2009/03/21

Сънища






Хората сънуват със сигурност по-нормални неща, отколкото аз. Убедена съм!
Нощес се събуждах на няколко пъти, и се унасях, защото имаше една кралица, затворена от триметров крал-великан с възможно най-грозния муцун, който може да си представите. Ей тъй на…взел, че се разсърдил на кралицата, и я затворил на тъмно и студено във висока кула, където – незнайно защо – винаги вали сняг. Горката женица!
Моя милост изведнъж се озова в нещо като готически замък, висок, но само с три бели (!) стаи, които досущ си приличаха… и имаха безкрайно високи тавани. Докато дълбокомъдро се чудех в коя стая да вляза, неопределим глас истерично крещеше някъде около мен: „Не влизай там!!!”, накъдето всъщност се бе устремил взора ми…
В следващия миг едната врата злокобно бавно се отвори, и грозилището-великан се появи иззад нея.
Не бях виждала по-грозно нещо, ви казвам. Същински трол!
Е, защо все на мен се случва, егаси…хората сънуват Брад Пит, че и брат му…еле пък на мен се падна такова грозило. Защоооо няма радооост за меееен?
Помня, че грозилището не можеше да ме види, а пък аз и без диоптри доволно си го виждах с все подробности. Имаше рядка, рижа брада, и изглеждаше на поне 300 години. Затова пък беше колкото гардероб, и гледаше злобно с неандерталските си очи. Търсеше нещо. И не ми беше ясно какво искаше.
В опита да се скрия, се оказах заклещена в нещо като ниша, във възможно най-неудобната, изкълчотена поза, в която старите ми кокали успяха да се извият. Страшилото се приближи до мен на косъм, като душеше стръвно, но не ме видя – отдъхнах си. Мислех за горката кралица, подложена на снеговалеж, на която очевидно трябваше да занеса поне одеало. То…в добрите приказки кралиците ги спасяват принцове или князе, еле пък в моя сън пак на мен се падна да го играя и мъж. Нейсе!
Разнесе се някакъв тътен, и това ще да е било кратко превключване, защото след това някак си бях телепортирана директно при кралицата, а снегът валеше, ли, валеше. Горката беше се увила в нещо като платнище(колко недостойно!), и само половината й лице гледаше навън с адски потискащ израз. В чудо се видях. Пък не носех и родопски китеник, да му се не види!
В този момент се разнесе звън на мобилен телефон – моят. И вече тотално изгубих представа за времепространство… Великани, кралици, и мобилни телефони – един хаос от античност и съвремие, където не знаех какви, аджеба, ги върша аз там…
Изведнъж усетих, при това съвсем физически, как страховит звяр скочи връз нещастната ми особа…и зинах да извикам ужасено. Пет минути по-късно в полубудно състояние установих, че звярът е коткозавър. От плът и кръв… Макси.
Не знам какво стана с кралицата, защото мигновено бях пренесена в грубата реалност, в която котаракът си искаше гранулите.
И честно казано, май не ми се иска да виждам още веднъж рядката брада и грозния физионом на тролоподобното грамадище. Пази, Боже!
За тоя сън явно ще трябва друг герой.
Дано Морфей бъде по-снизходителен към мен при следващия!


Снимка: интернет

2 коментара to “Сънища”

  • 23 март 2009 г., 0:08

    Лелей, половин фентъзи роман може да изкараш от тази история! Само не я разказвай на някой психиатър, че ще изкара ужасни неща за подсъзнанието ти :P :) :) :)

    delete
  • 23 март 2009 г., 11:25
    Хриси says:

    Хахаха...нали? :)
    То и без психиатър взех да се замислям за подсъзнанието си, колега :D

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger