2009/04/24

Спрете дисекцията, искам да изляза!








След „Голямото четене”, в което народа български избираше любимата си и „най-българската” книга, дойде ред и на „свежата” инициатива да се избере „Любим литературен герой”.
Сякаш може да бъде само един, избран измежду хилядите персонажи в привлекателни за нас произведения, които сме (пре)прочели през годините.
Чувствам се адски глупашки – като пред страниците на лексикон, в който трябва да отчета предпочитанието си, да героизирам и възвеличавам. Е, няма нужда.
Уморих се от тази маниакална необходимост да се избира нещо за „най”, отнемайки по този начин правото на всичко и всички останали да бъдат уникални по своему. Учудвам се от комплексираноста на организатори и участници, надъхани с някаква жажда да реабилитират българското, примесена с тръпката от самото участие заради парични награди.
Спекулациите със субективните преценки за хубаво и любимо роди тази бясна надпревара, от която незнайно кой печели и с каква цел.
Почти очаквам следващата литературна дисекция да носи призива „Изберете любимия си откъс от произведение!”.

Любимият литературен персонаж получи благословията на издателство „Хеликон” и Обединена Българска Банка. Бе му връчен едноличния статус на герой.
Оценен бе на 500 BGN, и възможност да бъде избран чрез есе, което да го възвеличи като литературният герой на всички времена и поколения. За олекналия джоб на цялото графоманско племе наградният фонд се видя доста привлекатена хапка.
И тъй като новата мода на конкурси и инициативи поразбуди летаргичността на цялото пишещо братство, сайтът „Свежо.нет” бе залят от безспорни бисери на блогерската мисъл.
Култовият Бай Ганьо и класическите литературни образи като Бойчо Огнянов и Рада Госпожина, предъвквани насила в училище, възхвалявани куртоазно до небесата, без грам никаква собствена мисъл, бяха пак предпочитана тема. А, да... и Левски, в есе на английски.
Епистоларните напъни за петстотин лева родиха материали, които нямаха и петстотин знака. Надпреварата за определяне започва с Малкия принц, преминава през самоопределяне за литературен герой, та до Синдрома на Снежанка – конкурсът отключи и неподозирани болестни състояния.

Аз ли...?
Започнах с приключенските персонажи на Емилио Салгари, забавлявах се както с лудориите на Ян Бибиян и Патиланците, така и с хубавите български и арабски приказки. Харесвах дедуктивната логика на Холмс, но ми харесваше и злодейската двойнственост на Мистър Джекил. Опитвах се да вникна в теориите на Хабермас и Фуко, но винаги намирах и начин да не се съглася с тях. Поучих се от философията на гръцки мислители, но никога не забравих изконните истини в Библията.
Не гласувах в избора за книга в „Голямото четене”. Няма да избирам и сега.
Всичко прочетено ми е дало по нещо – от повод за размисъл, през удоволствието от самото четене на истории, та до удовлетворението от почерпените (по)знания.
Какво са книгите без персонажите в тях – всеки толкова уникален?
Да избера само един от безброя, ми е не само непосилно, но и прекалено да се иска. Особено срещу награда.

Спрете дисекцията, искам да изляза!


снимка: интернет

8 коментара to “Спрете дисекцията, искам да изляза!”

  • 26 април 2009 г., 1:35
    Анонимен says:

    Определено са лишени от смисъл подобни конкурси, в които определяне на победителя се извършва на базата на броя прочитания и броя гласове. Смешно е, хора!, оаъзнайте се.
    Малкия принц, Бай Ганя, Левски и др. ... все клиширани образи, които не излизат от рамките на "първите седем", което не е лошо (че ги има тези години), но подсказват, направо крещят, че подобни хора са тесногръди, ограничени и непрочели и страничка повече от задължителното в училище. За капак какво се получава - ако си ходил до 5 клас на училище (или 7-ми клас), хоп, ето ти 500 лева.
    Моите уважения, но за убиване са всички - организатори и участници. Един дол безкористни материалисти, които за някакви си 500 лева дори герой не могат да назоват, а само име на автор. А защо е така? Елементарно, защото дори не са чели съответния автор, а са асоциирали името с нещо далечно и безпризорно витаещо в спомените.

    delete
  • 26 април 2009 г., 10:59
    Хриси says:

    Благодаря ви за коментара - добре дошли в блога! :)
    На мен ми е странно и любопитно каква е целта на подобни инициативи - надали създават мотивация за четене, с която да си култивираш любимости, пък били те автор, произведение или герой...
    Явно след реалититата новата мода ще се окажат подобни класации, че то бол неща са останали недокласирани... :х

    delete
  • 28 април 2009 г., 8:50
    morrt says:

    Много точно казано. Браво.
    Май сме чели едни и същи книги, но по различно време...

    delete
  • 28 април 2009 г., 9:48
    Хриси says:

    Моrrt, добре дошъл :)И благодаря :)
    Няма и как да е по едно и също...а боя се, далеч не споменах всичко прочетено, но пък не ми се щеше материалът да звучи нито като отчет от читателски дневник, нито като хвалба. :)
    Едно е сигурно - в определени периоди от живота си попадаш точно на четивата, които трябва да прочетеш.
    Като се замисля, дори викторините от времето на соц-а бяха нещо полезно ( за който е успял да ги види по този начин ). :)

    delete
  • 21 юни 2009 г., 23:24
    ivo_isa says:

    Почти очаквам следващата литературна дисекция да носи призива „Изберете любимия си откъс от произведение!”.
    Това ми хареса:-)
    Подсети ме за един "литературен" въпрос от моето юношество:
    "Какво е искал да каже авторът?"

    delete
  • 22 юни 2009 г., 10:49
    Хриси says:

    Каквото е искал да каже авторът, го е казал, хахаха :)
    И мен ме дразнеше този въпрос, сякаш наша задача беше не да споделим какво (според нас) е казал авторът, а да отгатнем с медиумска точност замисъла му :D

    delete
  • 23 юни 2009 г., 21:29
    ivo_isa says:

    Винаги съм мислил, че въпросът трябва да е: "Какви мисли предизвика у вас произведението?" Или нещо в този дух.

    delete
  • 24 юни 2009 г., 0:36
    Хриси says:

    И това го имаше... за повечето ми съученици не предизвикваше никаква мисъл, освен негативна, но трябваше да си изсмукват от пръстите всякакви суперлативи, зер да не излезе, че не разбират нищо от класици... :D

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger