2009/04/28

Оти ке се морам, като че го публикуват...












Мало и голямо днес пише ли, пише... че и публикува.
Далеч съм от мисълта настоящият материал да бъде нравоучително упътване как се (или по-скоро как не бива да се) пишат материали за публикуване. Но поне имам свободата да споделя какво ми прави впечатление. Все пак текстове се пишат, за да бъдат четени, а читателят има най-голямо право на критика. При това – заслужена! :)
А всеки автор е и читател, така че е добре не понякога, а честичко да минава от другата страна. Така... само мерак, тема и клавиатура не са достатъчни. Какво още?

Грамотност. Най-важното изискване за всеки пишещ – каквото и да казваш, не бързай да го казваш, преди да си го проверил. В противен случай колкото и да си сериозен, никой няма да те приема насериозно. Е, може и да изпуснеш някоя буква от недоглеждане – преживява се. Но да пишеш „не знам” слято, както и всеки друг глагол, а после да виниш клавиатурата – кел файда. Интервал се оставя след препинателен знак, а не преди него. Ако имаш навика да си шлякаш на латиница, откажи се от това - много е вероятно да почнеш да изписваш любопитности като "кАде" и "за6то".
Пък ако запетайките ги нямаш за нищо – лошо, брато! Не си внимавал през първите седем години. Е, никой не иска от теб да пишеш сухо като професор по филология, но пък щом си отделил време за писане, все ще ти се намери малко такова и за редакция...
Припряността е леля на недоглеждането!

Яснота. Никой не иска от теб да имаш ерудираните познания на журналист с двайсетгодишен стаж. Но няма да е лошо, като седнеш да пишеш за нещо, поне да става ясно от пръв прочит каква е темата. Малко предистория, изложение, заключение. Толкоз. А не да започнеш с едно, да минеш през друго, да завършиш с деветдесет и девет – без в крайна сметка да става ясно каква е тезата ти в целия хаос от излети мисли. Забрави за патоса и емоционалните изблици – внасят нотка на необективност, на пристрастност. С предубедени хора спор не се води.
Неяснотата е братовчедка на заблудата!

Големина. Стара истина е, че новината трябва да е като женската пола – достатъчно дълга, за да покрие основното, и достатъчно къса, за да привлича внимание.
Демек, нито дълги фермани, нито възкратко изложение.
Разбирам, че може да имаш проблем с късия формат. Обичаш да даваш простор на мисловните си открития, но отчети факта, че всяка информация трябва да предоставя и възможност на другите сами да стигнат до тези открития. От смляна философия – полза никаква. Освен за автора, който в случая си доставя един словесен оргазъм - много думи за него, но голяма досада за четящия.
Многословието е кръстник на празнословието!

Възкратките материали пък не задоволяват достатъчно. Е, все пак между публикация и коментар нали правиш разлика?
Сякаш не си си давал зор да се разпростираш – така де, нашего брата знае две и двеста, ще разбере и без думи. Хем пишеш, хем те мързи да трошиш клавиатурата и да търкаш буквите – какво от това, че написаното покрива само половин машинописна страничка – оти ке се морам, като че го публикуват и така.
Краткостта е сестра на безхаберието!

Ако дотук не ти казах нищо полезно, виж поне в Уикиречник-а определението за публикация.
У нас тя не само, че има почва, но и твърде буйно расте! Навсякъде!


снимка: интернет

6 коментара to “Оти ке се морам, като че го публикуват...”

  • 28 април 2009 г., 18:34
    morrt says:

    Много правилен съвет.
    Естествено знаеш, че докато е в пожелателна форма и не визираш някого поименно, всички ще са съласни с теб и ще ти ръкопляскат. Като мен. :)
    Но споменеш дори едно име, ще избухне война. А ти ще си в средата на бойното поле, между двете воюващи страни, отнасяйки само негативите.
    Така става с всички, които не се примиряват. С нещо. Или с всичко.

    delete
  • 28 април 2009 г., 18:35
    Унуфри says:

    Всичко, написано по-горе е изключително вярно, но как да се спазват подобни елементарни и все пак фундаментални правила, след като вече можеш да пуснеш във виртуалното пространство някаква свръхглупост, наречена "статия" и за нея да вземеш пари.
    Това си е жива пропаганда, която нарушава устоите на понятия ("статия", "новина" и др. ) и насърчава колкото грамотните, толкова и не до там грамотните!

    delete
  • 28 април 2009 г., 18:47
    Хриси says:

    Morrt, инакомислещият винаги е персона нон грата за останалите, независимо какво ще критикува.
    Интересното е, че повечето се отъждествяват с написаното от тях - щом критикуваш написаното, значи - и тях :)
    Уж всеки иска "градивна критика", а когато я получи, се чувства едва ли не обиден. И минава в самозащита - ролята на жертва е за предпочитане пред самокритиката и признаването, че си сгрешил. За жалост.

    Засега съм на принципа - "Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!" ;)))За по-нататък... ще видим :)

    delete
  • 28 април 2009 г., 18:53
    Хриси says:

    Унуфри, безспорен факт!
    Графомания + заплащане = кошмар! :)
    И, разбира се - ще се замисли, който има нещо горе. Повечето имат доста високо самомнение, подклаждано от факта, че въобще материалът е бил публикуван, респ. одобрен. Оттам релациите с похвалата :)
    Въпреки, че след като нещо е публикувано, му е дадена възможност както за похвала, така и за неодобрение. И всеки, който пише, трябва да е подготвен да си понесе последиците от това :)
    Аз поне не мълча.
    По-лицемерно е да видиш нещо нередно, и да го подминеш. Но така демонстрираш толеранс.
    Споко, още не съм извадила тежката артилерия ;)

    delete
  • 29 април 2009 г., 14:17
    Bla says:

    Чакам с нетърпение да извадиш тежката артилерия, 'щото горният текст - макар и абсолютно верен - е по-скоро от пусто в празно, отколкото айсберг в муцуната на тромавия ни журналистически "Титаник".

    PS Ахаха, ебати сравнението. Ама така, де.

    delete
  • 29 април 2009 г., 15:40
    Хриси says:

    Bla, да навирам айсберги в муцуната на "журналистическия 'Титаник' ", надали е начин той да се насочи в правилния курс... така де :)))
    Пък и материалът е послание за екипажа му ;)

    Може и да не се наложи да вадя тежката артилерия - умният ще схване и от 10 думи, за глупавият и 1000 са малко :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger