2009/07/27

Що е то глух журналист?




И има ли той почва у нас?
Нема такова животно, ще ви кажат. Аз май съм единственото по рода си.
От малка си падам малко халосана в главата, та имам вредния навик да мисля твърде много върху твърде прости неща. Тежка е съдбата на халосаните мислещи, какво да се прави. Особено, когато наивно вярват, че могат нещо да променят.
До шести клас предавах домашни работи без правописни грешки, та даскалските глави кимаха благосклонно, предричайки ми бляскаво и многообещаващо бъдеще в медийното поприще. В осми клас пишех репортажи за местата, където ни водеше маститата ни литераторка, и някъде около илиадстването и одисействането по омировски, замечтах да стана журналист. Ама тъй се става то.... ХъХъ.
Щото, на бабите пред блока все много им знаеха устата.
И се почнаха едни съмнения, едни разубеждения – „То не е за тебе, мойто момиче”, „Как ще се справиш, я се виж” – и прочие велемъдри съвети от бездънната торба на хорската ограниченост. Които освен комплекси, друго не биха ти създали.
И моя милост, младо и зеленко дървено философче, сред такива умове взе, че почна да им вярва.
И запокити мечтата нейде в прашасалото чекмедже на невъзможностите.
След което се зае да мисли по-практично, и записа зъботехника, за да „си хване хляба в ръцете”. Е, хвана го. За да се убеди, че тоя хляб има вкус на завист, корист и неколегиалност. Твърд хляб, с който рискуваш да останеш беззъб.
Докато в миг на ентусиазъм не реши да прати всички да си гледат работата. Извади от прашасалото чекмедже мечтата, отупа я и се зае да я направи възможна.
Така се озовах на 300 километра от родния градец, поела по стъпките на някакви любовни заблуди. В една зъботехническа лаборатория в Елин Пелин, където след 12 часов работен ден над мостове и корони, климах над камара класици, за да чета за изпити. И да си поприпомня ботевщинки, вазовщинки и прочие -щинки...
То, да би мирно седяло, не би студент станало. Но нали мечтите са за всеки :)

Когато попитах Юксел Кадриев дали може да съществува глух журналист, въпросът го изненада. След което реши, че може, но никак няма да му е лесно. Стига, разбира се, да не се откаже някъде по пътя, ако вземе твърде много да се спъва. :)
Венелин Петков бе по-изчерпателен. Според него глух журналист не само може да има, но успешно да се реализира в печатни медии като преводач, редактор, коректор, кореспондент. Дори ми препоръча Колумбийския университет на щата Мисури (САЩ), където самия той е получил магистърската си степен. Благодаря, Вени :)
Поживем и увидим.

Към днешна дата някогашното мечтателно ентусиастче е вече леко циничен философ и ½, с наченки на мизантропия, и подава документи за работа в сектор "Медии" до откат. Сектор, който е по-непристъпен и от Сезам. А без вълшебните думички, шанс - нихт. За жалост г*золизането и подмазваческите техники така и не ми станаха присъщи, за да си постеля реализацията.
Стажантските програми на някои медии са най-лесният начин за наемане на амбициозна, но безплатна работна ръка, в помощ и услуга на медийни образи, които ще те ползват като златна кокошка. Никой не ти заплаща труда, макар и символично, заради това, че помагаш на главния редактор (примерно). Дори самите програми не са с целодневен ангажимент. Единственото предимство от което е само прословутият стаж, който дори не ти гарантира наемане на работа.

Заставих чичо Гугъл да си каже всичко (ама и гангстер се извъдих!), след което ми стана ясно, че за хората с увреждания почти няма място под слънцето, пък за работа да не говорим. Еле пък журналистическа – абсурд. Повече от 850 000 човека у нас имат в различна степен слухови увреждания. Но работодателите или не знаят как да се държат с тях, или не желаят да поемат отговорност за осигуряване на подходяща среда за такива служители. Разбира се, че е по-лесно да откажеш. И да обвиниш хората с увреждания, че не са инициативни.
Аз лично не знам колко по-инициативна мога да бъда, след 130 подадени CV-та и откровено дискриминативни отговори, или никакви.

В сайта на Агенцията за хора с увреждания /АХУ/ има толкова много нули, колкото никога не съм виждала, и толкова празен сайт, че се чудя за какво въобще са го създали, и какво му е предназначението. Сигурно, да отчайва търсещите с изскачащия надпис „Съжаляваме, няма намерени резултати” . Убедете се сами :)

Остава ми само да издебна за интервю новообявеният министър на труда и социалната политика Тотю Младенов, за да му задам няколко въпроса. Като например каква е ефективността на разните там бюра по труда и агенции по заетост, в които намусени служителки си препращат хората, за да отчитат дейност. С какъв приоритет е интеграцията на такива хора?
Каква мотивация имат те, след като ги пращат единствено в производствения сектор, третирайки ги като нисша група, годна само да произвежда найлонови торбички надомно или нещо също толкова безпредметно.
Независимо колко образования имат, какви езици знаят и на какво са способни. Унизително е.


на снимката: моят помощник :)

24 коментара to “Що е то глух журналист?”

  • 27 юли 2009 г., 16:01

    Хрис, написала си адски силен текст. Докосва и стиска нейде нещо вътре в мен.
    Да, аз съм журналист, и то най-обикновен. Знам, че съм мечтал тази работа като теб, но я почнах по най-случаен начин. И макар с говорен проблем, вече навърших годинка на нея. Единственият ми проблем са разговорите по телефон - имам огромни грижи с това да говоря гладко като не виждам човека срещу ми.
    Затова заставам зад теб. И ти не можеш да говориш по телефон. Но можеш да пишеш, да пишеш силно и трогващо, далеч от тия клиширани простотии, с които голяма част от журналистическата гидия си изкарват хляба.
    Пиши разкази, Хрис, пиши поезия, започни роман. Там, където няма да те питат чуваш ли. А ще четат и ще се дивят.

    delete
  • 27 юли 2009 г., 16:17
    Хриси says:

    Благодаря за подкрепата. Трогната съм. Наистина.
    Голяма част от хората явно ще сметнат, че съм се натикала на място, което не е за мен, и какъв смисъл да се чудя защо не се получава, след като е очеизвадно :)
    Само дето няма да им стиска да ми го кажат :)))

    Тъпото е не, че искаш да направиш нещо такова, а, че не ти се дава шанс да докажеш, че можеш да го направиш :)
    Разкази пиша отдавна, дори започнах крими-роман :) Май като гледам, е време за мемоари :D

    Ице, и да не ти пука! Цунк! :)

    delete
  • 27 юли 2009 г., 16:39
    Lili says:

    Заставам плътно до,зад,пред-навсякъде около теб!Разбирам всичко и без да ми го казваш-то се усеща,но както каза Блажев-написаното е много силно.
    С твое позволение мисля да го линкна към Сутрешния блок на Бтв и Нова и след това да видим какво още можем да направим,за ТЕ ЧУЯТ!
    Прегръщам и теб и идеите ти и знам,че ще успееш :)
    Цунки силна Мрънко :)

    delete
  • 27 юли 2009 г., 16:48
    Хриси says:

    Благодаря, Лилко! :*
    Мислех да опитам чрез Национална федерация работодатели на инвалиди, но и те предлагат някаква интеграция в сектори, където просто ще запълниш някаква там ниша, без значение дали ти харесва.
    Имаш разрешението ми, въпреки, че не държа да занимавам света с търсене на работа по време на криза :D
    Не съм единствената, и ако аз сама не си намеря, няма кой друг :)
    Цунки! :)

    delete
  • 27 юли 2009 г., 17:48

    Никога не бих предположил.Мисля,че това, което пишеш е по-стойностно от повечето неща, по вестниците,които съм чел.(напоследък рядко ги чета).Всъщност не знам, какво може да се направи. Скоро четох статия в OPENLY FEMINIST, в която разискваше надълго и широко, темата че забраната жени да служат като гвардейци била толкова важна,че е заведено дело в международен съд. Жалко е щом дори неправителствените организации се занимават с глупости, вместо да съсредоточат усилията си там където има истинска дискриминация.
    Някой ден и в България нещата ще се подредят, но дотогава няма кой да ти помогне. Просто не спирай да се бориш за мечтата си.Не знам дали ще успееш, но ти пожелавам да се случи!

    delete
  • 27 юли 2009 г., 18:23

    Винаги когато чета блога ти, или много се смея, или много плача. Доста емоции ми докарваш. :P Пишеш винаги с много чувство, красиво, емоционално и караш дори и простички неща да звучат интересно и увлекателно. Не се отказвай никога от мечтите си, дори и да е много трънлив пътя до тях. Любимият ми поет, Дамян Дамянов беше казал в едно стихотворение:
    Трънлив и зъл е на живота ребуса,
    на кръст разпъва нашите души.
    Загубил всичко, не загубвай себе си.
    Единствено така ще го решиш.
    Така че бори се, Хриси. Искрено се надявам да успееш, защото от нещата, които съм чела тук, виждам, че заслужаваш. Кураж!

    delete
  • 27 юли 2009 г., 18:38
    Хриси says:

    @Владо, малцина биха предположили :)
    Няма нищо по-хубаво от това да работиш нещо, което харесваш, още повече - ако го усещаш като твое призвание :)
    В тази връзка не се опитвам да пробивам стената с глава, знам докъде се простират възможностите ми, остава нещата просто... да се случат. Благодаря ти за подкрепата! :)

    @Кате, не съм предполагала, че ти докарвам такива емоции :)))
    Когато има какво да кажеш, казваш го - и ако поне малко замислиш един или двама, значи е имало смисъл да пишеш :)
    Дамянов е прав, разбира се.
    Далеч не се оплаквам, просто такива са фактите :)
    Благодаря ти за топлите думи!

    delete
  • 27 юли 2009 г., 20:34
    Aquawoman says:

    Не спирай да търсиш, Хриска, ти сама го каза "ако го усещаш като твое призвание". Щом вярваш, че си родена за това, ще си намериш мястото, не се обезсърчавай и продължавай напред - обикаляй, разпитвай, интересувай се, дерзай!
    Прегръдки!

    delete
  • 27 юли 2009 г., 21:20
    PetyaL. says:

    Хъ.....останах без думи!Възхищавам се на хора като теб,хора които не се спират по трънливия път,преследвайки мечтите си.Днес четох една приказка за мечтите, в която се казваше:" както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял."

    delete
  • 27 юли 2009 г., 21:30
    Хриси says:

    @Дани, благодаря, мила! :) Е, аз съм особен темерут - доказано е. Правя, каквото, смятам, че трябва. А ще стане, каквото е писано - независимо дали ми харесва :)
    Не ми се искаше постът да звучи толкоз страдалчески :))

    @Петя, съвсем вярно. Моите поне се сбъднаха до една - повече или по-малко обаче са били подарък, затова са ми донесли най-много радост :)
    И да, били са винаги неочаквани.
    Да видим от това какво ще излезе.
    Благодаря ти. :)

    delete
  • 27 юли 2009 г., 23:29

    Ще се опитам да споделя своята (леко цинична) гледна точка като представител на бранша, въпреки че ако не броим леко фРенското ми Р, като че ли съм без сериозни дефекти. Е, имам си трески за дялане като умения за комуникация, най-малкото защото съм леко затворен, но...

    Журналистиката я записах преди бая години, когато завърших средното, преди всичко от идеализъм. От убеждението, че това е призвание, мисия, може би диагноза, а не упорито копане на медийната нива. За времето на следването и след това съм обиколил почти всички редакции, навсякъде посрещнат, никъде приет :) Стаж - моля, но работа? На щат? Не, мерси. Но неплатен стаж... или почти неплатен - ама моля ви се, заповядайте. Хайде сега донесете кафето на редакторката и изтичайте за водката с портокалов сок на водещата...

    За съжаление, това е съдбата на повечето хора, начинаещи в този бранш. В крайна сметка аз се уморих, вдигнах ръце и просто абдикирах от масовата журналистика, пренасочвайки се към технологичната. Там, слава богу, успяха да ме забележат, но... чак да съм направил кариера, е силно казано. Изкарвам си хляба, нищо повече. Удовлетворение не изпитвам, но и разочарование също. Вероятно това ще преследва и теб - ако разчиташ на удовлетворение от професията и гръмовна слава... разочарованието дебне зад ъгъла. Виждам в теб някакъв младежки идеализъм, който е чудесен, защото те мотивира, но не знам доколко ще издържи сблъсъка с реалността на работата в редакция. Журналистът или губи идеализма и закоравява, или напуска.

    За добро или лошо (основно за лошо), в медийния бранш се пробива преди всичко с контакти. С "връзки", както обичаха да казват преди години. А особено състудентите поне в моя факултет бяха като кучета, дъвчещи се за кокал, и бяха готови да забият нож в гърба на другия за мястото му. Така че ми е трудно да давам идеи или съвети как се пробива. Трябва най-вече да попаднеш на човек, който да забележи твоя потенциал, другояче не става. Бих ти казал, макар да не съм авторитет като Венелин или Юки, че шанс да пробиеш все пак има. Никога не е късно, а особено онлайн медиите, макар и да не ти изграждат друго освен имидж, охотно приемат и хора с увреждания. При тях лошото е нивото на заплащането, но това е съвсем друг въпрос... :)

    Това, с което ще трябва да те разочаровам от самото начало: дори и да се получи, въпреки че пишеш чудесно, ще се наложи точно това чудесно писане да го прибереш в шкафа за по-добри времена. И да се занимаваш до безкрай с банални, ежедневни неща. На моменти поне това е на ръба да ме откаже от този занаят.

    Знам, че звучи дискриминационно, но ве мисля, че с увреждане ще те оставят да работиш като репортер. Какво безобразие е това, знаем отлично, но това е факт, който няма да се промени. Така че ще се наложи да преодоляваш предразсъдъци - и да не разчиташ журналистическата ти работа евентуално да е пряко с хора. Но като редактор поне аз не виждам сериозни пречки пред твоята реализация като журналист. Имаш отлична стилистика, усет за писано слово, мисля, че умееш да пипнеш текста така, че да ангажира читателя. Остава само да си намериш нишата...

    С една дума (за тези, които не им се занимава да четат толкова дълъг коментар...) подкрепям те напълно, недей по никакъв начин да се отказваш. Ако чувстваш, че това е, което искаш да правиш, бори се до последно. Макар че звучи като клише, не оставяй други да определят накъде да върви животът ти.

    delete
  • 28 юли 2009 г., 0:17
    Хриси says:

    Аспарух, благодаря ти за дългия и изчерпателен коментар :)
    До голяма степен се покрива с онова, с което съм се сблъсквала (и се сблъсквам).
    Записах профил 'печат', въпреки, че колежките от моя курс само дето не се избиха за ограничените бройки в профил 'телевизия', заради едната слава и желание да се показват.
    Мен ме влечеше сценаризмът и телевизионната режисура, но това все пак са неща, които се изучават в НАТФИЗ, затова просто се преориентирах към печата.
    А и след като почти половин ден присъствах на запис на "Минута е много", окончателно се убедих в правилността на избора си да не записвам тв журналистика :)

    Идеализмът ми е оправдан, доколкото нямам розови стъкла по отношение на "връзките", и не съм в заблуждение за механизмите на журналистическия механизъм, който поглъща всякаква инициативност.

    Журналистиката не би трябвало да бъде безпрекословно подчинение на редакционна политика. За някои може би е достатъчно, да излязат от факултета, наблъскани със заучени фрази, за да се влеят в общата мелница, за да пишат онова, което им е поръчано, дори да измислят клевети, за да задоволят нуждата от продаваемост на жълти издания. "Да пробиеш" е кофти израз. Израз на безнадеждна амбиция и жажда за слава.
    Не това търся.

    Може би по-приемливият вариант е да бъдеш freelancer, за да не зависиш от никого, и за да бъдеш не просто един от многото баналници, а някой, който има какво да каже. За жалост у нас това е почти непознато, и недоходоносно.

    В крайна сметка, човек прави онова, което смята, че е правилно. Аз никога не знам какво ще се получи, къде е нишата, която търся. Както се казва, на живота не му пука за моите планове, той си има негови за мен - клише, но вярно :)
    За неспокоен дух като мен не се виждам, закотвена до живот в някакво офисче, да оправям грешките на велики неграмотници, които ми мачкат самочувствието.
    Но ако трябва да мина през това, защото вярвам, че има и още нещо, ще го направя.
    Е, винаги мога да си кажа: "Предупреждаваха те". :)

    Благодаря ти още веднъж :)

    delete
  • 28 юли 2009 г., 0:45
    Хриси says:

    Относно коментара ти за репортерската работа - прав си, да.
    До момента съм взела всичко на всичко две интервюта, които намериха място в онлайн медията БГрепортер, макар че относно заплащането, нещата са обясними.
    В репортерската работа най-важното е бързината, знаеш - още след вземането на интервюто, записът се прослушва и текстообработва, за да може да излезе в изданието веднага.
    На мен не ми е проблем да си взема интервюто, да си задам въпросите и да ги запиша. Тъпото е, че трябва да има кой да ги прослушва вместо мен, за да мога да ги дообработя, което разтяга процеса.
    А никой не би плащал на репортер за наполовина свършена работа :)
    Междудругото, първият ми опит в тази насока бе с вокала на „Биг Мама Скендъл” - Ивайло Гочев.
    Обадих му се, видяхме се на кафе, зададох му въпросите :) Той дори не ми повярва, че за пръв път правя интервю :)
    Още повече, на музикална тематика - доказателство за излишната ми лудост.
    Безкрайно съм му благодарна, той е готин образ :)
    Но си доказах, че мога, макар и от това да не произлезе кой знае какво.
    При интерес може да видиш интервюто тук с етикет "засукани-финтифлюхани образчуни" :)

    Познавам толкова хора, за които ми казват:"Да ти имам познатите", но никога не бих се възползвала от този факт, за да преуспявам професионално. :)

    delete
  • 28 юли 2009 г., 9:54
    ivo_isa says:

    "...тоя хляб има вкус на завист, корист и неколегиалност..."
    Много бъркаш, ако си мислиш, че само в тоя бранш е така. Когато станеш известен журналист ще разбереш:-) Всъщност завистта човешка не е професионално ориентирана. Не знам как да помогна, освен да стискам палци. В теб има хляб (не от тоя) и трябва да успееш. В смисъл да получиш шанс да покажеш. Пък оттам нататък - каквото перото и умът ти покажат.

    delete
  • 28 юли 2009 г., 11:40
    Хриси says:

    Иве, без розови стъкла съм :)
    Във всеки бранш има подобен хляб, наясно съм. Работила съм в достатъчно лаборатории, и съм порядъчно отвратена - до степен и от професията.
    Все пак не се разочаровам толкова от хора, колкото от отношение :)
    Не може да ми определиш интервю за работа пет минути след като съм подала CV-то си, да оставиш телефони за връзка (без да си чел, че в това ци ви държа на контакт чрез мейл), и след като обясня вкратце характерът на проблема и помоля за координация по мейла, ти да мълчиш два дни. След което набързо да решиш, че няма да се справям със задълженията, без дори да си проверил това в пряко събеседване. Още повече, че за същите тези задължения години наред въпросният слухов проблем не е имал абсолютно никакво значение :)
    Обществото обича да се хвали с толерантност, но всъщност с това прикрива тесногръдието си.

    Бласгодаря ти, задето смяташ, че има хляб в мен. И сирене има, ахахаха. Тъпото е, че повечето са лишени кулинарен усет, за да знаят какво се прави с тези продукти :)

    delete
  • 29 юли 2009 г., 13:00
    Крис says:

    Не знам след толкова силни коментари дали има какво повече да добавя, Хриси, но и аз съм трогната и ти пожелавам много кураж, много вътрешна сила и светлина и много късмет по пътя!

    delete
  • 29 юли 2009 г., 13:13
    Neizi_ss says:

    Хриси , както казаха и преждеговорящите - текста е изключително силен, силни са и емоциите, които са те водели. Не обаче образованието, не това дали чуваш или не - прави някого журналист. Лошото е, че трябва да се променят разбиранията на хората.
    Трудно е и да се изместят старите оядени кучета - те си мислят, че като напуснат вестника или радиото и света ще свърши без тях.
    И ние тук в Силистра в Гилдията си имаме такива "вълци", които много трудно допускат младите ярета ...но пък това си има и своята добра страна. Не знам дали трябва и дали е добра идея - но ще се опитам да ти разкажа моята история накратко :)))
    Завърших училище - скъсаха ме тотално на приемните изпити в СУ и се върнах в Силистра ...записах се в Бюрото по труда ...и още същия ден ме пратиха в редакцията на един от вестниците - търсеха човек за разпространението ...тоест някой който да следи фирмите които продават, и най-общо казано да е човек за всичко - иди тук - донеси това, занеси онова и так далее..
    ...За щастие обаче главната редакторка/бивша даскалица от моето училище се оказа френдка с моя класен ...явно човека е споменал туй -онуй ...и шефката влезе и каза - я виж това можеш ли да напишеш - и така се започна моето писане на статиии, репортажи и т.н. - паралелно с офис-секретарстването :)
    Благодарна съм обаче на колегите от другите медии ...които бяха нагушени вече от бачкане, че допуснаха мен - кюрпето на 18 години - зъбиха се, плашиха ме ...хапаха ме ...но и аз не останах длъжна и пуснах тук-там кръвчица :) така си заявих правото да съм една от тях - въпреки, че бях, както казва един колега сега - позорно млада :)И така се заниза времето - от вестник отидох в радио, после в друго, после пак вестник ...иииии паралелно с това започнах да уча в Шумен ...бг и история ...но на третата година захвърлих всичко ...доядя ме че уча глупости, които в практиката не са ми нужни - да не говорим, че далеч бях от мисълта да учителствам ...така работя и до днес ...вярно вече съм на други години и други позиции и обмислям нещата да започна да уча, защото никой не е вечен и утре със сигурност ще имма нужда от диплома, за да се пусна на пазара на труда и да съм конкуретноспособна ...... но всъщност истината е, че за да си журналист -макар че аз не казвам,че съм ...защото има още хляб да ям ...но за да си в този бранш ...или имаш качествата или ги нямаш ...и оцеляването става със зъби и нокти ...и това, че ти имаш някакъв проблем - не означава, че не трябва да се бориш - следвай си мечтата - имаш невероятен език, стил на писане и усет ...и това го казват и колеги, които четат блога ти ... нашето мнение не е меродавно ....но пожеланието ми е - СЛЕДВАЙ МЕЧТАТА СИ, СЛЕДВАЙ ПРИЗВАНИЕТО СИ - БОРИ СЕ ЗА МЯСТОТО СИ - НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ НА НИКОГО ДА ТЕ ЗАСЕНЧВА, ТИ ИМАШ СВОЕТО МЯСТО ПОД СЛЪНЦЕТО ...И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА СПИРА ПОЛЕТА ТИ ...Целувки Хриси!

    delete
  • 29 юли 2009 г., 15:25
    Хриси says:

    @Крис, благодаря ти за пожеланията - кураж ще ми е нужен, определено :)

    @Нези, разказаното от теб е доказателство за борбеност и упоритост - качества, които все си мисля, че не притежавам в изоблие :)
    Благодаря ти, краят на коментара ти е наистина трогващ.
    Аз съм далеч от мисълта да си играя на "Стани журналист". Нито да успявам, само за си докажа, че мога да направя нещо, ако достатъчно силно го искам :)
    Простичко казано, харесва ми. И мотивация да продължа ми давате всички вие, които четете блога, които сте последователи не от куртоазия, а защото наистина сте видели нещо в него.
    И ако по някакъв начин съм ви донесла хубави емоции, то всичките ми усилия не са били загубено време.
    Благодаря ви, и ви обичам! :)

    delete
  • 30 юли 2009 г., 20:08
    morrt says:

    Като последен в редичката, след като всичко е казано, бих си позволил(напоследък май доста си го позволявам) да ти дам съвет, който ми помага на мен в трудни ситуации.
    Когато те налегне умората или отчаяние от безпътицата, си припомни какво те е амбицирало да стигнеш до тук, където си сега, напук на всички невярващи и напук на всички арогантни или безчувствени копелета по пътя ти. Напук!
    Много помага, честно. Така успявам все още да не пуша, вече пета година . А и най-прясното - ходих два месеца почти всеки ден на зъболекар, а те са ми най-голямата фобия. (Която няма нищо общо с теб. :)))
    Не се отказвай! Помни, че светът има за цел да те прекърши! Не му се давай!

    delete
  • 30 юли 2009 г., 21:46
    Хриси says:

    Морти, помня :)))
    Надявам се, че след като влагам воля в изпълнението на мечтата, а не само вяли желания, съдбицата може и да ми подаде ръка :D :))
    Благодаря ти... и по-честичко си позволявай да ме съветваш ;))

    delete
  • 5 август 2009 г., 18:29
    Dani says:

    Здравейте ,за мен не трябва да се отказвате -пишете много добре .И аз мисля че трябва да сe даде повече гласност по телевизионните медии ,да се раздвижат нещата .Стискам палци и не трябва да се губи кураж-добрите журналисти не са само тези ,които взимат интервю.Успех.

    delete
  • 5 август 2009 г., 19:23
    Хриси says:

    Dani,благодаря за коментара и подкрепата - и добре дошли в блога ми! :)

    delete
  • 7 август 2009 г., 12:21

    Хриси, побъркай ги всичките! Направи ги разногледи, дерзай, напредвай..:)
    Няма какво да доказваш, ти вече си се доказала.Толкова съм погнусена от отношението на "институции" или там каквото е, че не знам как по-точно да се изразя. Все едно "там" също не работят хора, все едно, че колелото не се върти за тях..Извинявай, дано не съм прозвучала твърде ядосано. Патоса ми е умишлен.:)Ама аз на "тях" се ядосвам."Тях" са ""те" за които пишеш..
    Прегръдка от мен:)

    пс-
    Абе що бях изчезнала от "последователи"? Ама,че работа! Най-върлия ти фен ( аз)да го няма:))))

    delete
  • 7 август 2009 г., 15:58
    Хриси says:

    Я, Идичката се върнала! :* :)))
    Прегръдки и от мен! :)))
    Ще направя каквото мога - пък да видим какво ще стане. То се видяло, че цял живот ще се доказвам :))

    пЪ.сЪ. Не си изчезнала от последователите, фенченцето ми, просто си отишла на следващата страничка :))
    Понабъбнаха и те, да са живи и здрави всичките! :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger