2009/06/28

Интервю

13.15ч следобед, 26 юни. Веднагически нахлузвам маратонките и с бесен спринт изхвърчавам към асансьора, за да изспринтирам също толкова бясно до фризьорския салон в другия вход – имах запазен час, макар че там важи принципа „Кой превари, той завари”, демек – обслужват този, който е пристигнал първи. Пак нямах късмет.
Тръшнах се на удобното кожено диванче в синьо, и взех да разглеждам последните тенденции в проскубо-елеганса. Каченият на стойка телевизор мелеше някаква сапунка за някаква Перла, а аз си мислех, че в 15ч трябва да се изстрелям на спирка, която е на поне километър от блока, защото ми предстоеше интервю за работа, адреЗът на която се намираше през девет планини в десетата, демек, на майце си.
Ако имах късмет, щях и да го намеря навреме, за да съм точна в 16.30. Леееко се съмнявах, като се имаше предвид, че щях да се друскам в маршрутка, която въобще нямах идея откъде минава и къде отива, и на коя точка от пътуването, аджеба, трябва да се изсуля аз. Мразех шофьори, дето се изживяват като Брус Уилис на пътя, та се надявах да пристигна ако не смачкана, то поне при всички положения здрава и читава.

С прическа се сдобих едва в 14.30, през което време успях да науча всички хитринки за стегнати бедра, да изтъркам два зъба от скърцане, и да си накъдря и нервите в добавка – но резултатът си заслужаваше – все пак интервю за работа бе това. Недопустимо бе да цъфна с косища, които приличаха на лястовиче гнездо, напуснато ланшната есен.
Бърз спринт обратно в апартамента, и нова дилема – какво да облека. Слънцето и дъждът цял ден си играеха на „Ела изгрей, иди се скрий”, и мисълта да ми се изсипе на главата литър вода, съсипвайки изчаканата с толкоз мъки прическа, беше особено плащеша. Бррр.... Натиках син чадър на бели капки в чантата, смених маратонките с летни сандали с умопомрачителни токове, и метнах отгоре бяла туника. Толкоз.
Нацелих слънце, докато най-сетне се добрах до заветната спирка със скоростта на Охлю Бързака – така се спринтира то с токове... Хъ Хъ.




Един съвет – на интервю за работа винаги вземайте със себе си (по възможност) приятелка, чиито нерви са по-здрави от вашите. И винаги я слушайте, когато ви съветва да си обуете маратонки, и да си носите токовете в торбичка, ако и да не ви се носят!
Приятелката услужливо ме чакаше на спирката, и търпеливо изчака с мен следващата маршрутка, тъй като междувременно успяхме да изпуснем една. От което шансовете да стигнем навреме за интервюто драстично намаляха. Егати късмета.
Следващата пристигна след петнадесет минути, и се наместихме на двойната седалка отпред до шофьор, който не приличаше на Брус Уилис, но затуй пък беше бъбрив като Цеца от 12-ти етаж, със забучен в лявото ухо блутуут.

Приключението от Люлин до Дианабад трая точно час, през което време настроението ми успя да спадне с още една октава. И окончателно да се вкисне, когато час по-късно още не бяхме намерили адреЗа. Затова пък успяхме да се доберем почти до Мусагеница, в резултат на което усещах краката си пламтящи и подути, и всеки момент очаквах изпод каишките на сандалите да потекат реки от кръв. А дъждът спираше и започваше, карайки ме да вадя и да прибирам час по час идиотския син чадър.
Абсолютната ни безориентация ни принуди да спрем случаен минувач, за да питаме за посоката, като последният в стремежа да ни помогне, се нагърби с отговорната роля на наш гид, и зацепи напреко през храсталаци, кото приличаха на амазонската джунгла. И през които категорично отказах да мина, след което го зарязахме и сменихме курса – куцукайки през непавирани улички, задръстени от коли. Окончателно докарана до истерия, исках да се метна в първото такси, и да забравя, че някога всичко това се е случвало.

В някакъв снизходителен проблясък на провидението, намерихме заветната улица, която се оказа без ни-как-ви номера. Идеше ми да ревна с цяло гърло. За капак от небето закапаха едри дъждовни капки, които този път ни принудиха да се подслоним под чадъра за по-дълго, докато обмислим какво да правим.
С остатъците от здравия си разум изпратих n -тия смс, за да поискам координатите на фирмата, след което се наложи да се върнем обратно по пътя, от който бяхме дошли, защото се оказа, че просто сме свили в погрешния завой.
О, Глупендра, богиньо древно-невежествена – няма отърване от тебе!!!

Честно казано, вече имах нужда от хеликоптер, и само по някакво чудо все още стоях на краката си. Самото интервю не отне повече от 10 мин., по време на което не ми казаха кой знае какво ново, което да не бяхме обсъждали по мейла.
В обратния път сигурно съм представлявала комична гледка, с изкривено от болка лице, рошава от вятъра и ситния дъждец коса, и с походка като антарктически пилищар.
Връщането отне дори повече време, тъй като освен всичко друго, трябваше да попаднем и в трафика някъде около Сити Център. А после...
Нужни ми бяха цели 90 минути, за да взема разстоянието до блока, което обикновено вземам за 5-10. Заклевайки се мислено, че никога повече през живота си няма да сложа обувки с ток - и при следващото интервю ще нахлузя маратонки, ако и да не съм тръгнала на тенис. Не ми пука. I don’t care.

Сега, с 23 (два-де-сет-И-три, мамка му!!!!) пришки, пулсиращи, отекли крака и неспособна да направя и крачка повече, ще се закотвя поне за седмица вкъщи. Никакви интервюта. И никакви кафета. Засега.
I’m sorry, LiLi :)


снимка: злополучните чепици

19 коментара to “Интервю”

  • 28 юни 2009 г., 13:51 ч.

    Доста си изстрадала. Ходил съм на доста трийсетина интервюта и обикновено всички са формални.вече не се връзвам на написаните съвети, как да се държа и как да съм облечен. Отивам какъвто съм си всеки ден. Не съм загубил нищо, но пък си спестявам неудобства.
    Дано поне да има някакъв резултат от това мъчение. Кога ще разбереш ?

    delete
  • 28 юни 2009 г., 13:57 ч.
    Хриси says:

    Владо, в интерес на истината, имам неколкодневен срок да обмисля предложението, макар че ми предстои още една среща (по-близо до специалността ми), след което ще реша.
    Но да си съсипя краката си беше определено моя идея, тъй като пусто съм ситнеж, а и съм достатъчно дебелоглава, за да не се вслушвам в иначе благоразумни съвети :D

    delete
  • 28 юни 2009 г., 14:21 ч.
    Lili says:

    Оф...мразя интервюта!Само едно минах без никакви катастрофални преживелици-за сегашната ми раута.Макар ,че си спомням следният фрапиращ факт.Гледах тъпо от терасата на старата си кочина и се чудех дали ще завали или ще си грее слънце.Прецених,че мога да си навлека ботуши дори,а беше септември.Бях и в черно..сигурно съм мязалата на клошар..но все пак е важен резултата,а не че след това си изцеждах дрехите от пот..гадост!
    Та по твоя случай..хубу си викаше ти да не ходиш..ама нали не си вярваме на интуициите-патици!А Глупендра хич не е виновна тука,а ако е то е минала на страната на *****.Щото ако я видя ще я одуша.Идиотка!Сори,че съм цинична,ама и още мога.Та къф беше смисъла на 23-те пришки?! (риторичен въпрос).Евала на Валя,че е издържала и те е подкрепила!На мен няма за какво да ми се извиняваш,аз въпреки че се заклех да не стъпя у Люлин,може и да размисля,че да ти светне малко настроението!Гушки и споко-всичко ще си дойде на мястото :)

    delete
  • 28 юни 2009 г., 14:23 ч.
    Хриси says:

    Ами! Тя си беше много приятна, предостави ми възможност за избор, освен това в тези времена, в които всички се оправдават с кризата, тя все пак има желание да ми предложи работа,като крайния резултат зависи от мен :)
    Всъщност трябваше да послушам Валя, да си нахлузя маратонки :)
    Както споменах на Владо, за резултатът съм си виновна изцяло аз :)

    delete
  • 28 юни 2009 г., 14:35 ч.

    Отврат е, когато искаш нещата да се получат, но те( нещата) не те питат и всичко се омазва..Важното е,че си пресъздала цялата история с изключително голямо чувство за хумор:)) Бай дъ уей- много елегантен прасец +глезен:):)

    delete
  • 28 юни 2009 г., 14:40 ч.
    Aquawoman says:

    А настъпвала ли си кучешко нещо - огромно, кафяво и вонящо, с летни сандалети, подобни на тези, когато бързаш за много важна среща? Хората те чакат и закъсняваш, кракът ти е омазан наполовина в "розички", мирише ужасно, а в чантата си нямаш мокри кърпички...
    Хриска, споко, както виждаш - историята помни и по-тежки случаи :)))))..

    Пришките поне минават бързо, само не обувай същите обувки поне две седмици :). Целувки !

    delete
  • 28 юни 2009 г., 15:18 ч.
    Хриси says:

    @Ида, на живота не му пука за моите планове - той си има негови си за мен :)) На мен ми остава единствено да се самоиронизирам, щото ситуацията си беше баш трагикомична :D
    Благодаря за комплимента - поднесен от жена, си е особено ценен ;))
    Мляс!:))

    @Аквичке, надявам се и да не ми се случава - в такъв момент със сигурност ще ми изгърмят всички бушони :D :*

    delete
  • 28 юни 2009 г., 15:42 ч.
    morrt says:

    Съжалявам, че адресът ни е толкова забутан. Но ти изглеждаше прекрасно. Въпреки приключението, за което със съжаление научаваме сега.
    Остави го в миналото и помисли върху предложението ни. Дори да не го преиемеш, споменът за нас и този пъстър ден ще остане завинаги да те усмихва.
    Да, знам, че моментът с усмивката още не е дошъл. :)

    delete
  • 28 юни 2009 г., 15:45 ч.
    Neizi_ss says:

    Хрис с огромно съчувствие за преживяното неудобство ти пожелавам успех - било за тази работа, или за другата, която казваш, че е по-близко до специаността ти :) и както казват бай дъ уей - американките колкото и елегантно и делово да са облечени за работа маат гащи с маратонки, като току пред небостъргачанахлузват официалните обувки - тъй чи - друг път -нека дебелата ти глава - да не е толкуз твърдоглава :) Цунки!

    delete
  • 28 юни 2009 г., 16:03 ч.
    Хриси says:

    @Морти, не, че ви е забутан адреЗа, 'ми аз нямаm навика да си заделям ден за предварителен круиз, за да мога поне в деня на интервюто да знам къде отивам и да бъда точна :)
    И усмивките си ги има, сега като се връщам кинематографично, ме нахилва зверски смЕх :)
    За приемането - ще поживеем, ще видим ;))

    @Нейзи, благодаря :*
    Друг път ще нарамя целия гардероб, за да се преоблека в храстите, ако намеря такива :D

    delete
  • 28 юни 2009 г., 18:39 ч.
    ivo_isa says:

    Хриси, арктически пингвини няма. Всички са в Антарктида :-). Все пак беше достатъчно цветно, та си те представих... Добре, че не съм жена. По-голям мазохизъм от високите токове едва ли има. А като допълним и коафьорите и мейкъпа...брррр... Не ми се мисли. Един съвет за следващия път:
    Провери и намери адреЗа в интернет. Аз така правя и успявам.
    А трябва и да знаеш, че на дребните неща са им по-малки и дефектите:-)И мускалчетата са дребни, нали?
    ПП Коментарът е същия, само си оправих грешките.

    delete
  • 28 юни 2009 г., 18:47 ч.
    Хриси says:

    Мдаааа... малко попрекалих с прилагателните, хахахах...
    АдреЗът беше надлежно проверен в bgmaps, но съм отчайващо неспособна да се оправям с карти и посоки - поради която причина не ставам за шофьор :D
    И поради същата, объркахме посоката.

    Макиажът и прическата не са от всекидневните ми занимания, но за интервюто нямаше как. В едно съм непоколебимо уверена обаче: в близкия месец токове надали ще сложа! :))

    delete
  • 28 юни 2009 г., 18:53 ч.
    Хриси says:

    Иво, то ефектът е в дефекта... малки или не :)))
    За избягване на комичността - практика му е майката... но не съм убедена, че притежавам мазохизъм в чак такива количества :D

    delete
  • 29 юни 2009 г., 11:00 ч.
    ivo_isa says:

    По-важно е да се учиш от грешките... Без да ги повтаряш :-)

    delete
  • 29 юни 2009 г., 12:22 ч.
    Хриси says:

    Мдааа... в това е цялата философия :)
    Жалко, защото понякога ти се налага да повториш, което няма нищо общо с поуката ;))

    delete
  • 29 юни 2009 г., 22:26 ч.

    Толкова забавно си го написала, че извинявай, но ме разсмя и съчувствието остана по-назад. Много хубаво си го разказала.
    Няма да добавям нищо, защото вече всичко сте уточнили.
    Може ли да кажа - цунки от мен? :)))

    delete
  • 29 юни 2009 г., 22:33 ч.
    Хриси says:

    Джаки, аз май предпочитам смеха пред съчувствието ;))
    Цунки и за теб! :)

    delete
  • 5 юли 2009 г., 19:14 ч.
    tany says:

    Леле пилищарче, утепа ме!!! Умрех от смех!!!/вервавам, че вече и ти го приемаш от смешната му страна/ Ай напиши продължение, молим те!!!!!!

    delete
  • 5 юли 2009 г., 19:24 ч.
    Хриси says:

    Таничка, приех го откъм смешната страна още като куцуках като изоглавена под дъждеца :D
    Развитие не зная дали ще има - ще видим при следващото интервю.
    Ама докато се натискам за длъжности, където не ми е мястото, така ще ви хиля :D :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger