2009/08/16

Какво тук значи някаква си анонимност?

"Интернет и култът му към анонимност осигуряват имунитет на всеки, поискал да сподели мнението си за някого. В този смисъл интернет е морално най-деформираното приложение на концепцията за свободата на изразяване." /Ричард Бърнщайн, "Ню Йорк Таймс"/


Склонна съм да се съглася.

Романът на Джефри Дийвър “И няколко червени рози” /С оригинално название Roadside Crosses - Jeffery Deaver/ проследява особено актуалната тема за степента, в която Интернет е навлязъл в живота ни. Не, фабулата не касае толкова запознанствата в интернет, колкото разглежда пристрастеността към онлайн ролеви игри с прекалено много насилие, както и блоговото пространство като арена за разпространяване на слухове, които завихрят същинско торнадо от негативизъм, излязо от границите на виртуалното.

Споделяме твърде много лична информация. Твърде много.
Дори частичната анонимност не е пречка за находчив убиец да издири авторите на злостни коментари в особено популярен блог за наболели политически и социални проблеми, и да въздава странното си правосъдие със зловещо предизвестие – кръстове от клони и табела с утрешна дата, до които има няколко червени рози.
Акцентът в романа логично попада върху блоговете, които се възприемат не само като своеобразни „нови медии”, но и като разпространители на слухове. В началото те са били изключително и само тематично насочени, обърнати навътре – средство за осведомяване между компютърджии за напредъка на новите технологии. След атентатите на 11 септември в САЩ, блоговете се обръщат навън, преплитайки наболели проблеми, предположения и изисквайки отговори – хората си падат по четива, които дават храна за размисъл и подклаждат интереса им към конспиративни теории.

Авторът на блога в романа е човек, който умее да се изразява, и се изживява като революционер-защитник на всички морални ценности, без самият той да ги притежава, манипулирайки и подвеждайки умело кибер-аудиторията в посоки, които са му изгодни. Взимайки се насериозно като представител на нова медия, заинтересован да опази имиджа ú като издание, което има проверена и достоверна информация, скрит зад правомощията на журналистическата етика – той отказва съдействие на полицията, лишавайки я от поисканите адреси на коментиращите, които тя желае да предпази от евентуални нападения на отмъстителния убиец с кръстовете.

Вие бихте ли изтрили блога си в такава ситуация? (риторичен въпрос, уф - простете!)

Доверието в блоговата информация излиза извън границите на здравия разум – увлечени уж в защитата на морална кауза, уастниците в коментирането генерират излишна агресия, чиято мощ превръща невинно момче от проблемно семейство в масов убиец. Никой не се интересува от истината – в борбата на интереси на високо ниво няма единодушие как да бъде затворена кутията на Пандора, от която е пропълзяла масовата негативна истерия.

Четиво, което се чете на един дъх. И което повдига много резонни, актуални въпроси. Въпреки леко блудкавия повей на булеварден роман, който лъха от не особено изразителната обложка на книгата, както и от погрешно изписаната фамилия на автора.

6 коментара to “Какво тук значи някаква си анонимност?”

  • 16 август 2009 г., 15:37

    Определено ме заинтригува с книгата.Често чувам, че блоговете в България са сила, но според мен са още бебета в сравнение с тези по света. Още са в детският си период, но правят много от грешките на батковците. Спомням си истерията покрай изборите. Голяма част от писаните неща тогава, бяха по-скоро опит за популяризиране на собственото Аз, отколкото вътрешна необходимост.
    Другият въпрос е с анонимността и личните данни.От както съм в интернет ми се е случвало с тях да злоупотребят и затова предпочитам да остана частично анонимен. разкривам се напълно само на хората, на които имам доверие. До сега съм се излъгал само два пъти, но не е страшно.
    Колкото да триенето на блога, вече съм го правил веднъж и започнах на ново.Просто мястото, където започнах се оказа несъвместимо с принципите ми. Самият блог не струва нищо.

    delete
  • 16 август 2009 г., 17:43
    Хриси says:

    @ Владо, у нас блогосферата далеч не е толкова активна, наистина - ако съдя по факта, че толкова много блогове се създават, за да се зарежат за месеци напред - по простата причина, че комуникацията в тях е трудна, бавна,рядко е в реално време. И не на последно място нежеланието на собствениците им да ги ъпдейтват. Създали са някакво място за лаф, където лаф не става, и сякаш не знаят какво да го правят тоя блог. И тъкмо защото вероятно и за тях не означава нищо, бързичко се отказват. Разбира се, това е само едната страна на нещата.

    Принципно съм против анонимността, тъкмо защото откритостта спомага сприятеляването, което е целта на повечето социални мрежи. Но и защото, бивайки неанонимен, ти сваляш от себе си евентуални подозрения. Разбира се, винаги съществува риск от злоупотреби,от кражба на лични данни, но човек е социално същество, и ако си позволи да живее в страх, то анонимността би му помогнала в качеството на щит, но би му и навредила, обезличавайки го.

    Не бих могла да кажа, че блогът е нищо - за всеки от нас е като градинка, в която е приятно да ти гостуват. В същото време никога няма гаранция дали градината няма да бъде изпотъпкана от нечии крака, но ти си този, който я предоставя и показва. От теб зависи качеството на комуникацията.
    Лошото е, че дори да изтриеш блога си, ако в него са поникнали плевелите на агресията, жадните за такъв род общуване винаги могат да я прехвърлят другаде.

    delete
  • 17 август 2009 г., 16:45
    Блага says:

    И аз споделям мнението ви, но и прекалената откритост не е от полза.
    "Плевелите на агресията" не се интересуват дали си анономен или си публикувал личната си карта ;)

    delete
  • 17 август 2009 г., 16:59
    Хриси says:

    Благи, докато не ти вредят реално, виртуалното им поведение излага само тях :)
    За жалост все още виртуалният тормоз не спада под нечия юрисдикция, така че, най-добрият начин да го избегнеш е просто да натиснеш хикса горе вдясно :/
    Досещам се какъв плевел имаш предвид. Очи в очи такива същества никога не биха могли да си позволят такова отношение, именно затова се опияняват от властта си зад монитора.
    Да демонизират някого на базата на слухове, за тях е черешката на сладоледа - не е нужно никакво доказване пред такива, нито лични карти. Достатъчно е, че ти знаеш кой си. Толкоз.
    Поздрави! ;))

    delete
  • 17 август 2009 г., 17:04
    Блага says:

    Този точно "плевел" се бори за реална политическа власт.
    Дано Бог ни опази :)

    Целувки!

    delete
  • 17 август 2009 г., 17:08
    Хриси says:

    Надявам се! :)
    Целувки и на теб, и благодаря за наградите! :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger