една действителност, с която битието му отдавна няма нищо общо.
Размяната на местата им е показателна за отговорите, които всеки ще намери за себе си.

Леко циничният изказ на Алек Попов е умишлено търсен рисунък, който придава на образите особено отчетливи, колоритни черти и пълнокръвие, което те кара да се чувстваш част от самото развитие на действието: разхождайки кучета с Анго под взора на дебнещ полицай или проследявайки ежедневието на борсови посредници, докато се окажеш на финала – толкова неочакван, по холивудски трилърен. Ужас, драма, смях и неочаквани обрати. И хепи енд, разбира се.
Определено ще ви хареса.
Горещо препоръчвам!

снимка: Хриси

2 коментара to “Черната кутия”

  • 11 септември 2009 г., 17:30

    Звучи любопитно :)

    delete
  • 11 септември 2009 г., 17:39
    Хриси says:

    Иц, ще ти хареса, убедена съм! :)
    Аз колкото се смях, толкова и се натъжавах, а накрая чак не ми се вярваше всичко да е истинско :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger