2009/09/03

Частен консултант по образованието

Тъй му се вика вече. Звучи гръмко и престижно, нали?

Всъщност става дума за чиста проба чейндж: аз ще ти направя есето/ реферата/ дипломната работа, а ти ще ми платиш.
Не, че не е правено досега, но за пръв път го виждам под формата на легален бизнес.
За който набират „консултанти”, готови за суми „от 1 до 2000 BGN” (леле, че диапазон!) да ползват свободното си време, за да търчат до библиотеки, да правят справки, да се ровят в нета, и прочие усилия, вместо този, който би трябвало.
И това е то, консултанстска услуга, промотирана по следния начин:

„ ... ако работата в извънработно време и в почивните дни е приемлива за вас и имате достатъчно основания да искате да печелите повече пари - тази позиция е за Вас;”

„... ако имате достатъчно енергия и желание да създавате творчески продукт като полагате усилия в библиотеки и в къщи - тази позиция е за Вас!”

Достатъчно основания... (на вас децата ви реват, пари нЕма, трябва да се действа), достатъчно енергия (е, все можете и още, след всичкия тъгъдък по служебни поръчения), и желание (ако не са ви изгърмели половината нервни клетки, пробвайте да изгърмите останалите, може да е забавно).
Така де, какво тук значи „достатъчно”?

Докато вие ще се потите над творческия продукт със строго зададен обем, план, тематика и шрифт, поръчителят творчески ще обикаля кафенцата, ще джитка игрички в нета, ще се отдава на куп (без)полезни занимания – на всичко друго, освен на усилието да се впрегне в самотворчество върху есето/ реферата/курсовата си работа.
Е, липсата на време винаги е крайъгълното оправдание на всеки неорганизиран индивид. Особено ако в плановете му влизат творчески изяви в такива кОлтурни мероприятия като дегустации на алкохол, в такива реномирани центрове като чалготеките, включващи консумация и кръшни физически ъъъ, разгрявки.
Че защо да се мори, то си има консултанти! И не какви да е, ами научни кадри, дето не толкова нямат друга работа, колкото са прежаднели за някое и друго левче в повече. Щото, видиш ли, на тях все не им е достатъчно.
И те ти го бизнесът: страничка в нета възвестява предлаганите услуги, и в същото време се набират „консултанти”.
Кеф ти работа от вкъщи, кеф ти без работно време! Какво да правиш, криза е...

Би било по-справедливо обаче, ако ставаше дума просто за набиране на текстове – при кратки срокове помощта е винаги добре дошла, но основния труд по черновата не е на консултанта! Обаче сигурно само аз правя тънката разлика между набиране и разработка.
Предполага се, че консултантът е човек, който дава съвети, а не разработва теми вместо теб. И получава заплащане за помощта си, а не за да ти свърши работата.
Ще заделиш време - идваш при мен, значи, ще си донесеш материалите, аз ще ти обясня как да си напишеш темата, и ще си я правиш ти, аз просто ще ти давам насоки, ще те коригирам, за да се справиш сам следващият път.
Това е идеята. В помощта.

В конкретният случай обаче, съвестта ми святка с къси и дълги, поради факта, че консултантски услуги от подобен характер по-скоро осакатяват образованието, отколкото да са му в полза. Защо ли? Ами...
Аз ще свърша работата, защото имам време, или мога да намеря. Ти ще ми платиш, защото ти е по-лесно, отколкото да използваш своето време, ако и да го имаш. Но няма да научиш нищо, и няма да спестиш парите си. Двойна загуба за теб.
И за образованието, мир на просветителството му!

Ако всеки почне да ползва такива консултанти, то ще стане образУвание.
Дали вече не е станало?

картинка: интернет

10 коментара to “Частен консултант по образованието”

  • 3 септември 2009 г., 17:38

    Нещата не са от днес.Завършил съм преди 90 година, но си имаше колеги, които така си изкараха следването. Самият аз съм правил, чертежи и проекти от симпатия, но си бях будала и не съм взел и стотинка. имах познат, който с такива "консултации" си докарваше още две заплати. Да не говорим за преподавателите, които продават готови теми.Системата е порочна и не вярвам да се промени скоро. Все пак взимането на диплом не гарантира нищо. Ако не вършиш работа на работодателя и двайсет да имаш все тая.

    delete
  • 4 септември 2009 г., 10:08
    Хриси says:

    Системата е порочна, да.
    Ако би можела толкова лесно да се изкоренява алчност, нещата биха били поправими.
    За жалост оправдания винаги ще се намерят, за да извинят нещо такова. "Всички го правели".
    И това е начинът да се приеме за нормално нещо, което не е - чрез оправдаването му.

    delete
  • 4 септември 2009 г., 13:50

    Ихуу, ако трябваше да взимам за всяко написано от мен есе или лит.тема, сега щях да ви пиша от моя любим Майор де Паламарка;)))
    Само дето аз го правех, за да свърша услуга на приятелите на техните деца и т.н. От Хриси разбирам, че това даже би могло и "професия" да се нарича. Ама че съм неориентирана и аз..:))))

    delete
  • 4 септември 2009 г., 13:52

    пс- Хрис, това заглавие на блога ти е чудесно:)Май повече ми харесва от предишното.Сега се сещам да те поздравя за него:)

    delete
  • 4 септември 2009 г., 14:34
    Omnia says:

    Леле, леле... Това е от онези едностранчиви явления, в които положителна страна на нещата просто няма( нали народът казва, че нещата винаги имат две страни- добра и лоша, тука добрата ми бяга сериозно!)
    Да, ок, тези, които продават труда си, ще спечелят нещо. Но явно нямат мисл в главата си за дългосрочните последствия, но то какво ли им и пука, нали кризата разбива вратата ти... хм, оцеляване на такава цена- като да си продадеш душата на дявола.И после този дявол ще те управлява/ заема видни постове/ разпилява живота ти... кризисно звучене... като за кризисно време.

    delete
  • 4 септември 2009 г., 15:12
    Хриси says:

    @ Ирония, Майор де Паламарка вЕрвам, няма да ти се разсърди, задето не си го аудиенцирала още ;)))
    Благодаряааа, наложи се да посъкратя малко, че тези "напъни" звучаха доста нелицеприятно от анатомична гледна точка :D ;))

    @ Omnia, кризата е идеалното оправдание ;) Че видиш ли, докато я нямаше, сигурно са били с просешка тояга, пък сега... :D
    Добре е ползата да е двустранна, но блясъкът на монетите замъглява трезвите преценки...

    delete
  • 4 септември 2009 г., 23:53
    Neizi_ss says:

    Те трезвите преценки са замъглени отдавна ... и дето вика Владо -- порочната практика не е от вчера и от днес - просто с годините се рафинира и придобива по-деликатен вид отвън, но отвътре си остава все отровната ябълка на злата кралица ... и все се чудя кой е по-виновен - който яде баницата или който я дава ...

    delete
  • 5 септември 2009 г., 11:42
    Хриси says:

    @ Нези, по принцип и двамата, но винаги по-виновен е този, който я дава: да не би имало изкусител, не би имало и изкушени ;))

    delete
  • 9 септември 2009 г., 21:33

    И аз я видях тази обява, ама за 1000- 2000 лева не се хващам. Да даваха 5000, тогава щях да се замисля...А ти, Хриси, къде изчезна?! Да не започна като консултант и нямаш време от консултации за блога? Съмнителна си!...

    delete
  • 9 септември 2009 г., 21:50
    Хриси says:

    Хахаха... съмнителна съм, значи.. :D
    Пеш, от лекции, емпирични изследвания, световната политика и Борис Виан не мога да пусна свястна публикация :)
    Който е казАл да се съмнявате във всичко, не му вЕрвайте! ;))))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger