2009/06/03

Цинизъм в аванс






„Черният обелиск” на Ерих Мария Ремарк ме изненада – бих казала, приятно.
Въпреки, че е муден за четене – колкото заради обема, толкова и заради възможността да осмисляш философията, вплетена в ежедневието на толкова много и различни образи. Ремарк притежава неподражаемия маниер да описва тривиално-битови неща с аристократичен привкус, придавайки дори на грубия вулгаризъм елементи на хилеж.

В следвоенна Германия, главният герой е продавач на надгробни камъни, шеф на рекламата, художник на надгробни орнаменти, член на клуба на поетите и злощастен Дон Жуан, който нито има достатъчно пари, за да задържи една жена, нито знае как да ги спечели във времена на адска инфлация. (изтънчените дами страдат от адски неизтънчен материализъм).

Култовият черен обелиск стърчи пред фирмата за паметници – непродаваема реликва, която напомня на всички тленността на битието. Обелиск, върху който редовно се облекчава впиянчен бивш фелдмаршал на връщане от кръчмата. (не го е срам! хъхъхъ)

В градината с паметници любовни двойки си позволяват свобода, защото няма къде другаде да отидат – в квартирите им ги следят злобни хазайки, за хотел нямат средства, в парковете са под взора на полицията. Звучи като цинична надсмешка на любовта над смъртта. Която е още по-трагикомична в разказа на ковача на ковчези, решил да ползва за любовно ложе скован от него сандък. Постланият талашит се разместил, косата на дамата залепнала в неизсъхналия туткал отдолу, а тя се равикала, че мъртъвците я дърпали към гроба. Виковете ú привлеки хора, които отлепили косата ú, но ковачът веднагически изхвърчал от работата си. (шефовете явно са били с ампутирано чувство за хумор, хахаха).

Находчив спекулант припечелва чрез икономката си – достолепно женище, изцяло лишено от женственост, но с едно предимство, което го превръща в абсурден обект на желание – изтръгва забити в стената (и предварително увити в памук) гвоздеи със... задните си части – занимание, за което се правят залози с невъзмутимостта на сериозната търговия. (е*аси спорта, значи!) Mоля, не опитвайте това вкъщи! :)))

И най-сетне, шизофреничния свят на една жена, която изглежда далеч по-разумна от всички нормални, чийто живот се проследява в романа. Жена, която задава твърде странни, но не и лишени от своя логика въпроси, на които няма отговор. (кой може да каже какво е нормално?)

Палитра от образи, които спорят, философстват и се опитват да живеят някак си – в измамните си разбирания за нещата, и в просмуканото си от вулгарност ежедневие.
Всички идеали са заменени от груба, цинична реалност, в която кристализират дълго скривани страсти. „Черният обелиск” в 564 страници (малък формат), завършва трилогията, в която влизат „На западния фронт – нищо ново” и „Завръщане”.

Насладете се на някои от бисерите в книгата:

„Ако се съди по скръбните вести, човек е напълно съвършен. В тях има само отлични бащи, безупречни съпрузи, примерни деца, безкористни, пожертвувателни майки. В сравнение с тях Франциск Асизки трябва да е бил необуздан егоист. Въобще, ако се вярва на скръбните вести, земята е била обитавана от цяла орда ангели без крила.”

„Ако смисълът на живота можеше да бъде разбран, щеше да бъде достатъчна една-единствена книга. Но къде е тя? Изглежда, че с истината и смисълът на живота въпросът стои като със средствата за оплешивяване. Ако би имало наистина такова средство, от което да расте коса, щеше да съществува само то, а другите отдавна щяха да фалират.”


снимка: личен архив

6 коментара to “Цинизъм в аванс”

  • 3 юни 2009 г., 14:48
    Lili says:

    Охоо,колко приятно ревю си ни метнала :) И добре,че го направи,че ми мрънкяш за този Ремарк има няма 3 дена.Записвам си я в списъка на чакащите за прочит.Особено ме трогна туловището с оня задния спорт.Има доста истина в тази картинка,но сякаш движението е объркано ..май требе да е обратно,но все си има замисъл,имайки в предвид маниакалността на автора да се впуска в утопични сцени с висока степен на описателност-дотам че на човек може да му се прииска да не пипа пирон,прочитайки го хахахах :)
    Тенкс за поредното приятно четиво :)
    Цмифки и цуфки :)

    delete
  • 3 юни 2009 г., 15:14
    Хриси says:

    Лил :*
    "задния спорт", хахахаха... ами то... дет' се вика: "Пари нЕма, действайте!"
    Находчиви 'ора, какво ще им е! :D :D

    Иначе специално това четивце ме кара да правя релации с "Параграф 22" на Хелър. Порядъчно откачено е, хахаха.

    ЦмиФки и цуФки - и за теб! :))

    delete
  • 4 юни 2009 г., 10:46
    Aquawoman says:

    Малко му е тежичък стила на Ремарк и определено не е за мен :).
    A аз напоследък се разгърнах в приложната психология, заобградена съм от един куп книги на Луиз Хей, чета съвети, записвам мисли и изобщо съм голямо чудо :-))).
    Обръщайте се към мен при големи депресии, с малки не се занимавам ! И само на себе си не мога да помогна :-))..

    delete
  • 4 юни 2009 г., 13:17
    Хриси says:

    Хихихи... ще те имам впредвид, ако моите методи за прогонване на депресии се окажат недостатъчни ;)))

    Аз след Ремарк съм в нещо като литературна пауза, но няма да е задълго... мисля да изкрънкам от колегата Блажев някое книжле (дано ми прости нахалството) :D

    delete
  • 6 юни 2009 г., 22:41
    Pavlina says:

    Ех, направо завидях на всички, които откриват Ремарк... Невероятен автор, с наистина аристократичен стил и финес в мисленето и изказа - нещо, с което се характеризира и немската литература като цяло...

    На всички, които ги влече - препоръчвам още Томас Ман, Стефан Цвайг и Херман Хесе...

    delete
  • 6 юни 2009 г., 23:11
    Хриси says:

    Павлина, добре дошла :)
    Е, аз лично не откривам Ремарк, но винаги е приятно да го преоткриеш ;))
    Стефан Цвайг птитежава почти толкова лиризъм в описанието, Хесе ми е малко труден за асимилация, а Ман определено заслужава малко повече търпение :))

    Аз на свой ред бих препоръчала и Кърт Вонегът, и Норман Мейлър ;)
    Поздрави! :))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger